Определение № 7752 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4501/2025 г.
ВАСЧетвърто отделение10.07.2025 г.докладчик Владимир Първанов
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение № 362/17.03.2025 г. постановено по адм. дело № 287/2025 г., по описа на Административен съд – София-област. ОТМЕНЯ разпореждане № РоткЗЗК-1/13.02.2025 г. на председателя на Комисия за защита на конкуренцията и ВРЪЩА преписката на Комисия за защита на конкуренцията с указание за образуване на производството. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА секретар: Членове: /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
Мотиви
Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по частна жалба на „Кабината БГ” ООД, представлявано от управителя Т. Г., чрез процесуален представител адвокат Н. Бошнакова, против определение № 362/17.03.2025 г. постановено по адм. дело № 287/2025 г., по описа на Административен съд – София-област, с което жалбата на дружеството против разпореждане № РоткЗЗК-1/13.02.2025 г. на председателя на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ е отхвърлена. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното определение поради необосноваността му и постановяването му в противоречие с процесуалния и материалния закон. Искането е за отмяната му и разрешаване на спора по същество. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуален представител мл. експерт М. Д., в депозиран писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените оплаквания във връзка със становището на ответната страна и събраните по делото доказателства, констатира следното: Частната жалба е допустима като подадена срещу определение, което подлежи на касационно обжалване съобразно чл. 64, ал. 3 от ЗЗК, в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от активно легитимирана съобразно чл. 200, ал. 2 от АПК страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административен съд - София-област е сезиран с жалба от „Кабината БГ” ООД против разпореждане № РоткЗЗК-1/13.02.2025 г. на председателя на КЗК, с което на основание чл. 38, ал. 4 от ЗЗК, е отказано образуването на производство по глава VІІ от ЗЗК за установяване на извършено от „Кабината езикови курсове“ ЕООД и Ж. Г. нарушения. Разпореждането за отказ е мотивирано с обстоятелството, че случаят попада извън приложното поле на Глава VII от ЗЗК, при уреждането на които „Кабината БГ“ ООД, респективно неговият съдружник и управител- Т. Г., може да потърсят защита на правата и интересите си пред съда. Председателят на КЗК е счел, че искането за образуване на производство попада извън обхвата на приоритетите за правоприлагане, определени с Правилата за приоритизиране на искания за образуване на производство по глава ІХ и ХІІ от ЗЗК, приети с решение № 606/10.06.2021 г. на КЗК и обнародвани в ДВ, бр. 51 от 18.06.2021 г. (Правилата). Това е така, тъй като същото не изпълнява критериите на чл. 8 и 9 от тези Правила, тъй като липсва вероятност от установяване на нарушение и образуването на производство не би довело до ефективно използване на ресурсите на КЗК. Административен съд - София-област е приел, че разпореждането е законосъобразно. Преценил е, че същото е постановено в условията на чл. 38, ал. 4 от ЗЗК от компетентен орган- председателя на КЗК; при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила; разпореждането е мотивирано с посочването на фактическите и правните основания за издаването му. Съдът е приел, че разпореждането съответства и на материалния закон. Така постановеното определение е неправилно. На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, „Кабината БГ” ООД е подало искане вх. № ВХР- 2316/29.11.2024 г. за образуване на производство по глава VІІ от ЗЗК. В искането се твърди, че на 05.06.2024г. съдружникът и управител на „Кабината БГ” ООД- Ж. Г., без знанието и съгласието на другия съдружник- Т. Г., учредява „Кабината езикови курсове“ ЕООД, вписано в търговския регистър на 10.06.2024г. От 13.06.24г. Ж. Г., в качеството му на управител и чрез официалната електронна поща на „Кабината БГ” ООД подава уведомления до Агенция по заетостта за частично поемане на дейността от нов доставчик- „Кабината езикови курсове“ ЕООД, заявява прехвърляне на вече издадените ваучери към новия доставчик, заявява още и дерегистриране на стария от програмата за езикова компетентност и иска прехвърляне на 800 курсиста от старото към новоучреденото дружество. Ж. Г. започва да изпраща директно до клиенти на „Кабината БГ” ООД писмо, с които ги уведомява за преструктуриране дейността на дружеството и за „необходимостта“ да преиздадат ваучерите си към новия доставчик с подробни разяснения за процедурата и прехвърлянето. Въпреки връчено на 7.10.24г. предупреждение, че действията му са в нарушение на задълженията му като съдружник и управител на „Кабината БГ” ООД и са насочени срещу интересите на това дружество, Ж. Г. продължава да изпраща покани до клиенти с изрични указания за техническото осъществяване на прехвърлянето на ваучерите към новото дружество. В искането се твърди, че при отваряне на страницата за записване