Определение № 789 от 20.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1578/2023 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с правно основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 270 от 07.03.2023 г. по в. гр. д. № 2269/2022 г. на САС, ГК, 8 състав, с което молителят е осъден да заплати на М. Р. Т., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ обезщетение в размер на 45 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на К.Т.Г., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 21.06.2014 г., ведно със законната лихва от 27.07.2014 г. до окончателното изплащане. Срещу горепосоченото решение е депозирана касационна жалба с вх. № 8811 от 13. 04.2023 г., в рамките на законния едномесечен срок, с приложено към нея изложение на основанията за касационно обжалване. Към делото е приложена и служебна бележка от счетоводителя на ВКС от 18.04.2023 г., удостоверяваща внасянето на парично обезпечение по настоящото исково производство в размер на 45 000 лв., на 12.06.2020 г., по сметка на ВКС, което до настоящия момент продължава да е по последната сметка. Молителят поддържа, че горепосоченото парично обезпечение е внесено в производство по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на въззивно решение № 669 от 06.03.2020 г. по в. гр. д. № 4954/2019г. на САС, постановено в настоящото исково производство като първо въззивно решение, отменено с решение № 60148 от 22.07.2022 г. по т.д. № 1963/2022 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., като моли то да бъде използвано в настоящото производство по чл. 282, ал. 2 ГПК и да послужи за спиране на второто въззивно решение, предмет на касационната жалба от 13. 04.2023 г.. Внесено е и допълнително указаното с разпореждане № 53 от 18.04.2023 г. обезпечение по акцесорния иск в размер на 13 727. 57 лв., на 20.04.2023 г., по сметка на ВКС. Върховният касационен съд в настоящия съдебен състав, намира, че е налице допустимо висящо касационно производство с предмет на обжалване невлязлото в сила въззивно решение от 07.03.2023 г., т.е. осъществена е една от двете кумулативно изискуеми предпоставки за спиране по смисъла на чл. 282, ал. 2 ГПК. Втората предпоставка – внасяне на парично обезпечение върху размера на присъдената с въззивното решение сума, също е осъществена към настоящия момент. Следва да се приеме за нуждите на настоящото производство по чл. 282, ал. 2 ГПК внесената на 12.06.2020 г. сума от 45 000 лв. по предходното отменено въззивно решение по същото дело, която продължава да се намира по сметка на ВКС. Това парично обезпечение е върху същото спорно облигационно материално право, поради което няма пречка да продължава да служи като обезпечение и при спиране изпълнението на постановеното след отменителното решение на ВКС № 60148 от 22.07.2022 г. ново въззивно решение. Налично е и, както е посочено по – горе, внесено парично обезпечение върху акцесорния иск за мораторната лихва върху главницата до датата на подаване на исковата молба, в размер на 13 727. 57 лв.. С оглед гореизложеното, настоящата молба с правно основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е основателна, поради което, съдът