Определение № 13217 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12015/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от И. Л. С. срещу Определение №3692 от 18.11.2025 г. на Административен съд (АС) – Велико Търново по адм. дело №931/2025 г. С определението е оставено без уважение искането на жалбоподателката за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №GPAM-1305585 от 09.11.2025 г. издадена от инспектор в сектор „Пътна полиция“ (ПП) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Велико Търново, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. Частният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че определението е неправилно. Излага, че направеното пред първоинстанционния съд искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) е мотивирано с твърдения, че липсата на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) ще създаде значителни затруднения при осъществяване на служебните задължения на жалбоподателката като служител на Националната агенция за приходите (НАП), ще доведе до невъзможност тя да изпълнява служебните си задължения и евентуално - до прекратяване на служебното й правоотношение. Към жалбата са представени доказателства, касаещи служебната ангажираност на И. С.. От представената към жалбата длъжностна характеристика става ясно, че преките задължения на И. С. са свързани с осъществяване на фискален контрол, чрез спиране на транспортни средства на територията на страната. Тя извършва проверки на място в офиси, търговски и производствени помещения, складове и др. Извършва проверки в обекти, в които се осъществява хазартна дейност. Преките й задължения се изпълняват на територията на съответната Териториална дирекция (ТД) на НАП, съгласно определеното място на работа със заповедта за назначаване - целия териториален обхват на ТД на НАП - Велико Търново. В района на ТД на НАП - Велико Търново влизат офисите Видин, Враца, Габрово, Ловеч, Монтана, Плевен. Основна част от преките служебни задължения на И. С. са свързани с шофиране на служебен автомобил, с цел придвижване и посещение за проверка на търговски обекти в териториалния обхват на ТД на НАП. Всеки ден, за да изпълнява служебните си задължения И. С. получава заповед в електронната платформа на НАП, кои данъчнозадължени лица следва да посети за проверка, както и информация за служебния автомобил, който следва да управлява, за да се придвижва. Невъзможността да управлява лек автомобил неиминуемо би възпрепятствала изпълнението на служебните й задължения. Като е неглижирал всички изложени доводи в жалбата срещу оспорваната заповед, и като не е възприел правилно приложените доказателства, първоинстанционният съд е стигнал до неправилен извод, че тези затруднения не обосновават извод за наличие на предпоставки за значителна или трудно поправима вреда. Решаващият съдебен състав на административен съд Велико Търново, без да отдава значение на обстоятелството, че жалбоподателката следва да се придвижва с управляван от нея служебен автомобил, до различни населени места, е достигнал до неправилен извод, че невъзможността на С. да управлява лек автомобил, не би създала затруднения в жалбоподателката, които да доведат до значителна или трудно поправима вреда. Неправилен е изводът, че няма изискване жалбоподателката лично да управлява служебен автомобил при осъществяване на служебните си задължения. Тя няма шофьор, който да извършва личния й превоз. Това налага извода, че при незабавно изпълнение на административния акт, основният й източник на приходи вероятно ще бъде преустановен. Дори да не се стигне до този неблагоприятен за нея изход, невъзможността да управлява МПС ще се отрази негативно на ежегодната й оценка като държавен служител, което е в пряка връзка с евентуалните значителни вреди за нея и кариерното й развитие и израстване. Предвид изложеното, прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно изпълнението на заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът – инспектор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Велико Търново, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е оставил без уважение искането на И. Л. С. за спиране на предварително изпълнение на Заповед №GPAM-1305585 от 09.11.2025 г. издадена от инспектор в сектор ПП към ОД на МВР – Велико Търново, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП. За да постанови определението си съдът е анализирал разпоредбите на чл. 172, ал. 1, 5 и 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Посочил е, че изтъкнатите от С. съображения, се свеждат до това, че изпълнението на служебните й задължения е свързано с пътуване и съответно управление на МПС, а липсата на СУМПС ще затрудни работния процес и ще препятства изпълнението на нейните функции като служител на НАП. Счел е, че тези съображения, дори да са обективно верни и логични, не обосновават извод за наличието на предпоставки за значителна или трудно поправима вреда. Временното лишаване от СУМПС и невъзможността да се управлява превозно средство за този период несъмнено ще доведе до затруднение на всеки, чиято дейност е свързана с пътуване, особено на по-далечни разстояния или необходимост от често придвижване в рамките на работния процес. Тези затруднения обаче не могат да се квалифицират като значителни или трудно поправими. Посочил е, че няма изискване жалбоподателката лично да управлява автомобил при осъществяване на служебните си задължения, нито липсата на възможност за това може сама по себе си да доведе до невъзможност за изпълнение на служебни задължения. Счел е, че не може да се твърди, че при липса на СУМПС жалбоподателката би загубила работата си и би останала без доходи, тъй като няма такова основание за прекратяване на служебното правоотношение нито в ЗДСл, нито в Закона за Националната агенция за приходите. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно. Определението е правилно. Оспорената Заповед №GPAM-1305585 от 09.11.2025 г. издадена от инспектор в сектор ПП към ОД на МВР – Велико Търново, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателката излага като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото не се спори, а и от представените в първоинстанционното производство решения доказателства, се установяват твърденията на С., а именно – че е служител в НАП, с работно място – териториалния охват на ТД на НАП – Велико Търново, както и че естеството на служебните й задължения е свързано с пътувания в рамките на териториалния обхват на дирекцията. Тези твърдения, сами по себе си, не обосновават автоматично наличието на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение. В случая дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателката е накърнен поради невъзможността й да използва моторно превозно средство при изпълнение на служебните й задължения, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение