Определение № 5435 от 26.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3823/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 79798/29.07.2024 г., подадена от М. Х. А., за отмяна на влезлите в сила решение № 2065/07.06.2022 г. и решение № 5017/10.12.2023 г., двете постановени по гр. д. № 503/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд, с които е допусната делба между молителката с квота 4 750/18 570 ид. ч. и А. С. А. с квота 13 820/18 570 ид. ч., на апартамент с площ от 92.13 кв. м. и идентификатор [№], находящ се в [населено място], ведно с изба № 3 с площ 3.21 кв. м. и 1.130% ид. ч. от общите части на сградата, и същият е изнесен на публична продан, А. С. А. е осъден да заплати на М. Х. А. обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот в размер на 4 116 лева, ведно със законната лихва, както и сумата 2 886.07 лева - стойност на извършени подобрения, ведно със законната лихва, като за разликата до пълния предявен размер от 6 844.80 лева искът е отхвърлен. В молбата за отмяна се излагат твърдения, че индивидуализацията на ищеца в исковата молба от 14.01.2022 г. не отговаря на действителните му имена и гражданство, както и че не е притежавал валиден български документ за самоличност, тъй като с Указ № 124/22.12.2006 г. на президента на Република България посоченият ищец А. С. А. с ЕГН [ЕГН] и адрес в Република България: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 3, е освободен от българско гражданство, което му е възстановено с Указ № 7/22.01.2024 г., а към 2004 г., когато все още е бил български гражданин, е носел имената А. С. Б.. По тази причина същият не можел да се легитимира пред българския съд като български гражданин с имената по исковата молба. Тези обстоятелства водели до липса на активна процесуална легитимация (липса на надлежна страна) и ненадлежно упражняване на правото на иск, защото към датата на подаване на исковата молба ищецът не е бил български гражданин и такова лице не е съществувало за държавните органи в Република България, поради което процесуално правоотношение не може да възникне. А след като лицето, посочено в исковата молба като ищец, не съществува формално и правно, не е налице и надлежно процесуално представителство по пълномощие за адв. Р. П.. Затова и постановените съдебни решения били недопустими. Молителката твърди също така, че основателно съмнение относно процесуалната легитимация на ищеца у нея е възникнало в края на м. април 2024 г., когато, след преглеждане на документите по приключилото дело, намерила копие на немска лична карта на инвалид с имена А. А., с превод на български език. Поради това по подадена от нея на 30.04.2024 г. жалба била образувана преписка № 5595/2024 г. на Районната прокуратура - П., като на 19.07.2024 г. чрез упълномощената от нея адв. В. на молителката станали известни изложените по-горе обстоятелства относно освобождаването и възстановяването на българското гражданство на ищеца. Изнесените факти, както и доказателствата, макар и възникнали преди времето на неговата висящност, не й били известни към разрешаването на спора, поради което се касае за новооткрити обстоятелства. Иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влезлите в сила решения да бъдат отменени, като твърди, че посочената разпоредба не ограничава изрично вида и относимостта на „обстоятелствата“ и „доказателствата“ единствено към съществото на спора. Ответникът по молбата за отмяна А. С. А. е подал писмен отговор, в който оспорва същата като неоснователна. Проверката по допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, изхожда ли молбата от легитимирано лице, спазени ли са установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на точно и мотивирано формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай молбата за отмяна изхожда от страна по делото и е насочена срещу влезли в сила съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, но е недопустима, като съображенията за това са следните: Съгласно приетото в т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, за да е допустима една молба за отмяна, изложените в нея твърдения, заедно с доказателствата, които ги подкрепят, следва да са конкретни и надлежни. Това ще рече да могат да бъдат подведени поне под един от предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК състави с оглед на всички елементи. Изложените в случая твърдения не са надлежни и не могат да се подведат под фактическия състав на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на което молителката се позовава, както и не покриват нито един от останалите състави по чл. 303, ал. 1, т.т. 2-7 ГПК. Това е така, защото влезлите в сила решения са формирали сила на пресъдено нещо по въпросите между кои лица, за кои имоти, при какви квоти и как следва да се извърши делбата, както и относно претенциите по сметки, предявени по реда на чл. 346 ГПК, а разрешаването на тези въпроси не зависи от гражданството на ищеца и от начина, по който са оформени личните му документи в чужда държава. А специално за основанията по чл. 303, ал. 1, т.т. 5 и 6 ГПК следва да се посочи, че те са относими само за влезлите в сила решения, касаещи молителя, а не и насрещната страна, каквато е настоящата хипотеза. Освен това - отмяната е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, а не на недопустими решения, каквито според молителката са решенията, чиято отмяна се иска. Като недопустима, молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по молбата следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 000 лева по договор за правна защита и съдействие от 09.09.2024 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.