Решение № 6886 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1186/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/Комисията/, срещу Решение №34619/22.10.2025 г. по адм. дело №2071/2025 г. по описа на Административен съд София - град. По подробно изложени в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение се иска от касационната инстанция да го отмени. В съдебно заседание касаторът се представлява от юриск. К. Минев, който поддържа касационната жалба. Моли касационната инстанция да отмени изцяло решението на АССГ, алтернативно - да отмени решението в частта, с която се отменят т.2 и 4 от обжалваното решение на КЗД - с която се отправят препоръки по отношение на Министерство на образованието и науката. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение. Ответникът - Министерство на образованието и науката/МОН/ не депозира отговор по касационната жалба. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Ответникът В. Г. А. не депозира отговор по касационната жалба. В съдебно заседание А. не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е Решение № 20 от 21.01.2025 г. на Комисия за защита от дискриминация, петчленен разширен състав, по преписка №268/2023 г. с което е установено, в частта по пунктове I, II, III и IV, както следва: I. Установява, че Министърът на образованието и науката, в качеството му на ръководител на МОН, е допуснал бездействие и неиздаване на указания за прилагане на Анекс Д01-192/10.08.2023 г. към КТД 01-269/06.12.2022 г., с които указания са въведени съответни критерии за определена група лица, на които следва да им бъде увеличен размерът на основното трудово възнаграждение, изплащано със задна дата, с което е създал предпоставки за нарушение на чл.4, ал.3 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./, вр. чл.4, ал.1 на ЗЗДискр., съгласно защитения по чл.4, ал.1 признак „лично положение“ спрямо жалбоподателката В. Г. А.; II. Препоръчва на основание чл.47, т.6 от ЗЗДискр., на министъра на образованието и науката, представляващ МОН – занапред от постановяване на настоящото решение да съблюдава за спазването на ЗЗДискр., като не допуска извършването на неравно третиране и дискриминация; III. Установява, че ответните страни – МОН, представлявано от министъра; Сдружение на директорите в средното образование в Р. България; Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България; Независим учителски синдикат към КНСБ; Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“; Синдикат на българските учители към КНСБ, представлявани от законните си представители, в качеството им на страни по Анекс Д01-192/10.08.2023г. към браншови КТД 01-269/06.12.2022г. за системата на образованието – чрез създаване на привидно неутрална разпоредба, са допуснали нарушение на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр., като по този начин са създадени предпоставки и условия за неравно третиране на основата на защитения съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признак „лично положение“ спрямо В. Г. А.; IV. Препоръчва на основание чл.47, т.6 от ЗЗДискр., на ответните страни – страните подписали Анекс Д01-192/10.08.2023г. към КТД 01-269/06.12.2022г. – занапред от постановяване на настоящото решение при колективното трудово договаряне, сключването на колективни трудови договори и анекси към тях, да съблюдават за спазването на ЗЗДискр., като за в бъдеще не допускат извършването или създаването на предпоставки за неравно третиране и дискриминация чрез привидно неутрални разпоредби. Решението на Комисията е обжалвано от Министерство на образованието и науката и от Министъра на образованието и науката в частта му по пунктове I, II, III и IV. Решението на КЗД не е обжалвано в частта по пункт V – с която е оставена без уважение като неоснователна жалба вх.№ 44-00-3652/17.10.2023г. и допълнение към нея с вх.№ 44-00-3747/26.10.2023г., подадени от В. Г. А., в частта съдържащи оплаквания за дискриминация по признак „образование“. Първоинстанционният съд е отменил решението на КЗД по жалба на Министъра на образоването и науката в обжалваните пунктове I, II, III и IV и е изпратил преписката на Комисията за ново разглеждане на жалбата на В. А. с конкретни указания. За да отмени решението на КЗД решаващият съд е приел, че същото е постановено от компетентен административен орган, с необходимото мнозинство, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С жалбата, както и с писменото уточнение към нея, жалбоподателката излага ясни и конкретни твърдения, че при положен от нея еднакъв труд спрямо останалите служители от педагогическия персонал, работодателя– директорът на [заличен текст] гр. Перник, отказал с писмен отказ, да заплати равно възнаграждение с тях за периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г. – датата на прекратяване на правоотношението поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според АССГ от оплакванията в жалбата ставало ясно, че жалбоподателката търси защита поради дискриминация при упражняване правото на труд -по чл.14 от ЗЗДискр., да получи възнаграждение равно на това, което са получили другите служители от педагогическия персонал, като отказът на работодателя е обоснован само на основа признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. – личното положение – тъй като е придобила право на пенсия. Съдът е посочил, че Комисията вместо да извърши процедура по проучване за установяване на тези обстоятелства, в това число и да се изискат обяснения от работодателя, да му се предостави възможност да вземе становище, е конституирала като страни в производството страните по Колективния трудов договор/КТД/ и е приела, че следва да разгледа оплаквания „срещу самата разпоредба на чл.27, ал.2 от КТД 01-269/06.12.2022 г., във вр. с т.1 от Анекс № Д01-192/10.08.2023 г.“. В жалбата до КЗД, както и уточнението към нея, А. е заявила, че работодателят отказал да изплати увеличения размер на възнагражденията от 15%, „въпреки че изрично е записано и отразено в ДВ, че анексът влиза в сила от 01.01.2023г.