Определение № 9584 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3362/2026 г.

Образувано е по молба на Ж. Л. Б. за допълване на решение № 6004/02.06.2026 г., постановено по адм. д. № 3362/2026 г. на Върховния административен съд, първо отделение, в частта му за разноските. В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл по заявено искане от Ж. Л. Б. обективирано в касационната му жалба за отмяна на първоинстанционното решение, в частта му за разноските. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – София град, не изразява становище по основателността на искането. Молбата е подадена в предвидения по чл.176, ал. 1 AПК преклузивен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 6004/02.06.2026 г., постановено по адм. д. № 3362/2026 г. на Върховния административен съд е оставил в сила първоинстанционното съдебно решение № 4256 от 07.02.2025 г. по адм.д. № 6798/2024 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлено оспорването на Ж. Л. Б. против Решение № 2153-21-126/17.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-21-520/10.05.2024 г. против разпореждане [номер]/27 от 05.04.2024 г. на длъжностно лице по ПО при ТП НОИ София - град. С решението, чието допълване се иска, касационната инстанция не е присъдила съдебни разноски поради липсата на заявена претенция от ответника по касация за разноски. Решението не е непълно по отношение на исканите от страната разноски за касационната инстанция. Няма основание за тяхната промяна. Относно разноските пред първата инстанция, с първоинстанционното решение Ж. Б. е осъден на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК да заплати на ТП на НОИ - София град юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за тази страна, в чиято полза е постановен съдебният акт, доколкото страната, която го е загубила, дължи на страната, в чиято полза е постановен съдебният акт, направените в производството разноски. Такива са присъдени и решението е оставено в сила, поради което и акцесорното произнасяне за разноските запазва своята сила. Това волеизявление на решаващия съдебен състав обективира ясно произнасяне на съда относно предявените претенции за присъждане на направените по делото разноски и определянето им предвид неоснователността на оспорването, което е потвърдено от Върховния административен съд. При съобразяване на гореизложеното не са налице основания за допълване на решение № 6004/02.06.2026 г., постановено по адм. д. № 3362/2026 г. на Върховния административен съд, първо отделение, в частта му за разноските. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, първо отделение