Определение № 488 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3922/2020 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Ищцата К. Т. Т. от [населено място], чрез адв. Н. В. е поискала спиране изпълнението на въззивно решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 162/2020 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата Т. Д. Т. с детето Н. Т. Д., както и спиране изпълнението на определение № 1203/1309.2019 г. по гр.дело № 1011/2019 г. на Монтанския районен съд, постановено по чл.127,ал.3 СК, с което е изменено определение № 993/23.07.2019 г. по гр.дело № 1011/2019 г. на същия съд, като е отменено условието и е заличен текста ”в присъствието на социален работник от Дирекция Социално подпомагане М.” и в останалата част е оставен постановения с определението режим на лични отношения между бащата Т. Д. Т. и детето Н. Т. Д.. Искането за спиране на изпълнението е формулирано в касационна жалба вх. № 5055/375598 от 30.11.2020 г., подадена от К. Т., чрез адв. Н. В. срещу въззивно решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 162/2020 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата Т. Д. Т. с детето Н. Т. Д.. С решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 162/2020 г. на Монтанския окръжен съд е отменено решение № 85/24.02.2020 г. по гр.дело № 1011/2019 г. на Монтанския районен съд в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Т. Д. Т. с детето Н. Т. Д. и е определен нов режим на лични отношения между бащата и детето, подробно указан в решението. Със същото решение е потвърдено решението на Монтанския районен съд в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Н. Д. на майката К. Т., постановено е детето да живее при майката и е осъден Т. Т. да заплаща на малолетното дете, чрез майката като законен представител месечна издръжка в размер на 190 лв., считано от влизане в сила на решението. В хода на първоинстанционното производство с определение № 993/23.07.2019 г. по гр.дело № 1011/2019 г. на Монтанския районен съд на основание чл.127,ал.3 СК са определени привременни мерки по отношение на детето Н. Т. Д. както следва: предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето на майката К. Т., определен е режим на лични отношения между бащата Т. Т. и детето, подробно описан в определението и е присъдена месечна издръжка в размер на 180 лв., която да се заплаща от бащата на малолетното дете, чрез майката, като законен представител. С определение № 1203/13.09.2019 г. по гр.дело № 1011/2019 г. на Монтанския районен съд е изменено определение № 993/23.07.2019 г. по същото дело в частта относно режима на лични отношения между бащата и детето, като е отменено условието и е заличен текста „в присъствие на социален работник от Д”СП” – М.”. В останалата част е оставен постановения с определението от 23.07.2019 г. режим на лични отношения между бащата и детето. С разпореждане от 08.12.2020 г., постановено по настоящото дело е указано на молителката К. Т. Т. в едноседмичен срок от съобщението да внесе обезпечение по чл.282,ал.3 ГПК в размер на сумата 800 лв. по сметка на ВКС – обезпечения и да представи платежен документ. Дадените указания са изпълнени. С молба вх. № 9957/17.12.2020 г. молителката е представила разписка за внесена сума в размер на 800 лв. по сметка на ВКС обезпечения. Съгласно разпоредбите на чл. 282, ал. 1 ГПК подаването на касационната жалба не спира изпълнението на решението. Според ал. 2-ра на чл. 282 жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на въззивното решение, като в този случай е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението в хипотезата на чл.282,ал.3 ГПК, какъвто е настоящият случай се определя от съда. Фактическият състав на чл. 282, ал.2 ГПК предвижда освен редовно подадена касационна жалба срещу въззивно решение, подлежащо на принудително изпълнение и представено от жалбоподателя надлежно обезпечение – в случая определено от съда в размер на 800 лв. Като взема предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл.282,ал.2 ГПК за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение на Монтанския окръжен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта относно определения режим на лични отношения между бащата Т. Т. с детето Н. Д. и е определен режим на лични отношения между бащата и детето, подробно посочен в решението. Молителката – ищец К. Т. Т. е подала в срока по чл.283 ГПК касационна жалба срещу въззивното решение на Монтанския окръжен съд в посочената част, чрез адв.Н. В., което подлежи на принудително изпълнение. Видно от приложената разписка от 16.12.2020 г., както и от издадената служебна бележка от счетоводството на ВКС от 18.12.2020 г. молителката е внесла по сметка на ВКС обезпечения сумата 800 лв. обезпечение. С оглед на изложеното следва да се постанови спиране изпълнението на въззивното решение на Монтанския окръжен съд в частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата Т. Т. с детето Н. Д.. Молбата на К. Т. Т. за спиране изпълнението на определение № 1203/13.09.2020 г., постановено по гр.дело № 1011/2019 г. на Монтанския районен съд, касаещо привременни мерки по чл.127, ал.3 СК до приключване на делото по отношение на детето Н. Т. Д. следва да се остави без уважение. В разпоредбите на ГПК, както и в Семейния кодекс – чл.127 не е предвиден ред за спиране изпълнението на определенията, с които са определени привременни мерки по чл.127,ал.3 СК. С оглед на това молбата за спиране изпълнението на определението на Монтанския районен съд от 13.09.2020 г. по гр.дело № 1011/2019 г. следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско