Решение № 1439 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6989/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Сдружение „Национален съюз на градираните в България“, с. Песнопой, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 17475/22.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1655/2025 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът, чрез процесуалните си представители, развива доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Настоява, че съдът в нарушение на чл. 121, ал. 4 от Конституцията на РБългария и чл. 172а от АПК е отказал да изложи собствени мотиви по спорните между страните факти, съобразно събраните по делото доказателства и доказателствени средства, както и да се произнесе по материалната законосъобразност на оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, като единствено и само е разгледал възражението за изтекла погасителна давност. Нарушение особено съществено при положение, че необходимият за тази преценка доказателствен материал е събран едва в хода на повторното разглеждане на делото от състав на АССГ. Настоява, че дори и в хипотезата на чл. 226 от АПК първоинстанционният съд е длъжен при преценката за законосъобразността на оспорения пред него административен акт да изложени собствени фактически и правния установявания и да отговори на всяко едно от повдигнатите възражения на страните, т.е. да спази изискването на чл. 172а от АПК, което не е дерогирано от чл. 224 от АПК, и при липсата на законова възможност да се препраща към мотивите на Решението на касационната инстанция. Настоява за разрешаване на спора по същество, като се констатира незаконосъобразността на процесния АУПДВ, предвид постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, нарушение на изискването за форма и противоречието му с материалния закон – основания в обхвата на чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК. Развива подробни съображения по всяко едно от посочените оплаквания, вкл. и такива за липса от обективна и субективна страна на предпоставки за възникване на публично държавно вземане поради наличие на хипотезата на чл. 60 Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 – изкуствено създаване на условия за получаване на предимство, с позоваване на практиката на ВАС и на СЕС, последната изразена и в Решение по дело С-434/2012 г.; за допуснато нарушение на принципите на правна сигурност, на пропорционалност и на принципа на правото на ефективни средства и защита и справедлив процес. По подробно изложени съображения в касационната жалба, уточнени в депозираните по делото становища и писмени бележки, се претендира за отмяна на обжалваното решение на АССГ и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени административният акт. Заявено е и искане за отправяне на преюдициално запитване към СЕС, подробно аргументирано, което се поддържа. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции съгласно списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителният Директор на ДФ“Земеделие“, чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба по подробно изложени аргументи в депозирани писмени бележки. Настоява, че първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на общностно и национално законодателство, а и практиката на СЕС и на ВАС. Настоява, че искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно, за което развила и подробни аргументи в депозирано становище. Претендира присъждане на разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно Списък по чл. 80 от ГПК, инкорпориран в Становището от 29.09.2025 г. Прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на изплатения адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване. Върховният административен съд, Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество – за основателна, поради следното: С оспорения пред Административен съд – София-град АУПДВ № 01-6200/3#2 от 25.08.2023 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ „Земеделие“), на основание чл. 27, ал. 5 и ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 във вр. с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чл. 5, ал. 2, т. 5 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор; чл. 54, § 1 и чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, чл. 63, § 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046, Регламент (ЕО) № 3/2008, чл. 8, § 3 от Регламент (ЕО) № 501/2008, изискванията за избор на прилагаща организация, съгласно Наредба за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционалните програми за земеделски и хранителни продукти, приета с ПМС № 34 от 14.02.2007 г., е определено на Сдружение "Национален съюз на градинарите в България“ (Сдружение НСГБ), гр. София подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 2 284 700,09 лева, представляващо сбор от извършени междинни и окончателни плащания по промоционална програма "Насладете се на черешите на ЕС – Мултинационална програма за информация и промотиране на пресни череши“ по сключен Договор за финансово подпомагане № 16 от 26.10.2015 г., поради доказани от обективна и субективна страна изкуствено създадени условия, съгласно Таблица 1 и Таблица 2, ведно със съответната лихва, начислявана от изтичане на срока за доброволно изпълнение. Производството е образувано след като с Решение № 1205/12.02.2025 г., постановено по адм. дело № 8151/2024 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 10773/04.07.2024 г., постановено по адм. дело № 10970/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е бил отменен АУПДВ № 01-6200/3#2 от 25.08.2023 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", вкл. и в частта за разноските, и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-град. За да отхвърли жалбата на Сдружение НСГБ при новото разглеждане на делото съставът на АССГ в производство по реда на чл. 226 от АПК, след като е събрал относими към разрешаването на правния спор писмени доказателства, е приел следното от фактическа и правна страна. С Решение за изпълнение на Комисията от 20.04.2015 г. са одобрени програми за информиране и насърчаване на селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни съгласно Регламент № 501/2008 г., в това число Българо-гръцка програма „Насладете се на черешите на ЕС – Мултинационална програма за информация и промотиране на пресни череши“, подадена от Сдружение НСГБ и Група от кооперативи за производство на плодове, начело с АСОП Епискосис от Гърция. Програмата е за срок от 3 години, като общият бюджет за усвояване e 4 175 052 евро, от които 2 087 526 евро съфинансирани от ЕС. Програмата е насочена към пазарите на Германия, Финландия и Швеция. Със заповед от Министъра на земеделието и храните от 14.07.2015 г. гръцкото дружество „Икономотехники“ ООД е одобрено за прилагаща организация за изпълнение на промоционалната програма „Насладете се на черешите на ЕС“. Заповедта е издадена на основание чл. 19, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти. На 01.09.2015 г. в Солун е сключен договор между Сдружение НСГБ и „Икономотехники“ ООД, по силата на който Сдружение НСГБ, като възложител, възлага на „Икономотехники“ ООД, като изпълнител, да организира и изпълни дейностите по проект „Да се насладим на черешите от ЕС“. На 15.10.2015 г. от Сдружение НСГБ е подадена заявка за финансово подпомагане по схема „Промоционални програми“. На 19.10.2015г. е изготвено становище от изпълнителния директор на ДФЗ за одобряване на програмата. На 26.10.2015 г. между ДФ „Земеделие“, действащ от името и за сметка на Националния компетентен орган, и Сдружение НСГБ – изпълнител, е сключен Договор за финансово подпомагане. На 24.03.2016 г. Министърът на земеделието и храните е издал заповед на основание чл. 19г, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти, с която е одобрила „ФРМС Консулт“ ЕООД за оценяваща организация на промоционалната програма „Насладете се на черешите на ЕС“. С Договор от 31.03.2016 г. Сдружение НСГБ възлага а „ФРМС Консулт“ ЕООД приема да извърши оценка на резултатите, постигнати от действията по промоционалната програма „Насладете се на черешите на ЕС – Мултинационална програма за информация и промотиране на пресни череши“. Представляващият Сдружение НСГБ е подписал Декларация за запознаване с понятията нередност и измама по см. на Регламент № 2988/95 и чл. 1, пар. 1 от Конвенцията от 26.07.1995г. за защита на финансовите интереси на Европейските общности и за 2016, и за 2017 г. и за 2018 г. На 24.09.2017 г. между „Икономотехники“ ООД и „Мицукудис“ и „СИА“ КД е сключен договор, по силата на който „Мицукудис“ и „СИА“ КД ще се заеме с организирането на събитие за презентация на продуктите от програмата The Cherry в Швеция. Представени са сходни договори между същите страни за Финландия, Германия, както и други споразумения, касаещи различни дейности по изпълнение, свързани с проекта The Cherry. Общо за периода на проекта начисленият разход по сметката и заявената сума от Сдружение НСГБ е в размер 2 873 020,76 лева, а полученият приход по проекта е в размер 2 284 699,46 лева. Сумите са превеждани на 3 /три/ фази по четири тримесечия, като всяка фаза има изравнително плащане. Извършени са общо 14 броя плащания на обща стойност 2 284 700,09 лева, от които финансирани от ЕФГЗ 1 427 937,56 лева и 856 762,53 лева национално финансиране. С Приемо-предавателен протокол от 20.05.2019 г. - Отдел „Промоционални програми и износни лицензни", Дирекция „СПЗ", ДФ „Земеделие“, предава на М. Милтенова в качеството на председател на Сдружение НСГБ Банкова гаранция №043052/08956/07.10.2015г. с изх. №L0066/13.10.2015г. Депозирана от НСГБ за Промоционалната програма „Насладете се на черешите на EC-Мултинационална програма за информация и промотиране на пресни череши и прилежащият към нея Анекс(Оригинал) №1/28.12.2015г. с изх. № L001/4.1.2016 г. На 13.05.2022 г. в ДФ „Земеделие“ е получен окончателен доклад на Европейската служба за борба с измамите /ОLAF/ по случай № ОС/2018/0169/А5, което разследване е приключило на 22.12.2021 г. Съдът е констатирал, че в същия се съдържа обобщение на разследвана от ОLAF „измама“ на обща стойност от 7 7173 020,52 евро, извършена от общо 5 български предлагащи организации, подписали 11 споразумения за изпълнение на промоционални програми на вътрешния пазар и в трети държави, изпълнението на които е възложено на гръцкия икономически оператор – „Икономотехники“ ООД. На първо място е прието в доклада, че процедурите за подбор на изпълняващите организации за 11-те програми значително се отклоняват от изискванията за състезателна процедура. При критериите за възлагане не са били взети под внимание цената или най-доброто съотношение между качество и цена. Стойността на всички договори е била предварително определена и оферентите са били поканени да представят само подробна разбивка на бюджета. Освен това във формулите, по които е станало възлагането, предлагащите организации широко са използвали критерии за подбор вместо критерии за възлагане. Съответните критерии не са имали за цел да се определи икономически най-изгодната оферта, а са били свързани с оценката на способността на оферентите да изпълнят договора. На второ място е констатирано от ОLAF, че при всичките 11 програми финансирането, необходимо за изпълнението на програмите, е било осигурено от изпълняващата организация чрез множество заеми, отпуснати на предлагащите организации. Те са били използвани за предварително финансиране на всички дейности и за покриване на 20-процентното собствено участие на бенефициерите. Голяма част от тези заеми все още не са изплатени, което води до заключението, че предлагащите организации не са съфинансирали изпълнението на програмите - изискване, посочено като ключово условие за допустимост за одобряването на проектите. В частност за изпълнението на своите три промоционални програми Националният съюз на градинарите в България е получил 42 заема от Economotechniki LTD („Икономотехники“ ООД) на обща стойност 3 670 598 eur, както следва: 1 203 514 eur за програмата „Наслади се на черешите на ЕС (Германия, Швеция, Финландия), 2016— 2018г."; 1 105 866 eur за програмата „Пресни череши в трети държави (Русия, Норвегия) и 1 361 218 eur за програмата „Пресни череши в трети държави (Cаудитска арабия, Обединени арабски емирства, Беларус) 2016-2018 г. Към ноември 2021г. не са били изплатени 175 415 eur от получените заеми, като са били подписани допълнителни споразумения за удължаване на сроковете за погасяването им. На трето място е констатирано и че съгласно Регламент за изпълнение (ЕО) № 501/2008 от всички държави членки се изисква да използват стандартните образци на договори, предоставени от Европейската комисия, за уреждане на отношенията между предлагащите и изпълняващите организации, като такъв образец на договор е бил предоставен на петте предлагащи организации и от Министерството на земеделието и храните. Наред с други разпоредби в него има и такива, които уреждат използването на подизпълнители в рамките на промоционалните програми. По-специално в съответствие с член 4 от образеца управляващият орган на програмата трябва да бъде уведомен за евентуалното използване на подизпълнители. Като част от документацията за кандидатстване за провеждане на всички процедури за възлагане на поръчки, организирани в съответствие с националната наредба от 14 февруари 2007 г., оферентите са представили декларации за намерението си да използват подизпълнители. Economotechniki Ltd е декларирал, че няма да бъдат използвани подизпълнители. Установено е обаче, че дружеството Economotechniki Ltd е възложило по-голямата част от дейностите, включени в промоционалните програми, на други икономически оператори. Установено е, че в проектна дейност „Наслади се на черешите на ЕС“ (Германия, Швеция, Финландия) 2016 – 