Определение № 374 от 03.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2093/2015 г.

С решение № 345/29.12.2014 г. по в. гр. д. № 383/2014 г. на Ловешкия окръжен съд е уважен иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /в редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 49/2014 г./, като е признато за установено, че Х. П. Н. е собственик на нива от 2.500 дка и овощна градина от 0.100 дка, находящи се в землището на [населено място], м. ”Б.”, съставляващи части от ПИ № 53707.45.2 и ПИ № 53707.45.3, с граници на претендираните имоти, отразени в комбинирана скица - приложение към заключението на тройна съдебно-техническа експертиза по гранични точки с номера 5,4,3,2,1,0,8,0,7,6, както и че е налице непълнота в кадастралната карта, като границите на имотите бъдат отразени в картата, а в кадастралния регистър се запишат на името на ищцата. Касационни жалби са подадени от ответниците по иска Ц. И. Ц. и Р. Г. К. и И. А. К.. С определение № 330 от 02.06.2015 г. е допуснато касационно обжалване по въпроса за допустимостта на постановеното решение, разрешаването на който ще е от значение за произнасянето по останалите въпроси, поставени от касаторите. Преди да се произнесе по касационните жалби, съставът на ВКС, І-во г. о., съобрази следното: В предмета на настоящото дело са поставени въпроси, които са част от предмета на тълкувателно дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, т. 4. Отговорът на поставения въпрос: „допустим ли е иск за собственост на реална част от имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, без да е проведен иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, респ. административната процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР за поправяне на непълнотите и грешките в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри”, по необходимост предпоставя изясняване същността на иска с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР /чл. 54, ал. 2 ЗКИР след изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 49/2014 г./, и допустимите възражения срещу иска. Разрешението, което ще бъде дадено по тълкувателното дело, следва да бъде съобразено в решението по чл. 295 ГПК. Налице е условието на чл. 292 вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК за спиране на производството по разглежданото дело, поради което съдът