“. Тоест жалбоподателката не навежда оплаквания за дискриминация спрямо нея от текстовете на КТД и Анекса, а че нейният работодател я дискриминира на основание „лично положение“, като отказва да заплати възнаграждението, на което тя има право именно по силата на сключения Анекс към КТД. Грешната преценка на заявените от жалбоподателката оплаквания, е довела до погрешно конституиране на страните в производството, определяне на погрешен предмет на доказване – какъвто не е въведен с жалбата, а оттам и до осъществяване на процедура по проучване, в това число и със становища на проучваните субекти, която не е свързана с установяване на относимите за жалбата на В. А. обстоятелства. В крайна сметка това е довело и до постановяване на крайния акт в производството - Решение № 20/21.01.2025 г. на КЗД, в нарушение на административнопроизводствените правила, като е установено нарушение, различно от това, на което се позовава жалбоподателката. Според съда устното изявление на А., че няма претенции към директора на [заличен текст]- Перник, не е следвало да бъде приемано като основание за разглеждане на обстоятелства, различни от тези изложени в жалбата, тъй като е задължение на административния орган да конституира страните и определи предмета на доказване спрямо изложените от жалбоподателя обстоятелства, които са безспорни, че сочат на твърдение за нарушение на чл.14 от ЗЗДискр, още повече, че в последното заседание, жалбоподателката отново навежда към отказа на нейния работодател да изплати дължимото се възнаграждение, като основанието за образуване на производството пред КЗД. Изводите на КЗД, че до дискриминация спрямо В. А. се е стигнало поради дадени в писмен вид указания от Зам. - министър на образованието и науката, са необосновани, тъй като такива писмени указания – писмо или становище, не са представени пред КЗД и не се съдържат в документите по административната преписка. Позоваването на обстоятелства, които не са установени пред органа, води до необоснованост на постановения акт, който пропуск не може да бъде отстранен в съдебното производство, тъй като не съществува процесуален ред, по който съдът служебно да изисква и събира писмени доказателства. По тези съображения АССГ е намерил, че Решение № 20/21.01.2025 г. на КЗД по преписка № 268/2023 г. е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването му, свързани с определяне предмета на производството и конституиране на страните. Със съдебното решение е отменен оспорения акт на КЗД в частта по пунктове I, II, III и IV и е изпратена преписката на Комисията за провеждане на административната процедура и произнасяне с административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, изразяващи се в извършване на ново конституиране на страни и извършване на процедура по проучване за установяване на заявените в жалбата обстоятелства, за осъществено спрямо В. А. нарушение на чл.14 от ЗЗДискр. Органът следва отново да провери дали не е налице процесуална пречка за разглеждане на жалбата, в това число и на основание чл.52, ал.2 ЗЗДикср., с оглед установената съдебна практика за разглеждане на претенциите за неплатени възнаграждения от служителите в системата на здравеопазването, по искове предявени по реда на ГПК. Решението е недопустимо, като постановено по нередовна жалба, подадена от Министерство на образованието и науката и от Министъра на образованието и науката в частта му по пунктове I, II, III и IV. В пункт I от решението на КЗД е установена дискриминация от Министъра на образованието и науката, в качеството му на ръководител на МОН. В пункт II от решението Комисията е дала препоръки на основание чл.47, т.6 от ЗЗДискр. на Министъра на образованието и науката, представляващ МОН. В пункт III от решението КЗД е установила, че ответните страни – МОН, представлявано от министъра; Сдружение на директорите в средното образование в Република България; Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България; Независим учителски синдикат към КНСБ; Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“; Синдикат на българските учители към КНСБ, представлявани от законните си представители, в качеството им на страни по Анекс Д01-192/10.08.2023 г. към браншови КТД 01-269/06.12.2022г. за системата на образованието – чрез създаване на привидно неутрална разпоредба, са допуснали нарушение на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр., като по този начин са създадени предпоставки и условия за неравно третиране на основата на защитения съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признак „лично положение“ спрямо В. Г. А.. В пункт IV Комисията е дала препоръки на основание чл.47, т.6 от ЗЗДискр., на ответните страни – страните, подписали Анекс Д01-192/10.08.2023 г. към КТД 01-269/06.12.2022 г. Т.е. адресати на оспорените четири пунктове/части от решението на КЗД са Министърът на образованието и науката, Министерството на образованието и науката и изброените в пункт III страни, подписали анекса - Сдружение на директорите в средното образование в Република България, Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България, Независим учителски синдикат към КНСБ, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и Синдикат на българските учители към КНСБ, представлявани от законните си представители. След като всеки един от посочените пунктове от решението са обжалвани с обща жалба от Министъра на образованието и науката и от Министерство на образованието и науката, съдът е следвало да остави жалбата без движение, като укаже на оспорващите да конкретизират в коя част/пункт от решението обжалват. По горните съображения съдебното решение следва да се обезсили като постановено по нередовна жалба и делото да се върне на друг състав на административния съд, който след уточняване на предмета на оспорване от жалбоподателите да прецени правния им интерес, като вземе предвид кои са посочените в административния акт адресати. По горните съображения и на основание чл.221, ал.3 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение