Определение № 100 от 01.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 497/2015 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Ю. Л. Н. е подал молба вх.№ 1050566 от 13.12.2014г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийския градски съд № 6823 от 15.10.2013г. по гр.д.№ 8101/2013г.. С това решение е отменено решението на Софийския районен съд, 70 състав от 09.04.2013г. по гр.д.№ 36888/2012 г. и са отхвърлени исковете на Ю. Л. Н. срещу [фирма] [населено място] с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 и 2 КТ. С определение № 846 от 20.06.2014г. по гр.д.№ 1149/2014г. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение не е допуснал касационно обжалване на решението на Софийския градски съд и от датата на постановяване на това определение, въззивното решение е влязло в сила на основание чл. 296 т.3 ГПК. С молбата за отмяна е представено решение на Комисията за защита от дискриминация № 312 от 10.09.2014г. по преписка № 141/2013г., с което е установено извършено нарушение на чл.80 от ЗЗДискр. Молителят твърди, че с това решение са установени обстоятелства, имащи значение за основателността на предявените по настоящото дело искове. Ответникът [фирма] [населено място] възразява, че решението на Комисията за защита от дискриминация е отменено от Административния съд С. – град и е представил решението по адм. дело № 7320 / 2014г., с което е отменено по жалба на [фирма] решение № 312 от 10.09.2014г. по преписка № 141/2013г. на Комисията за защита от дискриминация. При проверката за допустимост на молбата за отмяна по реда на чл.307 ГПК, която се ограничава до спазване на преклузивните срокове по чл.305 ГПК и мотивираност на молбата съобразно изискването на чл.306 ал.1 във връзка с чл.260 ГПК, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение приема, че молбата е допустима и следва да бъде допусната за разглеждане по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение