Решение № 8254 от 22.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6261/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Компания за международни конгреси“ ЕООД, представлявано от управителя З. Д., чрез пълномощник адв. Н. Бошнакова, против решение № 454 от 21.05.2026г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК-193/2026г. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на атакувания акт на КЗК, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия процесуален и материален закон. Развити са подробни съображения, с които се оспорва като неправилно заключението на КЗК, че помощният орган на възложителя е оценил получената обосновка по чл. 72, ал. 1 ЗОП в съответствие с критериите по ал. 3, като е изложил достатъчни и адекватни мотиви защо не я приема. Прави се искане за отмяна на решението на КЗК и отмяна на решението на възложителя за избор на изпълнител. Ответникът - заместник-министър на туризма и главен секретар на Министерство на туризма, чрез процесуален представител юрк. Г. Колева, взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на КЗК да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Ответникът - "Елит Травел Интернешънъл" ЕООД не взема становище по касационната жалба. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 216, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред КЗК по преписка № КЗК-193/2026г. е образувано по жалба на „Компания за международни конгреси“ ЕООД срещу решение № D52525381/04.02.2026 г. на заместник-министъра на туризма и главен секретар на Министерство на туризма за определяне на изпълнител по процедура за възлагане на "открита" обществена поръчка, с предмет: "Организиране и провеждане на събития за нуждите на Министерството на туризма", открита с решение № F731490от 29.08.2025 г. на възложителя. С обжалвания акт е обявено класирането на участниците в процедурата, като класираният на първо място участник – "Елит Травел Интернешънъл" ЕООД е определен за изпълнител на обществената поръчка с гореописан предмет, а жалбоподателят „Компания за международни конгреси“ ЕООД е отстранен от участие, на основание чл. 107, т. 3 във вр. с чл. 72, ал. 3 ЗОП – поради неприемане на обосновката му. С обжалваното решение № 454 от 21.05.2026г. е оставена без уважение жалбата на „Компания за международни конгреси“ ЕООД срещу решение № D52525381/04.02.2026 г. на възложителя за избор на изпълнител по процедурата. За да постанови този резултат, КЗК е счела за неоснователни доводите на оспорващото дружество, че атакуваното решение е издадено при съществено нарушение на изискванията за форма на акта, без да съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Наред с това са отхвърлени възраженията му във връзка с неприемането от страна на помощния орган на възложителя, а впоследствие и от самия възложител, на обосновката му по чл. 72, ал. 1 ЗОП. Подчертано е, че оценителната комисия е извършила задълбочена аналитична дейност и е изложила подробни, ясни и относими мотиви по отношение на релевираните от участника обстоятелства и приложените в тяхна подкрепа доказателства, като е посочила кои обстоятелства приема за обективни, установяващи по несъмнен начин възможността за редуциране на разходите, и кои - за създаващи неяснота относно начина на формиране на съответния разход, а оттам и за наличието на по-благоприятни условия. Решението на КЗК е неправилно. Оперативната самостоятелност на комисията, назначената от възложителя, да приеме или съответно да не приеме представена писмена обосновка, е законово ограничена с конкретни изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 72, ал. 2 и 3 ЗОП. Помощният орган е този, който следва да обсъди и оцени изложените в обосновката обстоятелства, да мотивира кои от тях приема за обективни и в коя от петте хипотези те попадат, отчитайки непременно при това, представени ли са достатъчно доказателства в тази връзка. В резултат на тази аналитична дейност той следва да прецени дали е доказана причинно-следствената връзка между твърдените обективни обстоятелства и оферираната по-ниска цена за изпълнение, тоест дали предложението е обосновано и реално. В случая формално е извършена преценка на изтъкнатите в обосновката обстоятелства, но на практика не е аргументирано по ясен и адекватен начин защо част от тях не следва да бъдат отнесени към някоя от хипотезите на чл. 72, ал. 2 ЗОП и какво прави обосновката непълна и необективна. В контекста на гореизложеното, настоящият състав не споделя преценката на КЗК, че помощният орган е изложил адекватни мотиви по всяко от изнесените в обосновката обстоятелства, при което е направил извод, че предложението не е реално, комплексно, целесъобразно и подкрепено с достатъчно доказателства. Основателно се поддържа в касационната жалба, че обосновката, в частта избрани технически решения, е пределно ясна, без да са налице приетите от възложителя и КЗК вътрешни противоречия относно произхода и начина на осигуряване на техническия ресурс. Ясно е посочено, че изпълнението на поръчката ще бъде осъществявано чрез доставчик, съгласно представения договор от 2023 г. за техническо и конферентно обслужване за предстоящи събития. Договорът е приложен като доказателство и ясно са обосновани условията, при които е формирана преференциалната цена. Собствената техническа обезпеченост гарантира допълнително възможното изпълнение на договора, без необходимост от изменение в ценовото предложение и представлява допълнителна техническа обезпеченост. При което изцяло необосновано е счетено от възложителя и потвърдено от КЗК, че заявената допълнителна техническа обезпеченост създава вътрешно противоречие в обосновката. Преференциалните условия в ценовото предложение са обосновани, както с представен договор с доставчик и ценови условия, предложени от него, така и с наличието на собствена техника, която в случай на възникнал проблем, би могла да бъде използвана, без необходимост от завишаване на разходите, съответно цената на предлаганата от участника услуга. Това не сочи на разминаване, а допълване на възможностите, с които участникът може да осигури изпълнението при предложената от него цена - от една страна чрез доставчика, а от друга - чрез ангажиране на собствената си техника. По същия начин, обосновката, в частта начин на ценообразуване, и приетите от помощния орган и КЗК за неясно формирани проценти относно всеки един разход. Видно от обосновката, в раздел V Начин на ценообразуване, са посочени фирмени разходи и печалба в размер на общо 26%, разпределени както следва: 1. Разходи за персонала /заплати, осигурителни и данъчни задължения/ - 9%; 2. Фирмени данъци и такси, общински, банкови, застрахователни, правни и лицензионни, имуществени, счетоводни – 10%; 3. Други разходи /режийни, командировъчни, транспорт на служители на компанията, реклама и др./ - 3 %; 4. Печалба – 4%. В синтезиран вид изводите на помощния орган се свеждат до това, че не става ясно, включително след преглед на изготвените таблици за фирмени разходи, как е формирана стойността на посочените процентни показатели, което всъщност говори за липса на реално осъществена аналитична дейност. Не е ясно нито от решението на възложителя, нито от мотивите в решението на КЗК, кой от разходите не е ясно формиран/несъответстващ, съобразно задължителните изисквания на закона. Не е коментирана стр. 15 от обосновката, където е извършена подробна калкулация на разходите и начинът на тяхното включване в предложената цена за настаняване. Не са изложени мотиви дали така посочените проценти не съответстват и са под определен нормативен праг, за да се приеме, че предложената от участника цена е необосновано занижена. По аргумент от чл. 72, ал. 3, изр. второ ЗОП, обосновката може да не бъде приета и участникът да бъде отстранен само когато представените доказателства не са достатъчни, за да обосноват предложението. В случая към предложението са представени достатъчно доказателства, установяващи икономическото и финансово състояние на участника, от които е виден размера на разходите за заплати, осигурителни плащания и данъци, при което извършената калкулация може да бъде проверена както от помощния орган, така и от самия възложител, но такава проверка и следващ я анализ липсват. Никъде в мотивите на помощния орган не се излага, че посочените от участника разходи не съответстват на реалните и установените от финансовата информация и/или че именно начисленият процент разходи води до съществено отклонение в предложената цена и се отличава от този на останалите участници. Следва да бъде споделено възражението на касатора срещу тезата на помощния орган, че посочените проценти не са подкрепени с доказателства като напр. пазарен анализ или друг документ, който да доказва визираните стойности. Стойностите на разходите за персонал на участника са ясни и установими от представените доказателства, те са и нормативно определени, както и данъците, дължими от участника, съобразно получените приходи. Банкови и други такси по администриране на приходи и разходи, съгласно тарифите на банките, са в рамките на посочения от участника в обосновката размер. Не е съобразено също така, че е посочен реализиран оборот за периода 2018-2025г., т.е. и оборот извън 3-годишния такъв по чл. 61, ал. 1, т. 1 ЗОП, за да се приеме, че участникът недопустимо се позовава на реализиран оборот, който е критерий за подбор. Освен реализиран, е посочен и очакван оборот до 2028г., като и двата са отнесени към хипотезата на чл. 72, ал. 2, т. 2 ЗОП – изключително благоприятни условия, но не са обсъдени от помощния орган в този аспект, който бланкетно е приел, че участникът се позова на критерий за подбор. Наред с това, основателно се изтъква в касационната жалба, че възложителят/помощната комисия са се отклонили от утвърдената методика на оценяване и разглеждане на предложенията, включително при разглеждане на представената от участника обосновка по чл. 72, ал. 2 ЗОП, което нарушение въобще не е обсъдено от КЗК. Вярна е констатацията, че преценката дали участникът обосновава предложената цена е извършена по конкретни позиции, а не по групи, така както е изискана обосновката и предвижда методиката. Съгласно утвърдената методика финансовият показател К2 се формира въз основа на предложените от участниците единични цени, които само за целите на оценяването, са обединени от възложителя в три групи - „А“, „Б“ и „В“. Самата методика предвижда, че стойността по всяка група се формира чрез сумиране на определени единични цени от ценовото предложение, а не чрез посочване от участника на самостоятелна обща цена по съответната група. Ако помощната комисия на възложителя е изискала обосновка за стойности по групи „А“, „Б“ и „В“, то следва да бъде отчетено, че тези групови стойности не са самостоятелно оферирани от участника, а са резултат от последващо изчисление по методиката, извършвано чрез сумиране на отделни единични цени. Затова комисията не може произволно да се отклони и да допусне разглеждането на обосновката по отделни позиции и смесване на отделни позиции, които макар и съседни в ценовото предложение, попадат в различни групи и участват във формирането на различни групови стойности. Всяка позиция следва да бъде разглеждана в контекста на конкретната група, в която методиката я включва, и във връзка с начина, по който тя влияе върху съответната сума по група „А“, „Б“ или „В“. Изводът на помощния орган и възложителя, възприет и от КЗК, че представените доказателства не обосновават в достатъчна степен оферираните по-благоприятни цени за единичните цени, формиращи групи „А“, „Б“ и „В”, е необоснован, доколкото не е посочено кои конкретни единични цени от коя група са счетени за необосновани, как тези цени влияят върху съответната групова стойност и защо представените доказателства са недостатъчни именно по отношение на тази конкретна група. Това представлява съществен порок в мотивите на комисията на възложителя, тъй като не дава възможност да се установи по какъв начин отделните констатации водят до крайния извод за неприемане на обосновката и предложение за отстраняване на участника, което предложение е възприето от възложителя. Вярно е, че приемането на обосновката е в оперативната самостоятелност на помощния орган, но изложените за това мотиви следва да са адекватни и относими към изтъкнатите от участника обстоятелства и предмета на поръчката и логически да кореспондират с конкретните обстоятелства и изискванията на възложителя. В случая липсва конкретен анализ на събраните доказателства и изложените в обосновката аргументи и извършени калкулации. Цитирани са произволни цифри, извадени от контекста, в който са посочени, без анализ на тяхната взаимовръзка и извършени калкулации и без опора в представените в приложение доказателства /договори, оферти, реализирани обороти и т.н/, с което позициите в подаденото от участника ценово предложение са обосновани и се установява механизма на определяне на цената по всяка от позициите и съответно възможността за изпълнението на услугите, при посочените параметри. С оглед на това, мотивите за неприемане на предложената от участника „Компания за международни конгреси“ ЕООД цена поради това, че не е обоснована, са в резултат на повърхностен анализ, при произволни, противоречиви, несистематизирани и извадени от контекста констатации, което налага обосновката да бъде отново обсъдена след връщане на преписката на възложителя. По изложените съображения, като е стигнала до различни правни изводи, КЗК е постановила неправилно решение, което следва да бъде отменено, при което да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да бъде уважена жалбата на „Компания за международни конгреси“ ЕООД и обжалваното решение № D52525381/04.02.2026 г. на заместник-министъра на туризма и главен секретар на Министерство на туризма да бъде отменено, а преписката – върната на възложителя за продължаване на процедурата от етап повторно разглеждане на представената от „Компания за международни конгреси“ ЕООД обосновка, при спазване на задължителните указания, дадени в настоящото решение. Предвид изхода от спора, основателно се явява своевременно направеното от пълномощника на касатора искане за присъждане на разноските, направени пред КЗК и ВАС. Поради това, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ответникът Министерство на туризма следва да заплати на „Компания за международни конгреси“ ЕООД направените от него разноски, включващи изплатени държавни такси от по 869.20 евро за производствата пред КЗК и ВАС, и адвокатски възнаграждения за същите производства в размер на по 924 евро, доказателства, за плащането на които са приложени по преписката и в съдебното производство. С оглед на това ответникът – възложител на обществената поръчка следва да заплати на касационния жалбоподател сторените от него разноски в двете производства по обжалването в общ размер на 1793.20 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК във вр. с чл. 216 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,