Решение № 7974 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2737/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Н. от гр. Русе, чрез представител по пълномощие - адв. Г. Младенов от Адвокатска колегия - Русе, против Решение № 257 от 28.01.2026 год., постановено по адм. дело № 440/2025 год. по описа на Административен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата на Н. Н. срещу Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/767 от 11.04.2025 год. на изпълнителния директор на Държавен Фонд „Земеделие“ (ДФ „Земеделие“, ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 год., за кампания 2023 год. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че административния акт не е издаден в предписаната от закона форма и съдържание. Излага доводи, че фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, както и че доказателствата по делото са тълкувани неправилно. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, не се явява и не се представлява в съденото заседание и не изразява становище по оспорването. Представителят на Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предлага съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорения съдебен акт, състав на Административен съд – Русе е отхвърлил жалбата на Н. Н. Н. против Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/767 от 11.04.2025 год. на изпълнителния директор на Държавен Фонд „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 год., за кампания 2023 год., по заявление за подпомагане с УИН: 18/270723/07746 за 2023 год., като оторизираната сума е в размер на 12 640, 34 лв. при поискана сума от 20 799,93 лв. За да постанови този резултат, от фактическа страна първоинстанционния съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Н. Н. Н. е регистриран земеделски производител в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 640789 и за кампания 2023 год. е подал заявление за подпомагане до ДФ „Земеделие“, Разплащателна агенция с УИН 18/270723/07746 от 18.07.2023 год. Към заявлението е приложена „Таблица за описание на пчелните семейства в стопанството 2023“, в която са посочени номера на пчелни семейства – от 1 до 260, със съответния номер на пчелини. Заявлението е за плащане по интервенция „Биологично пчеларство“ (БП), общо на 260 пчелни семейства, като за 255 в заявлението е вписан код на интервенцията БП. Не е отбелязан в таблицата код на дейност срещу 5 от заявените пчелни семейства в поредността с № на пчелно семейство от 156 до 160 включително. Съгласно Приложение № 2 към чл. 18, ал. 1 от Наредба № 9/2023 год. за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 год. (Наредба № 9/2023 год.), кодът на дейност 5 съответства на операция „Плащания за поддържане на биологично пчеларство“. При приемане на заявлението са извършени автоматични проверки на въведените данни, при които несъответствия не са констатирани. На базата на това заявление е издадено оспореното Уведомителното писмо изх. № 02-180-6500/767 от 11.04.2025 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което земеделският производител е уведомен, че оторизираната субсидия по интервенция „Биологично пчеларство“ (ИБП 9) по Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 год. е 12 640,34 лв., при поискана сума от 20 799,93 лв., като е отказано изплащането на финансово подпомагане за кампания 2023, в размер на 8 159,59 лв. по подаденото заявление за подпомагане с УИН: 18/270723/07746 от 18.07.2023 год. Като фактическо основание за частичния отказ, органът е посочил, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 70 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на данните в подаденото от Н. заявление. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и когато е приложимо с предоставените данни от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Въз основа на така установените факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му от закона правомощия, в изискуемата писмена форма, като органа е изложил фактически и правни основания, и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката за спазване на материалния закон съдът е посочил, че на основание чл. 84, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9 от 2023 год., ДФ „Земеделие“ намалява плащанията по операция „Плащания за поддържане на биологично пчеларство“, когато при проверка в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) за заявено за подпомагане пчелно семейство към 31 декември в годината на кандидатстване се установи, че същото не е в система на контрол или е със статус „в преход“. В случая, от събраните по делото доказателства, съдът е приел, че с оглед данните в Таблица № 6 от фактическа страна може да се направи обоснован извод, че намалението на плащанията по операция „Плащания за поддържане на биологично пчеларство“, по заявена за подпомагане от Н. кампания 2023, е за неустановени ПС-ва (ред 4), които са 5 броя от общо заявени 255 броя (ред 2) като намалението е в размер на 8 159, 59 лева (ред 7). С оглед фактическите установявания, безспорно е прието, че е налице несъответствие между декларирания от земеделския стопанин брой пчелни семейства с код БП „Биологично пчеларство“, а именно декларираните от него 255 броя пчелни семейства, а не както се твърди 260 и установения брой пчелни семейства след извършване на административни проверки и/или ПнМ съгласно чл. 80 от Наредба № 9 от 2023 год. – 250 бр. пчелни семейства, като е използвана наличната информация в ИИС на БАБХ и представените допълнително 5 броя извлечения от Регистър „Животни и Пчелини“ – част от ИСАК, от които е видно отразяване на общо 5 броя неустановени пчелни семейства. Съдът е приел още, че липсата на отбелязан в таблицата код на дейност срещу 5 от заявените пчелни семейства, не може да се приеме като техническа грешка, доколкото съгласно новата разпоредба, действала към датата на издаване на акта - § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 9/2023 год., „Очевидна грешка“ е грешка в декларираните биологични дейности в подаденото заявление за подпомагане по чл. 16, призната от ДФЗ, въз основа на цялостна преценка на конкретния случай и при условие, че земеделският стопанин е действал добросъвестно. Не могат да бъдат очевидни грешки: всички грешки и несъответствия, резултат от проверки; непосочването в заявлението на интервенцията или биологична дейност; непосочването на земеделски парцел или пчелин/пчелно семейство; грешки, свързани с площта, както и такива, свързани с правното основание за ползване на земеделска земя. В случая, самият заявител в заявлението за подпомагане в раздела таблица за описание на пчелните семейства в стопанството за 2023 год., за 5 броя пчели семейства не е посочил биологичната интервенция за мярката БП, което не може да бъде приравнето на грешка. В съответствие с така развитите мотиви, съдът е формирал решаващ извод, че оспореният пред него акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на уведомителното писмо на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на собствено основание, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви. Приложима за спора е Наредба № 9/2023 год. за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 год., както и Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 год. Разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 9/2023 год. въвежда изискванията към земеделските стопани или упълномощени от тях лица, отговарящи за изпълнението на дейностите и задълженията в стопанството, които кандидатстват по операция „Плащания за преминаване към биологично пчеларство“. Според разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 9/2023 год., по интервенция „Биологично пчеларство“ се подпомага прилагането на биологичните дейности по операциите „Плащания за преминаване към биологично пчеларство“ и „Плащания за поддържане на биологично пчеларство“. Съгласно чл. 23, ал. 2, земеделските стопани поемат едногодишен ангажимент за изпълнение на биологичните дейности по операцията по чл. 22, ал. 2, т. 1 - плащане за преминаване към биологично пчеларство, като периодът започва да тече от началото на годината на подаване на „заявлението за подпомагане“ и изтича на 31 декември същата година. Съгласно чл. 82, т. 11 от Наредба № 9/2023 год., Държавен фонд „Земеделие“ не предоставя плащанията по съответната операция от заявената интервенция по чл. 22, когато при административни проверки или при проверка на място по операциите от интервенция „Биологично пчеларство“ се установи неспазване на изискванията на чл. 29, ал. 1. Съгласно последната посочената разпоредба, земеделските стопани, заявили подпомагане по интервенцията „Биологично пчеларство", са длъжни да спазват следните законоустановени изисквания: ЗИУ 3, ЗИУ 4 и ЗИУ 5 от приложение III „Правила относно предварителни условия съгласно член 12“ от Регламент (ЕС) 2021/2115 съгласно ръководство по чл. 55, ал. 2 от ЗПЗП. Според нормата на чл. 84, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9/2023 год., Държавен фонд „Земеделие“ намалява плащанията по операция „Плащания за поддържане на биологично пчеларство“, когато при проверка в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от ЗПООПЗПЕС, заявено за подпомагане пчелно семейство към 31 декември в годината на кандидатстване се установи, че същото не е в система на контрол или е със статус „в преход“. Съдът е обсъдил, че като фактическо основание за формиране на обективирания в Уведомителното писмо извод за намаляване размера на плащанията за финансово подпомагане за кампания 2023, по подаденото заявление за подпомагане с УИН: 18/270723/07746 от 18.07.2023 год., е посочено, че след извършени административни проверки и/или ПнМ не са установени 5 бр. пчелни семейства, като органът е мотивирал извода си за намаляване размера на плащанията за финансово подпомагане, с данните в колона 4, 7 и 8 от таблицата на страница 4 от уведомителното писмо. Като правно основание за издаване на акта е посочена разпоредбата на чл. 82, т. 11 във връзка с чл. 29, ал. 1 от Наредба № 9/2023 год., както и разпоредбата на чл. 84, ал. 2, т. 1 от същата наредба. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че описаното фактическо основание кореспондира с посоченото правно такова, доколкото въпросното намаление от текстовото пояснение към ред 7 на таблицата сочи чл. 84, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9 от 2023 г. Съгласно чл. 51, ал. 3 от Наредба № 9/2023 год. Държавен фонд „Земеделие“ определя размера на плащанията по ал. 1 или 2 в зависимост от установения брой пчелни семейства след извършване на всички административни проверки и проверка на място, ако има назначена такава. В конкретния случай е налице несъответствие между декларираните от земеделския стопанин брой пчелни семейства с код БП „Биологично пчеларство“, а именно 255 броя пчелни семейства и установения брой пчелни семейства след извършване на административни проверки и/или ПнМ съгласно чл. 80 от Наредба № 9/2023 год. – 250 бр. пчелни семейства, като е използвана наличната информация в ИИС на БАБХ и представените допълнително 5 броя извлечения от Регистър „Животни и Пчелини“ – част от ИСАК, от които е видно отразяване на общо 5 броя неустановени пчелни семейства. С оглед на това, съдът правилно приема, че установените пчелни семейства са 250, което е в резултат на извършени проверки, установяващи погиването на 5 бр. пчелни семейства в периода към 31.12.2023 год. по реда и начина предвиден в ЗПЗП и Наредба № 9/2023 год. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина. Първоинстанционният съд правилно е обсъдил и ценил доказателствата в тяхната съвкупност, като в този смисъл правилно е посочил, че в уведомителното писмо се съдържат както данни за заявените за подпомагане пчелни семейства и установените за тях обстоятелства, така и изрично отбелязване на фактическото основание за конкретното намаляване на плащанията. Споделим е извода на първоинстанционния съд, относно липсата на 5 бр. пчелни семейства, което обстоятелство е доказано както от записите на БАБХ – Бургас, писмените доказателства, представени от самия жалбоподател, така и от свидетелските показания, събрани в хода на съдебното дирене. В тази връзка, необорени се явяват твърденията, декларирани от д-р С. Р., че намаляването на пчелните семейства с процесните 5 броя е въз основа на заявени и декларирани данни, подадени от самия жалбоподател. Съобразявайки горните фактически установявания, следва извода, че първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,