за обучение на сайта www.kabinata.bg потребителят е пренасочен към сайта www.kabinata-learning.com, където присъстват реквизити за заплащане към „Кабината езикови курсове“ ЕООД. Описаните действия на Ж. Г. и „Кабината езикови курсове“ ЕООД се определят като нарушения по чл. 29 от ЗЗК. Съдът правилно е преценил предявеното искане като такова по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, в който случай, председателят на КЗК, може с мотивирано разпореждане да откаже да образува производство, ако случаят не попада в обхвата на приоритетите за правоприлагане, определени с правила, приети от комисията и публикувани на нейната интернет страница съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ЗЗК. Тези правила са приети с решение № 606/10.06.2021 г. на КЗК, обявени са на интернет-страницата на комисията и са публикувани в "Държавен вестник". Съобразно Правилата, преценката за приоритетност с извършва по определените в раздел ІІ критерии. Съгласно чл. 12 от Правилата, за да оцени случая, комисията може да се позове на един или повече от критериите, посочени в раздел ІІ като тежестта, дадена на всеки от тях, се основава на оперативната самостоятелност на комисията съгласно чл. 38, ал. 4 от ЗЗК. При прилагането на критериите за приоритизиране се преценяват конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неправилно, обаче, административният съд е споделил извода на решаващия орган за липсата на аргументи за наличието на нарушения, извършени от страна на Ж. Г. и „Кабината езикови курсове“ ЕООД, чрез които да се уврежда конкуренцията и благосъстоянието на потребителите. Разпоредбата на чл. 3 от Правилата предвижда оперативна самостоятелност на КЗК с цел приоритизиране на производствата по глави девета и дванадесета от ЗЗК комисията може да извършва оценка съгласно следните критерии: съществено влияние върху конкуренцията на пазара, съществено значение за благосъстоянието на потребителите, стратегическо значение за политиката по правоприлагане на правилата за защита на конкуренцията, вероятност за установяване на нарушение, вероятно въздействие от действията на КЗК, рационално използване на ресурсите, въздействие върху икономическото положение на доставчика при твърдения за нарушения по глава седма „б“, годишни приоритети. Така посочените критерии в настоящия случай следва да бъдат разглеждани в светлината на разпоредбата на чл.7 от Правилата, която предвижда, че въз основа на представените с искането за образуване на производството данни и доказателства, Комисията извършва преценка дали може с достатъчна степен на вероятност да се обоснове наличието на нарушение. Противно на приетото от КЗК и първостепенния съд, настоящата инстанция намира, че от искането и представените доказателства се установява с голяма степен на вероятност целенасочени действия на Ж. Г. и „Кабината езикови курсове“ ЕООД, насочени към нелоялно привличане на клиенти и прекратяване на съществуващи договори на „Кабината БГ” ООД. Двете дружества осъществяват търговската си дейност на един и същ продуктов и географски пазар по смисъла на § 1, т.15 от ДР на ЗЗК, а действията на „Кабината езикови курсове“ ЕООД са улеснени и подпомогнати от обстоятелството, че негов управител е съдружник в дружеството- молител. КЗК, а впоследствие и съдът, не са изследвали отношенията на страните съобразно поведението им като конкуренти на пазара, като единствено са приели, че като свързани лица същите не осъществяват самостоятелна и независима стопанска дейност. Такъв извод е в противоречие с обстоятелството, че ответното дружество изпраща директни съобщения на клиенти на молителя с искане да прекратят договорите с последния, заблуждавайки ги, че е налице „преобразуване“, осъществява свързване на своята интернет страница със страницата на молителя, при което при подаване на заявка за сключване на договор с молителя, страницата директно „препраща“ към ответното дружество и негови банкови сметки, данни и др. При тези данни не може да бъде споделена тезата на КЗК, безусловно възприета от АССО, че описаните отношения нямат конкурентно правен характер, понеже е налице единствено граждански спор между съдружници. Такъв извод би бил в противоречие с духа, целта и смисъла на ЗЗК, същият е и в противоречие с приложимите материални норми. По тези съображения, като е отхвърлил жалбата на „Кабината БГ” ООД срещу разпореждане № РоткЗЗК-1/13.02.2025 г. на председателя на Комисия за защита на конкуренцията, АССО е постановил определение в нарушение на материалния закон. Същото следва да се отмени, като се постанови друго определение, с което оспореното разпореждане да се отмени, а преписката да се върне на Комисията за защита на конкуренцията за произнасяне по същество на направеното искане за установяване на извършени нарушения по глава VII от ЗЗК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
15- чл. 200, ал. 2 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 29 ЗЗК
- чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК
- чл. 38, ал. 4 ЗЗК
- чл. 64, ал. 3 ЗЗК
- чл. 1
- чл. 12
- чл. 229, ал. 1, т. 2
- чл. 3
- чл. 64, ал. 3
- чл. 7
- чл. 8