Определение № 29 от 04.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 769/2011 г.

Постъпила е молба вх. № 152 от 09.01.2013 г. от [фирма] - [населено място], за връщане на сумата 41 681 лв., внесена по сметката на ВКС като обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК за спиране на изпълнението на въззивно решение № 722 от 03.05.2011 г. по гр. д. № 923/2010 г. на Софийски апелативен съд. В молбата се твърди, че в хода на принудителното изпълнение, проведено след влизане в сила на въззивното решение, дружеството е изплатило на ищците – взискатели цялата присъдена с решението сума. Поради това се прави искане внесената като обезпечение сума от 41 618 лв. да бъде освободена от сметката на ВКС и преведена на дружеството по посочена в молбата банкова сметка. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на молбата и на доказателствата по делото, констатира следното: С постановено по настоящото дело определение от 14.09.2011 г. е спряно изпълнението на обжалваното с касационна жалба от [фирма] въззивно решение № 722 от 03.05.2011 г. по гр. д. № 923/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на С. П. Б. и К. П. Б. сумата 41 681 лв. – обезщетение по чл.94, ал.1 във вр. с чл.94а ЗАПСП, ведно със законните лихви от 29.05.2007 г. до окончателното плащане. Спирането на изпълнението е допуснато на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК, след като дружеството – касатор е внесло по сметката на ВКС обезпечение в размер на присъдената с решението сума – 41 681 лв. Посочената сума се намира по сметката на ВКС към 30.01.2013 г., видно от приложената към делото служебна справка. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване и е оставено в сила с решение № 106 от 11.07.2012 г. От представените с молбата писмени доказателства се установява, че след влизане на решението в сила срещу [фирма] е образувано изпълнително дело № 20127830400363 по описа на ЧСИ И. Ч. с рег. № 783 за принудително удовлетворяване на присъдените с решението вземания, включващи главница в размер на 41 681 лв., законни лихви от 29.05.2007 г. и разноски. Видно от удостоверение изх. № 7589/20.08.2012 г., издадено от ЧСИ И. Ч., задължението по изпълнителното дело е погасено изцяло към датата на изготвяне на удостоверението – 20.08.2012 г. При така изложените обстоятелства настоящият състав на ВКС приема, че молбата за връщане на внесеното по реда на чл.282, ал.2 ГПК парично обезпечение е основателна. Обезпечението е предназначено да гарантира изпълнението на постановеното срещу молителя осъдително решение, но тъй като в хода на изпълнителното производство произтичащите от решението задължения са погасени изцяло, нуждата от обезпечение вече е отпаднала и не съществува основание внесената като обезпечение сума в размер на 41 681 лв. да остане по сметката на ВКС. Поради това сумата 41 681 лв. следва да бъде освободена и преведена на [фирма] по посочената в молбата от 09.01.2013 г. банкова сметка. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,