2018 г. те са изпълнили дейности включени в проекта съответстващи на 94 % от одобрения бюджет. Използването на подизпълнители противоречало на първоначалните декларации на изпълняващата организация и компетентният национален орган не е бил уведомен за него. В действителност програмите са изпълнявани от дружества, които не са участвали в състезателна процедура за подбор. Освен това събраните доказателства показвали, че средствата за извършените дейности са били възстановени от разплащателния орган единствено въз основа на фактурите, представени от изпълняващата организация и нейните подизпълнители. От действителните доставчици на услугите не са били представени фактури и/или платежни документи за проверка, което е прието да е в нарушение на Регламент за изпълнение (ЕО) № 501/2008. Наред с това, данните от приложените фактури показвали, че в процеса на възлагане на дейностите на подизпълнители и подподизпълнители цените за изпълнение на промоционалните програми са били завишени. Този извод се подкрепял от обстоятелствата, че в някой случаи съществуват значителни разлики между сумите, фактурирани от действителните доставчици на услуги и сумите, декларирани от подизпълнителите, а в други случаи не са извършени плащания към доставчиците. Така на прилагащата организация са били изплатени повече средства от ЕС, отколкото са действително са били изплатени по дейностите. С писмо от 12.01.2023 г. ДФ “Земеделие“ е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане, връчено на 17.01.2023 г ., като е предоставена възможност на жалбоподателя да направи възражения по основателността и размера на публичното вземане, както и да възстанови изплатените средства до момента по промоционалната програма. На 24.01.2023 г. Сдружение НСГБ е изискало от ДФ „Земеделие“ предоставяне на достъп до доклада на ОLAF с оглед възможността за подаване на възражение, което е отказано с писмо от 30.01.2023 г. по съображения, че същият съставлявал класифицирана информация по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/. Последвало е издаване на процесния АУПДВ. При тази фактическа установеност, която относно нейната пълнота и в частта на възприетите факти и дадените препоръки в доклада на OLAF е предмет на касационни оплаквания, първостепенният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Прието е, че в хода на производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да водят до неговата отмяна, „като в това отношение са относими всички изложен в отменителното Решение на ВАС съображение“, като не е в правомощията на първата съдебна инстанция да извършва контрол за необоснованост на актовете на горестоящата инстанция. При това положение и след като в Решение № 1205/12.02.2025 г., постановено по адм. дело № 8151/2024 г. по описа на ВАС касационната инстанция била приела за доказано създаването на изкуствени условия за неправомерно получаване на финансова помощ в противоречие с целите на програмата, съставът на АССГ счел, че следва да се произнесе единствено и само по основателността на възражението за изтекла давност. Първоинстанционният съд приема това възражението за неоснователно и развива мотиви, че приложимото материално право относно погасителната давност в случая е Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защита финансовите интереси на Европейската общност (наричан по-долу само Регламент № 2988/95, бел. моя), в частност чл. 3. Констатирайки, че се касае до многогодишна програма и продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 2 от Регламент № 2988/95, а и че Република България се е възползвала от възможността по чл. 3, § 1, предл. последно от съща Регламент за въвеждане на удължен давностен срок, приема че на 19.04.2023 г. е следвало да тече 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, започнал да тече от 19.04.2019 г. – получаване на последното плащане по договора, но преди това е връчено уведомлението по чл. 26 от АПК за започване на производството по издаването на АУПДВ, с което давността е прекъсната, и не е изтекла към датата на издаването на АУПДВ. Прието е, че не е изтекъл и абсолютния давностен срок по чл. 171 ал .2 от ДОПК. По изложените съображения АССГ приел АУПДВ за законосъобразен. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съобразявайки задължение си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд – София-град като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. По касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Основателен е доводът на касатора за допуснато нарушение на конституционното изискване на чл. 121, ал. 4 от Конституцията на РБългария за мотивираност на правораздавателните актове, а и съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, изискваща към решението да се изложат мотиви, в които да се посочат становищата на страните и фактите по делото, а междувпрочем и на аналогичните респ. чл. 235, ал. 2 от ГПК, за мотивираност, а и на тези на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК за постановяването му въз основа на възприетите от съда факти и обстоятелства, произтичащи от събраните при съдебното дирене писмени доказателства и доказателствени средства. Становището на състава на АССГ, че при ново разглеждане след връщане на делото от касационната инстанция не може „да се извършва контрол“ за необоснованост на акта на ВАС, принципно е вярно, както и е вярно, че съобразно чл. 224 от АПК, при новото разглеждане на делото първата съдебна инстанция е обвързана и е длъжна да се съобрази с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в хода на касационния контрол. В този смисъл е и становището на ответника по касация. Това обаче в никакъв случай не дерогира правилата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, както и тези на чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК, и едно такова разбиране влиза в грубо противоречие с конституционното правило, залегнало в чл. 121, ал. 4 от Конституцията на РБългария. Следва да се посочи, че чл. 226, ал. 1 от АПК разпорежда разглеждане на делото от първоинстанционния съд „по общия ред“ – т.е. възстановява се висящността на спора относно законосъобразността на оспорения в случая АУПДВ, с произтичащото от това задължение за първата съдебна инстанция да упражни в пълен обем същия по правилото на чл. 168 от АПК; отделно ал. 2 на чл. 226 от АПК допуска събирането и на доказателства, като същественото е, че в АПК и/или ДОПК липсва аналогично на съдържащото се в ГПК правило за преклузия за ангажиране на доказателства, направа на възражения и прочие, като най-късният момент за това в производствата по АПК е приключването на устните състезания пред съответната инстанция. В обобщение в производството по чл. 226 от АПК до приключване на устните състезания страните могат да представят нови пояснения, доводи и доказателства, съответно административният орган — в подкрепа на доказването фактическите основания, изложени в акта, а жалбоподателят — с цел да обори тези твърдения. След тази фаза съдът постановява съдебния си акт и е длъжен да обсъди и анализира събраните доказателства и доказателствени средства, да формулира собствени фактически установявания по спорните факти, въз основа на които (а те може и да не съвпадат с фактическата установеност, възприета от касационната инстанция) и съобразно повдигнатите възражение от страните в процеса да изгради правните си изводи, съобразно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК, при липсата на аналогично на правилото на чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Нищо от това не се изключва от и не влиза в противоречие с правилото на чл. 224 от АПК. Извън изложеното задължителната сила на дадените от касационната инстанция указания не е и абсолютна. Изрична е практиката на СЕС, че „правото на Съюза не допуска национална юрисдикция, която следва да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд, да бъде обвързана съгласно националното процесуално право от изводите и указанията на висшестоящия съд, когато въз основа на тълкуване, дадено от Съда, намира, че тези изводи и указания не са в съответствие с правото на Съюза“ (Решение от 5 октомври 2010 г., Елчинов, C-173/09, EU:C:2010:581, т. 30 и 31), който подход „следва да се прилага и когато по силата на национална процесуална разпоредба общият съд е обвързан от решение на националния конституционен съд, което според него е в противоречие с правото на Съюза“ (така Решение на Съда (голям състав) от 22 февруари 2022 година по дело C-430/21, т. 76, и цитираната там практика). Извън това СЕС приема, в същото това Решение на Съда (голям състав) от 22 февруари 2022 година по дело C-430/21, че „тълкуването, което Съдът дава на норма на правото на Съюза при упражняване на компетентността си по член 267 ДФЕС, уточнява и изяснява при необходимост значението и обхвата на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от момента на нейното влизане в сила“ (вж. т. 77 и цитираната там практика). Отделно от това чл. 224 от АПК не разпростира своето действие и до състава на ВАС, разглеждащ делото в рамките на последващия касационен контрол, обхватът на който е очертан, както се посочи по-горе в нормата на чл. 218 от АПК. В обобщение основателно е възражението на касатора, че след като е бил длъжен, съставът на АССГ не е изложил собствени мотиви, отговарящи на изискването на чл.172а, ал. 2 АПК – съденият акт (разбира се извън обсъденото възражение за изтекла погасителна давност) не съдържа фактите по делото, установени от съда, липсва извършена от съда преценка на доказателствата, вкл. и на събраните при новото разглеждане на делото писмени доказателства (а те безспорно са относими и допустими), липсват собствени правни изводи по законосъобразността на АУПДВ на всяко едно от основанията по чл. 146 от АПК в изпълнение на императивното правило, дефинирано в чл. 168 от АПК, вкл. и през призмата на произнасянията на СЕС относно тълкуването на приложимото общностно законодателство, всякога съставляващо съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушаващо и правото на защита на страните в процеса, и водещо до отмяна съдебния акт. Предвид обстоятелството, че производството е на фаза второ разглеждане от касационната инстанция делото не може да бъде върнато за ново разглеждане от състав на АССГ, и задължение на настоящия състав на ВАС е да разреши спора по същество – чл. 227, ал. 1 от АПК. Конкретиката на казуса не налага събиране на допълнителни доказателства за тази цел, което по аргумент за противното от правилото на чл. 227, ал. 2 от АПК не налага внасяне на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Каза се предмет на делото е законосъобразността на АУПДВ № 01-6200/3#2 от 25.08.2023 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл. 27, ал. 5 и ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 във вр. с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чл. 5, ал. 2, т. 5 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор; чл. 54, § 1 и чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, чл. 63, § 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046, Регламент (ЕО) № 3/2008, чл. 8, § 3 от Регламент (ЕО) № 501/2008, изискванията за избор на прилагаща организация, съгласно Наредба за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционалните програми за земеделски и хранителни продукти, приета с ПМС № 34 от 14.02.2007г., е определено на Сдружение НСГБ, гр. София подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 2 284 700,09 лева, представляващо сбор от извършени междинни и окончателни плащания по промоционална програма "Насладете се на черешите на ЕС – Мултинационална програма за информация и промотиране на пресни череши“ по сключен Договор за финансово подпомагане № 16 от 26.10.2015 г., поради доказани от обективна и субективна страна изкуствено създадени условия, съгласно Таблица 1 и Таблица 2, ведно със съответната лихва, начислявана от изтичане на срока за доброволно изпълнение. Спазвайки задължението си по чл. 227, ал. 1 от АПК настоящият касационен състав следва да осъществи пълен контрол за законосъобразност на процесния индивидуален административен акт на всяко едно от основанията по чл. 146 от АПК, при съобразяване и доказателствената тежест в процеса очертана в чл. 170 от АПК. Същественото в случая е, че националното позитивно правно не въвежда презумпция за законосъобразност на актовете на администрацията, израз на което е задължението на административния орган да установи фактите, така както са изложени в акт, и че същите обосновават изпълнението на фактическия състав на приложената от него правна норма. Съдът от своя страна през призмата на повдигнатите пред него възражения следва да провери по-конкретно правомерността на преценката на фактите, въз основа на проверка на достоверността, надеждността и непротиворечивостта на представените доказателства и доказателствени средства, и въз основа на тази преценка да провери дали правилно е приложено съответното материално право, като в никакъв случай не може да подмени мотивите на издателя на акта и/или да се произнесе на различно от възприетото от административния орган правно основание. Що се касае от съдебната практика, обективирана в Решение № 6584/18.06.2025 г., постановено по адм. дело № 11224/2024 г. по описа на ВАС, на която се позовава ответника по касация, следва да се посочи, че тя не е задължителна, постановена е при разрешаване въпроса за законосъобразността на конкретен индивидуален административен акт, различен от процесния АУПДВ (т.е. не формира сила на пресъдено нещо за настоящия правен спор), чиято преценка на основанията по чл. 146 от АПК е сторена въз основа на конкретното негово съдържание, различна процесуална активност на страните в процеса, и произтичащите от това различни фактически установявания, които именно са довели и до съответни правни изводи. Както е възприето и в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2010 г. „не се смятат нито за признати, нито за отречени със сила на пресъдено нещо доказателствените, правнорелевантните факти и преюдициалните правоотношения. По други дела между същите страни те могат да бъдат отново предмет на спор, на доказване и на установяване, без срещу това да се прави отвод за пресъдено нещо“. В крайна сметка съдържанието на всеки един административен акт, процесуалното поведение на страните и справянето от всяка една от тях с възложената от закона доказателствена тежест, определя и изхода на правния спор относно неговата законосъобразност. Изложеното важи в пълна степен и що се касае до цитираната в Молбата от 30.10.2025 г. на процесуалния представител на ответника по касация съдебна практика, още повече по отношение на казусите, разрешени въз основа на Окончателен доклад на OLAF, приключващ друга проведена процедура по разследване по отношение изпълнението на програми, в рамките на които като изпълняваща организация е избрано друго търговско дружество – Agropromotion Lmtd, и конкретно установените там факти, съществено различаващи се от процесните. В този порядък на първо място следва да се посочи, че по делото не е формиран спор относно валидността на така издадения индивидуален административен акт, т.е. издаването му от компетентен за това орган. Противоположните становища на страните се свързват с отговора на следните въпроси: 1. Спазени ли са административно производствените правила при издаването на АУПДВ и изискването за форма на тази категория актове, предвид издаването му единствено и само въз основа препоръките, дадени в Окончателен доклад на Европейската служба за борба с измамите /ОLAF/ по случай № ОС-/2018/0169/А5, и приобщените към него доказателства, припознати безкритично като собствени мотиви от Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“, и то при отказ на засегнатото лице да бъде предоставено копие от доклада и доказателствата, като е изоставено възражението за неспазен срок по чл. 54, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 от 17 декември 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (наричан по-долу само Регламент (ЕС) № 1306/2013); и 2. Издаден ли е АУПДВ в съответствие с материалния закон – в частност справила ли се е администрацията с доказателствената тежест да установи кумулативните предпоставки на нередността, дефинирана в чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, така както същите произтичат от практиката СЕС, изразена например в Решение на Съда (шести състав) от 12 септември 2013 година по дело C-434/12 и съобразно конкретната мотивировка, съдържаща се в АУПДВ. По първата група въпроси относно основанията за незаконосъобразност, дефинирани в чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Настоящият касационен състав не споделя аргументите на Сдружение НСГБ, че при издаването на процесния АУПДВ са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и изискването за форма на тази категория актове. Следва да се подчертае, че изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е спазено, посредством възпроизвеждането в АУПДВ на съдържанието на Окончателния доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) по случай № ОС/2018/0169/А5, по който начин са описани всички релевантни факти, въз основа на които Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е обосновал заключението си за наличието на нередност в хипотезата на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. - наличието на изкуствено създадени условия за предоставяне на предимство, въз основа на което и в изпълнение на задължението си за защита на финансовите интереси на Съюза (виж чл. 63, § 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046) е установил задължение за Сдружение НСГБ да възстанови вече изплатената финансова помощ. Изложеното следва и от константна е практика на съставите на ВАС (следваща още и от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК), че мотивите на административния акт, могат да се съдържат и в други документи по преписката, на които е сторено позоваване от неговия издател – в случая това е Окончателния доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) по случай № ОС/2018/0169/А5, още повече, че неговото съдържание е и възпроизведено в АУПДВ. Отделно от това както нееднократно е възприемано в съдебната практика докладът по чл. 11, § 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 г. на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (наричан по-долу само Регламент № 883/2013, бел. моя), ведно с приложените към него писмени доказателства, при положение че са спазени изискванията за провеждане на съответната процедура по разследването, съставляват допустимо доказателствено средство вкл. и в производствата пред административните органи и съдебните производства (виж чл. 11, § 2, б. „в“ от Регламент № 883/2013 г.), като са предмет на преценка съгласно установените норми в областта на доказването в националното право, и имат предвидената от посоченото национално право доказателствена сила (в този смисъл и Определение на Общия съд (седми състав) от 21 юни 2017 година по дело T-289/16, т. 20). Действително от съображение 31 от Регламент № 883/2013, следва, че държавите-членки решават какви действия следва да бъдат предприети по завършените разследвания въз основа на изготвените от OLAF окончателни доклади от разследванията, отделно чл. 11, § 1 от Регламент № 883/2013 ясно посочва факта, че докладът от разследването се придружава от препоръки за действията, които следва да се предприемат или да не се предприемат при разследването, т.е. компетентните органи не са обвързани от констатациите в Доклада от разследването на OLAF, но също така следва и че няма пречка те да бъдат възприети изцяло (както е сторено в случая), като отделен е въпросът за тяхната обоснованост, преценката за която всякога е на органа, провеждащ съответното производство – така чл. 11, § 2, изр. последно от Регламент № 883/2013 г., конкретно в случая на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в рамките на производството по издаването на АУПДВ, респ. на съда – в рамките на съдебното производство по оспорване законосъобразността на утежняващия положението на засегнатото лице индивидуален административен акт. В обобщение правото на добра администрация, прогласено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, предвиждащо задължение за мотивираност на актовете на администрацията, възпроизведено в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в случая е спазено, поради което и е гарантирано от една страна правото на заинтересованото лице да узнае основанията за взетото решение, за да защити правата си, а от друга страна – позволява и на съда да упражни контрол за законосъобразност по отношение на така издадения индивидуален административен акт. Следва да се прави разграничение между изпълнение на това задължение, в битието му на съществено процесуално изискване, и отговора на въпроса за обосноваността на мотивите, който спада към законосъобразността по същество на оспорения административен акт. По оплакванията относно неспазване всъщност изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, приема се, че с приобщаването към материалите по административната преписка на събраните в хода на проведеното външно разследване (не е спорно, че самото разследване е проведено при стриктно спазване изискванията на правилата на Регламент № 883/2013) Окончателен доклад и приложените към него доказателства, вкл. и доказателствата по повод одобряването на програмата, сключването на Договора за финансово подпомагане и неговото изпълнение, вкл. избора на изпълнителна организация (респ. прилагаща организация по терминологията на ответника по касация и националната подзаконова нормативна уредба) и оценяваща организация, преписките по заявките за междинни и окончателни плащания, тези изискванията на процесуалния закон са били изпълнени. По оплакванията, насочени против отказа на административния орган да предостави копие от Окончателния доклад на OLAF и приложенията към него на Сдружение НСГБ, вследствие на което се поддържа, че е нарушено правото му на ефективна защита. Вярно е, както поддържа ответника по касация, че чл. 10 от Регламент № 883/2013 предвижда задължение информацията, която е получила в хода на разследванията да се третира като поверителна информация и като предмет на професионална тайна, поради което и за засегнатите от разследването лица няма предвиден достъп до други документи, освен до протокола от събеседването с OLAF по член 9 от споменатия регламент (за да одобри съдържанието му или да добави свои забележки). От друга страна обаче принципно не може да се отрече правото на достъп до тази информация на това лице/ца, но вече в рамките на образуваното спрямо него въз основа на констатациите в Доклада по чл. 11 от Регламент № 883/2013 производство, с известни условности, така както е прието например в Решение на Общия съд (осми състав) от 26 май 2016 година по дело T-110/15, т. 34-36. В обобщение в рамките на производството пред административния орган, правото на защита на засегнатото лице в случая е било гарантирано посредством обективирането на съответния анализ и съответни изводи от Окончателния доклада на OLAF в акта по чл. 26 от АПК и предоставената му възможност да изрази становище по тях и да ангажира съответни доказателства, вкл. в последствие в самия АУПДВ, а в рамките на настоящото съдебно производство – посредством приобщаването им в като част от доказателствения материал, още при първоначалното разглеждане на делото от АССГ, поради което и всъщност засегнатата страна е била запозната със същите. За пълнота следва да се посочи и че не се установява неспазване на срока по чл. 54, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 (както първоначално се е поддържало в касационната жалба) – така Окончателният доклад на OLAF е получен в ДФ „Земеделие“ на 13.05.2022 г. (това не е оспорено), а АУПДВ е издаден на 25.08.2023 г. Отделно този срок не е и „преклузивен“, което безпротиворечиво е възприето в практика на ВАС, в съответствие с изразеното в т. 40, т. 46 и т. 88 от мотивите на Решение на Общия съд от 8 март 2023 г. по дело Т-235/21 (тук е мястото да се посочи, че Решението на Комисията, предмет на оспорване по това дело, не касае настоящия правен спор). В обобщение следва да се приеме, че оспореният АУПДВ е издаден при стриктно спазване на изискванията за форма на тази категория актове и при липсата на допуснати съществени нарушение на административно-производствените правила за това и оплакванията на касатора за наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК не се споделят. По въпроса за съответствието на АУПДВ с материално правните разпоредби (чл. 146, т. 4 от АПК) настоящият касационен състав, в условията на чл. 227, ал. 1 от АПК, намира за установено следното. В по-общ план следва да се посочи, че нееднократно Върховният административен съд е имал повод да се произнесе и приеме, че преценката за "изкуствено създадени условия" изисква изследване наличието на обективен и субективен елемент в смисъла, разяснен с решението на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/12 г. Според приетото там, член 4, § 8 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му включват кумулативна установеност на обективен и субективен елемент. За обективния елемент релевантни са обстоятелствата, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, няма да може да бъде постигната. За субективния елемент релевантни са доказателствата, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е възнамерявал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. При това следва да са обосновани не само обстоятелства като правните, икономическите и/или лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и да са установени улики, свидетелстващи за умишлена координация между тези лица. Именно в този контекст е прието, че „приложното поле на регламентите на Съюза не може да бъде разширено до такава степен, че да обхване и злоупотребите на икономическите оператори (вж. в този смисъл Решение от 11 януари 2007 г. по дело Vonk Dairy Products, C-279/05, Сборник, стр. I-239, точка 31)“, която практика е цитирана и от касационния жалбоподател. В контекста на посоченото СЕС приема, че не се допуска отказ за плащане по схемата за подпомагане на ЕЗФРСР единствено поради това, че инвестиционният проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, без при това да се вземат предвид другите обективни елементи. Това разбиране е последователно застъпено например и в Решение на Съда (втори състав) от 7 април 2022 година по дело C-176/20 (т. 66-72), и в Решение на Съда (осми състав) от 4 юли 2024 година по дело C-708/22 (37-42), „що се касае до тълкуването и на понятието „изкуствено създадени условия" по смисъла на член 60 от Регламент № 1306/2013“. В случая обаче, както правилно се изтъква от касатора, се налага изводът, че макар и формално в обосновката на АУПДВ административният орган да е съобразил изложеното по-горе тълкуване, а именно необходимост в казуса да бъде установена съвкупност от обективни обстоятелства, от които да следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, целта преследвана с тази правна уредба не е постигната, и наред с това субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създадат условията, необходими за неговото получаване, нищо от мотивировката на този АУПДВ, а междувпрочем и от съдържанието на друг документ, приложен по преписката, вкл. и съображенията в Окончателния доклад на OLAF, не води до извод, че „целта, преследвана със съответната правна уредба“ не е постигната. Или не може да се приеме, че разрешението, дадено от СЕС в цитираните по-горе Решение по дело С – 434/12 г., Решение по дело C-176/20 и Решение по дело C-708/22, в случая е приложено правилно. Съгласно т. 1 от диспозитива на решението на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/12 г. всякога, за да установи наличието на така очертания обективен елемент, съответната институция следва „да разгледа обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със съответната схема за подпомагане, няма да може да бъде постигната“, липсата на този обективен елемент, всъщност прави излишно обсъждането и на т.нар. „субективен елемент“ предвид въведеното разбиране за тяхната кумулативност. Видно от съдържанието на АУПДВ, макар и в същия да са посочени четири групи действия, с които се обосновава „създаването на изкуствени условия“ за получаване на помощта по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, а именно: 1 / избор на изпълняваща организация чрез неконкурента процедура за подбор в нарушение на чл. 8, § 3 от Регламент (ЕО) № 501/2008 на Комисията от 5 юни 2008 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни (наричан по-долу само Регламент (ЕО) № 501/2008, бел.моя), отм., но приложим по фактите по случая на основание чл. 6 от Делегиран Регламент (ЕС) 2015/1829 на Комисията от 23 април 2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави); 2 / недостатъчни финансови ресурси на предлагащата организация – Сдружение НСГБ, за осигуряване на собствения принос, което е сторено посредством множество заеми, които не са погасени в тяхната цялост; 3 / използване на подизпълнители от изпълняващата организация и 4 / завишаване на цените, всъщност въобще липсват изложени съответни установявания и преценка за противоречие на тези действия със заложените в програмата цели, последните не са и идентифицирани. Същественото е, че целите, преследвани от програмите за информиране и насърчаване по смисъл на чл. 6 от Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета от 17 декември 2007 година относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни (наричан по-дуло само Регламент (ЕО) № 3/2008, отм. но приложимо право към фактите по случая съобразно правилото на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета), конкретно в сектор „Плодове и зеленчуци“ са регламентирани в Приложение I, раздел „Б“ на Регламент (ЕО) № 501/2008, съобразно делегацията, съдържаща се в чл. 5 от Регламент (ЕО) № 3/2008 (виж чл. 5, § 2, б. „а“), като при съобразяване конкретно установеното положение – от една страна стабилно увеличение на потреблението на тези продукти, но от друга „загуба на интерес от страна на потребителите, която е още по-силна сред младото поколение, по-специално сред децата и подрастващите в учебните заведения“, което „вреди на балансираното хранене“, целите на тези програми са дефинирани като „подобряване на образа на „свежестта" и „естествеността" на продуктите“ и „насърчаване на редовното им приемане и привличане на по-млади потребители“. От данните по делото, и основателни са аргументите на касатора за това, категорично се установява че така дефинираните цели, не само са част от съдържанието на одобрената за финансиране Промоционална програма „Насладете се на черешите на ЕС – Многофункционална програма за информация и промотиране на пресни череши“, в изпълнение на която е сключен Договорът за финансово подпомагане № 16 от 26.10.2015 г., но също и че посредством реално осъществените дейности по проекта, тези цели са и постигнати – така приложените към заявките за плащания /междинни и окончателно/ Доклади за извършена оценка на резултатите, постигнати от действията на промоционалната програма „Насладете се на черешите на ЕС – Многофункционална програма за информация и промотиране на пресни череши (Германия, Швеция и Финландия)“, изготвени от оценяващата организация, и Финансовите отчети за изпълнението на програмата, изготвяни от ДФ “Земеделие“. Тези факти не са подставени под съмнение и не се оспорват нито в хода на разследването на OLAF, нито в хода на производството по издаване на АУПДВ. Въобще не е доказано от административния орган (така чл. 170 от АПК), че предоставянето на финансиране, дори и в случаи на осъществени действия от рода на очертаните по-горе, може да доведе до отклонение, респ. непостигане на целите на програмата „подобряване на образа на „свежестта" и „естествеността" на продуктите“ и „насърчаване на редовното им приемане и привличане на по-млади потребители“. Използването на подизпълнители не е принципно забранено, то е и нотифицирано на компетентния национален орган – така например Докладите от проверките на място, осъществени на място в офисите на „Економотехники“ ООД в гр. Солун и събраните доказателства, в изпълнения изискванията на Наредба за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционалните програми за земеделски и хранителни продукти, въз основа на които е извършвана и преценката за допустимостта на предявените за възстановяване разходи от Сдружение НСГБ, респ. за извършвани плащания по междинните и окончателни искания от страна на ДФ „Земеделие“. Не е въведено абсолютно правило средствата, необходими за изпълнение изискването за съфинансиране, да съставляват собствен капитал. Напълно възможно и логично, а и съставлява нормална търговска практика, това финансиране да се осигурява в по-голямата част от случаите посредством привлечен капитал (например но не само банкови заеми), като дори и според OLAF заемни средства, предоставени от изпълняващата организация съставляват единствено „спорна практика“; Що се касае до „нарушенията“ при провеждането на конкурсната процедура – 1 / от една страна без да се оспорва доказателствената сила на Окончателния доклад на OLAF, 2 / но от друга – при безспорно правото на съда да цени това доказателство в съвкупност с останалия доказателствен материал, 3 / при положение, че по преписката са налични и други официални по смисъла на чл. 179 от ГПК документи, ползващи се със същата придадена на доклада по чл. 11 от Регламент № 883/2013 доказателствена сила, а именно Решението, обективирано в Протокол от 03.07.2015 г., на Постоянната консултативна комисия към Министъра на земеделието и храните по чл. 19 от Наредбата за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти, Докладната записка на Зам. Министъра на Земеделието и храните и издадената въз основа тях Заповед № РД-09-494 от 14.07.2015 г. на Министъра на земеделието и храните по чл. 19, ал. 4 от същия подзаконов нормативен акт, 5 / които две групи документи отразяват диаметрално противоположни фактически установявания, няма как, при липсата на каквито и да било доказателства, приобщени като част от доказателствения материал по делото (материалите по обявената процедура липсват), при твърде общата мотивировка в АУПДВ, да се възприеме за доказано (а доказателствената тежест е на ответника по касация) така поддържаното нарушение. Посочи се по-горе преценката за обосноваността на фактическите констатации е всякога на съда и тя е функция на сторената по правилата на националния закон преценка годността и достоверността на самия доказателствен материал, вкл. и относно доказателствената стойност на Окончателния доклад на OLAF (така чл. 11, § 2, ал. 5 от Регламент № 883/2013/. Същественото е, че както изрично приема СЕС в Решение на Съда (шести състав) от 12 септември 2013 година по дело C-434/12 необходимо е да се установи „че основната цел при избора на условията, …, е плащането на помощите въз основа на схемата за подпомагане, без да е налице никаква друга причина, свързана с целите на посочената схема“, а в случая следва да се приеме за доказано че програмата е разработена, одобрена и реализирана (относно фактическото й изпълнение липсва спор между страните) именно с цел постигане на заложените в приложимото общностно право нейни цели, които освен това са и постигнати (установено е от посочените по-горе доказателства и не е оспорено в Окончателния доклад на OLAF). С оглед гореизложеното, изложените от административния орган обстоятелства сами по себе си не са достатъчна да обосноват хипотезата на „изкуствено създадени условия“ по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕО) № 1306/2013, което понятие има твърде широк обхват, респ. тежестта на доказване в всяка една от чиито кумулативни предпоставки тежи върху издателя на акта. Следва изрично да се подчертае, че дори и съобразно правната обосновка и заключенията в Окончателния Доклад на OLAF, не се съдържат мотиви относно приложението на чл. 60 Регламент (ЕО) № 1306/2013, при съобразяване и практиката на СЕС, че Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности „единствено установява общи правила за контрол и налагане на санкции с цел защита на финансовите интереси на Съюза. Възстановяването на неправилно използваните средства трябва да се извърши въз основа на други разпоредби, а именно, когато това е необходимо, въз основа на секторните разпоредби“ (вж. например Решение от 18 декември 2014 г., Somvao, C-599/13, EU:C:2014:2462, т. 37 и цитираната съдебна практика). Наличието на констатирано изпълнение на дейностите по програмата, постигането на формулираните в нея цели, вкл. и устойчив ръст на продажбите на пресни череши, българско производство, в рамките на Германия, Швеция и Финландия (всичко това установено в приложените по делото официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, каквито са както Докладите от извършените проверки на място в съответствие с изискванията на Глава Шеста от Наредбата за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти, така и и Финансовите отчети за изпълнението на програмата, изготвяни от ДФ “Земеделие“, и без да е оспорено в хода на разследването на OLAF), води до извода, че не е на лице налице соченото от административния орган изкуствено създаване на условия с цел получаване на подпомагане в противоречие с целите на мярката. Или не може да се приеме за доказан обективния елемент от понятието „изкуствено създадени условия“ по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и възраженията на касатора в този смисъл са изцяло основателни. Изложеното не налага обсъждане останалите аргументи, изложени в касационната жалба, доколкото не би довело до различен правен резултат. За пълнота следва да се акцентира, че касационната инстанция изцяло споделя изложените от АССГ мотиви, досежно възражението за изтекла давност, които са съобразени с константната практика, формирана от съставите на ВАС и съответстват на са тълкуването на приложимото общностно законодателство от СЕС (относно началния момент на давността виж например Решение на Съда (първи състав) от 27 ноември 2025 година по дело C-539/24, т.30) но това не променя изхода на правния спор. По искането за отправяне на преюдициално запитване. За възникване на необходимост националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на Европейския съюз по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. Процедурата, уредена в чл. 267 от ДФЕС е инструмент за сътрудничество между СЕС и националните юрисдикции, чрез които ЕС предоставя на националните юрисдикции елементите за тълкуване на правото на Европейския съюз, необходими им за решаването на даден спор, с който са сезирани. От разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на общностна разпоредба. За да бъде допустимо дадено преюдициално запитване, следва въпросите формулирани в него да бъдат в конкретна връзка с предмета на делото, като преценката дали искането за тълкуване на разпоредбите на правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора, принадлежи на съда. Отделно от това не следва да е налице вече постановена предходна практика на СЕС, с която релевантните общностни норми са подложени на тълкуване и е изяснено тяхното съдържание и смисъл. В случая предвид изложените по-горе съображения, вкл. и отговор на част от повдигнатите въпроси съобразно предходна практика на СЕС, и възприетата материална незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, настоящият касационен състава преценя, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, поради което искането следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. По тези съображения оспореното решение на Административен съд – София-град следва да се отмени, вкл. и в частта му за разноските, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и при неправилно приложение на материалния закон, като в условията на чл. 227 от АПК да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния АУПДВ. За разноските. Основателна е претенцията на Сдружение НСГБ за присъждане на сторените в процеса разноски, вкл. и заплатения хонорар за един адвокат, които съобразно приложените доказателства за извършването им и списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК (приложен на л. 41 от досието на адм. дело № 1655/2025 г. по описа на АССГ) се констатираха общо в размер общо на 29 200 лева. Възражението за прекомерност на уговорения и изплатен адвокатски хонорар в размер общо на 26 250 лева се възприема за неоснователно. Не могат да се споделят аргументите, че делото не разкрива фактическа и правна сложност – това е видно вкл. и посредством елементарния прочит на настоящия съдебен акт. Отделно – съобразен е с осъществения обем процесуално представителство в рамките на разглеждането на делото на два пъти от две съдебни инстанции, вкл. изготвянето на искане за отправяне на преюдициално запитване. Само следва да се маркира и че материалният интерес на правния спор възлиза на 2 284 700,09 лева. В обобщение на основание чл. § 1, т. 6 от ДР на АПК ДФ“Земеделие“ следва да бъде осъден да за плати на Сдружение НСГБ сумата от 14 928 евро. Претенцията на ответника по касация за разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение