Решение № 5315 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8022/2014 г.

Решение № 5315 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8022/2014 г., III о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационните жалби на и.д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП съгласно заповед No 526/05.12.2013 г. на изп. директор на НАП и на Йордана Димитрова Пехливанова с адрес: гр. Пловдив, ул. "Димитър Талев" No 144, ет. 4, ап. 10 против решение No 1114/25.04.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм.д. No 3127/2013 г.

С касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив решението се обжалва в частта, му в която е изменен Ревизионен акт /РА/ No 161103420/27.10.2011г. като данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и лихвите са намалени. Излагат доводи за незаконосъобразност на същото, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че от събраните доказателства се установява получаването на заеми от съпруга на жалбоподателката от Панко Тянков на 04.04.2003 г. в размер на 100 000 лв. и от Георги Гяуров в размер на 38 000 лв. на 11.01.2006 г. в изпълнение на сключените договори за заем; неправилно съдът е възприел за незаконосъобразен подходът на органите по приходите при определянето на основата за облагане; съгласно разпоредбата на чл. 123 ДОПК, чл. 19 и чл. 21 от Семейния кодекс /СК/ отм. основата за облагане с данъци на съпрузите следва да бъде еднаква и именно по този начин е процедирал органът по приходите при проведените ревизии на лицата. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Йордана Пехливанова, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата по касационната жалба - Йордана Димитрова Пехливанова с адрес: гр. Пловдив, ул. "Димитър Талев" No 144, ет. 4, ап. 10 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Славчева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Йордана Димитрова Пехливанова обжалва решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата й против РА. Твърди, че е необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи за несъобразяване на решението с чл. 2, ал. 1 вр. чл. 1 ЗОДОФ /отм./, според който отговорността за данъка върху доходите е лична и ревизираното лице не следва да отговаря за направените от съпруга разходи във връзка с финансиране дейността на "Шанс 2000" ООД. Според жалбоподателката, органът по приходите не е доказал, че тя е осъществявала някаква друга дейност извън трудовата и че е получила доходи, които е укрила. Останалите доводи са свързани с това, че неправилно органът по приходите не е признал декларираните от съпруга доходи от трудови правоотношения към 01.01.2003 г. с мотив, че те са били необходими за удовлетворяване на житейските потребности, но не са били достатъчни за спестяване, което е само едно предположение. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и в потвърдените от първоинстанционния съд части, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни против съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях, са допустими.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА No 161103420/27.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение No 51/18.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. Органът по приходите е установил обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК /декларираните и/или получени приходи/доходи, източници на формиране на собствен капитал или безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото ми и финансово състояние за ревизирания период/ и т. 2 за 2003 г./извън обхвата на ревизията/ и 2007 г. /получени и недекларирани доходи от продажби на недвижими имоти, които не са необлагаеми/. Върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и представляваща ? от превишението на разходите над приходите на двамата съпрузи е определил на ревизираното лице задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2004г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. и лихви за забава.

Административният съд е приел, че основните спорни въпроси са два, а именно трябва ли в паричния поток да бъдат включени приходите и разходите на съпруга на жалбоподателката и следва ли да бъдат признати получените от съпруга заемни средства по договорите за заем, сключени от него с Панко Тянков и Георги Гяуров. По първия въпрос е приел, че паричните средства на съпрузите по време на брака, независимо от това за какво предназначение са използвани, включително и за финансиране дейността на търговското дружество, в което съпругът е съдружник, са общи поради презумпцията за съвместен принос по чл. 19 СК. В тежест на жалбоподателката е да обори законовата презумпция и да докаже липсата на съвместен принос за получаването на доходи с неустановен произход, което в случая тя не е направила. Общото изследване на приходите и разходите на съпрузите се налага и с оглед презумпцията на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК вр. § 1, т. 3, б. "а" ДР на ДОПК. По втория въпрос съдът е приел, че събраните доказателства установяват сключването на договорите за заем и предаването на паричните средства. Направил е този извод след подробно обсъждане на писмените обяснения на заемодателите, представените от тях договори и разписки, както и доказателства за това, че са разполагали със сумите и са могли да ги предоставят в заем на Никола Пехливанов, което обстоятелство не се оспорва от ответника, както и разписките за връщане на сумите от получателя на заемодателите.

С оглед получените 100 000 лв. през 2003 г. от Панко Тянков и съобразно приетото от ревизиращия екип начално салдо към 01.01.2003 г., което жалбоподателката не е оспорила, както и установеното при ревизията положително салдо към 01.01.2004 г., съдът е приел, че към 01.01.05 г. е налице превишение на приходите над разходите общо за съпрузите в размер на 83 236.28 лв., което е и началното салдо за 2005 г. Към 01.01.06 г. също е налице превишение на приходите над разходите в размер на 29 994.96 лв. Установените с РА данъци и лихви са намалени от 3 600.97 лв. на 100.03 лв. и съответните лихви за 2004 г. и от 5 612.12лв. на 77.82 лв. и съответните лихви за 2005 г. върху данъчна основа от възнаграждение, нърху което не са внесени данъци. След признаването на получената сума от 30 020 лв., представляващи левовата равностойност на 23 500 щ.д. по договора за заем, сключен на 11.01.06 г. с Георги Гяуров, съдът е намалил размера на дължимия данък и лихвите за 2006 г. от 13 268.60 лв. и съответните лихви на 5 075.65 лв. и съответните лихви. За 2007 г. в приходната част е включена сумата от 1 739.99 лв., изплатена в брой пенсия на Пехливанов за периода до 01.07.07 г., която е установена от ревизиращия екип в Ревизионния доклад /РД/, но е пропусната в паричния поток, както и 192 лв. доход от наем. Дължимият данък според съда следва да бъде определен върху данъчна основа в размер на 108 626.88 лв. /1/2 от 217 253.76 лв./, която е по-голяма от приетата в РА. С оглед забраната на чл. 160, ал. 5 ДОПК да се изменя акта във вреда на жалбоподателя определените с РА задължения за данък и лихви за 2007 г. са потвърдени /данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 24 593.95 лв. и лихва 10 282.13 лв./. За 2008 г. не са констатирани основания за промяна на данъчната основа, поради което задълженията по РА също са потвърдени - данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 2 004.59 лв. и лихви 535.73 лв.

1. По касационната жалба на Йордана Димитрова Пехливанова:

Неоснователни са наведените в касационната жалба на Пехливанова доводи за това, че началното салдо към 01.01.03 г. е неправилно определено, тъй като не са взети предвид получените от съпруга й доходи от трудови правоотношения, за които се твърди, че били спестени, а именно - 10 000 лева. към 02.12.78 г. по трудов договор с "Главболгарстрой" АД; доходи от трудово възнаграждение по трудов договор с "Дружба стъкларски заводи" АД за периода 24.03.80 г. - 19.07.91г. и доходи от трудово възнаграждение по трудов договор с "Главболгарстрой" АД за периода м. април - м. август 1995 г. РА и РД към него на Никола Илиев Пехливанов са присъединени към доказателствата, събрани в ревизионното производство. Тъй като ревизията на Никола Пехливанов обхваща и 2003 г. в РД, както и в РД към РА на съпругата, подробно са анализирани представените доказателства, установяващи получените доходи от трудови правоотношения, от произведената земеделска продукция и други доходи, декларирани в подадената ГДД за 2002 г., и е определено начално салдо към 01.01.2003 г. в размер на 42 349.80 лв. общо за двамата съпрузи. След отчитане на необходимите средства за издръжка и деноминацията през 1999 г. ревизиращият екип е признал за спестени реализирани доходи от земеделска продукция от 4 дка ябълкови насаждения за периода 1994 г. - 2002 г. в размер на 37 492.85 лв. и от трудови възнаграждения в размер на 3 312. 55 лв. Отчетено е, че за 2001 г. Пехливанов е бил регистриран в Бюро по труда - Пловдив като безработен, а за 2002 г. е декларирал в ГДД доход в размер на 3 254.40 лв., от който са приспаднати разходите за живот по статистически данни, и е призната сума в размер на 1 710 лв.

В производството пред първоинстанционния съд началното салдо към 01.01.2003 г. не е оспорено от жалбоподателката. Нито в жалбата до първоинстанционния съд, нито в касационната жалба се съдържат твърдения за това каква точно сума от трудовите възнаграждения е била спестена към 01.01.2003 г. Не са ангажирани доказателства, установяващи друго, различно от приетото от органите по приходите начално салдо към 01.01.2003 г. Установеното начално салдо към 01.01.2004 г. в размер на 60 377 лв. общо за двамата съпрузи е оспорено само с довода, че е доказано получаването на 100 000 лв. от Никола Пехливанов по договор за заем с Панко Тянков, сключен на 04.04.2003 г. Презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК за вярност на фактическите констатации на РА, издаден в производство по чл. 122 ДОПК, възлага доказателствената тежест за установяване различно от констатираното от органите по приходите начално салдо върху жалбоподателката.

Настоящият касационен състав намира за неоснователен и вторият довод, свързан с определяне на общ за съпрузите паричен поток на приходите и разходите. Вярно е твърдението на жалбоподателката, че в материалните данъчни закони не се съдържат норми, задължаващи съпрузите да подават обща ГДД за придобитите от тях през съответната година доходи, нито такива регламентиращи задължение на съпрузите да заплащат данък върху ? от общите за тях доходи. Разпоредбите на чл. 122 - чл. 124 ДОПК обаче регламентират реда за провеждане на ревизии при наличието на особени случаи, които се провеждат при спазването на някои особени правила, и чиято цел е да се даде възможност да се извърши облагане и тогава, когато необходимите данни за установяването на данъчните задължения съобразно приложимите норми на материалния закон не са налице. Един от тези особени случаи, регламентиран в чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, е несъответствието между декларираните и/или получени доходи и приходи и имущественото състояние на лицето. При регламентираната в чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс /СК/, отм., действащ през процесните периоди от време, общност на вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, с изключение на движимите вещи по чл. 21, ал. 2, и презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3, както и регламентираното в чл. 25, ал. 1 задължение на двамата съпрузи да поемат разходите за задоволяване нуждите на семейството, съответно солидарната отговорност на двамата съпрузи при задължения, поети от единия от тях или от двамата заедно за задоволяване нуждите на семейството по чл. 25, ал. 3, е житейски напълно възможно и реално единият от съпрузите, който например не работи, а се грижи за отглеждането на децата и поддръжката на дома, няма доходи или пък получава доходи в много по-малък размер от съпруга си, да се окаже собственик на вещи, права върху вещи или парични средства в спестовен влог, чиято стойност надхвърля доходите, с които разполага. Именно в такава една ситуация, при липсата на изрична нормативна уредба, регламентираща подаването на общи данъчни декларации от съпрузите или членовете на едно домакинство, е приложим редът за определяне на задълженията по чл. 122 - чл. 124 ДОПК, който позволява да се вземат предвид приходите и разходите, направени общо от двамата съпрузи, при констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. В тази връзка разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК изрично регламентира възможността да се изследват разходите на лицето и на свързаните с него лица по § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК - съпрузи, роднини по права линия, роднини по съребрена линия до трета степен включително, роднини по сватовство до втора степен включително, както и тези, с които живее в едно общо домакинство, и установява оборима презумпция за това, че е налице подлежащ на облагане с данък печалба или доход, когато се установи, че тези разходи явно и съществено превишават размера на декларираните от тези лица получени средства. В съответствие с цитираната разпоредба законосъобразно органите по приходите са изследвали доходите/приходите на съпруга на ревизираното лице и направените от него разходи, вкл. тези за финансиране на търговското дружество, в което той е съдружник, видно от издадения на съпруга РА. Настоящият съдебен състав възприема мотивите, изложени в решение No 3426 от 12.03.2013 г. на ВАС, първо отд., постановено по адм.д. No 8366/2012 г., според които тези разходи не могат да бъдат определени като преки разходи за задоволяване нуждите на семейството, но именно поради оборимата презумпция на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, че при констатиране на посоченото обстоятелство до доказване на противното се приема, че е налице подлежащ на облагане с данък доход за ревизираното лице /в случая съпругата/, то в тежест на последното е да докаже, че посочените разходи са направени от неговия съпруг с негови лични средства. В тази връзка е твърдението на жалбоподателката, че част от средствата, които съпругът й е предоставил на "Шанс 2000" ООД за финансиране дейността на това дружество, в което той е съдружник, са получени от него лично от Панко Тянков и от Георги Гяуров в изпълнение на сключените договори за заем.

1. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив:

Основният довод на този касатор е за незаконосъобразност на извода на съда, че от събраните доказателства се установява получаването на заеми от съпруга на жалбоподателката от Панко Тянков на 04.04.2003 г. в размер на 100 000 лв. и от Георги Гяуров в размер на 38 000 лв. на 11.01.2006 г. Касационната инстанция намира този довод за основателен, поради следното: Според писмените обяснения на Тянков, дадни в хода на ревизионното производство, и представените договори за заем и разписки, на 04.04.2003 г. Стефан Петров Златарев е предал на Никола Пехливанов от негово име намиращите се у Златарев негови 100 000 лв. в изпълнение на договора за заем, а на 04.06.2003 г. по същия начин е предал същата сума /100 000 лв./ на Златка Николова Пехливанова /дъщеря на Никола Пехливанов/. Тянков не оспорва, че на посочените дати не е бил в България, тъй като постоянно пребивава в Швейцария. Поради тази причина обяснява, че договорът му бил изпратен по пощата и след подписването му той отново го е върнал по пощата. Основателно се твърди от този касатор, че не са представени документи, установяващи упълномощаване на Стефан Златарев от Тянков да се разпорежда с неговите средства и теглене на посочените суми от банковата му сметка. Не се и твърди от заемодателя, че е притежавал банкови сметки в банки в България, както и не са дадени обяснения нито от него, нито от Златарев за това поради какво причина единият е предоставил на другия сума в размер на 200 000 лв., какви са били отношенията им и къде е съхранявана тази сума. Именно поради тази причина за изясняването на тези обстоятелства, посочени като недоказани както в РД, така и в решението на решаващия орган, потвърждаващо РА, е следвало лицата да бъдат разпитани като свидетели в съдебното производство по оспорване на РА. С решение No 12658/12.10.2013 г., постановено по адм.д. No 1680/2013 г., ВАС, първо отд. е отменил първоначалното решение на Пловдивския административен съд и е върнал делото за ново разглеждане като е приел, че в тази връзка делото не е изяснено от фактическа страна и това, че съдът не е разпитал лицата като свидетели е съществено процесуално нарушение. При повторното разглеждане на делото Тянков не е призован на адреса в България и на призовката е отбелязано, че постоянно пребивава в Швейцария, а Стефан Златарев изобщо не е призоваван. От представеното от Тянков извлечение от осигурителната му сметка в Швейцария се установяват осигурителните вноски, но не и получените доходи, доколкото от представения превод на български език е видно, че в нея е посочен код на дохода, а не размер. В тази връзка представеното доказателство не установява по категорчен начин, че лицето разполага с необходимите средства. Независимо от това, съдът намира, че с оглед изложените по-горе съображения, не е доказано предаването на посочените средства по договора заем като реален договор. До такива изводи е достигнал ВАС, първо отд. и в постановеното от него решение No 11787/26.09.2012г. по адм.д. No 16388/2011 г., което е имало за предмет касационното оспорване на решението на Пловдивския административен съд, с което е потвърден РА, издаден на Златка Николова Пехливанова. Доколкото, видно от мотивите на същото решение, спорен е бил въпросът за това получени ли са от Златка Пехливанова 100 000 лв. от Панко Тянков на 04.06.2003 г. в изпълнение на сключения между тях договор за заем, следва да се посочи, че съображенията на съда, изложени в това решение, за да приеме, че предаването на сумата не е доказано, се възприемат изцяло.

По същия начин стои и въпросът с предаването и получаването от Никола Пехливанов на 23 500 щ.д. от Георги Гяуров на 11.01.2006 г. по договора за заем, сключен между тях. Правилно е прието оот органа по приходите, че не се установява от доказателствата по делото Гяуров да е разполагал с посочената сума, както и със сумата от 16 500 щ.д., която твърди, че е предоставил в заем на Златка Пехливанова през м. януари 2007 г. Доказано е в хода на рвевизята, че майката и братът на заемателя не са пребивавали в България по времето, когото той твърди, че са му донесли посочените суми, а от него самия са внесени и декларирани 6496 щ.д. Изводът относно неъзможността на лицето да предостави сумите на Пехливанови по сключените договори за заем се подкрепя от факта, че самият той е получил заем от Илиян Николов Пехливанов /син на Никола Пехливанов/ в размер на 16 124 евро и като обезпечение е учредил ипотека с НА No 131/23.08.06г., както и установените от органите по приходите покупки на недвижими имоти, направени от Геарги Гяуров и неговата майка Сийка Гяурова. Следва отново да бъде отбелязано, че след обсъждане на същите доказателдства до извод за недоказаност на получени суми по договора за заем от 2007 г. между Георги Гяуров и Златка Пехливанова е достигнал ВАС, първо отд. и в постановеното от него решение No 11787/26.09.2012г. по адм.д. No 16388/2011 г.

Неоснователен обаче е вторият довод на касатора, свързан с начина на определяне на основата за облагане за 2004 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г. За посочените години органът по приходите е разделил на две части приходите и разходите за годината, като за направените в рамките на един месец /ако е януари/, или до месеца, в който са правени вноските в "Шанс 2000" ООД, /например от януари до април/ е определил недостиг на парични средства. Правилно първоинстанционният съд е приел, че този начин на определяне на данъчната основа е незаконосъобразен и противоречи на материалноправните разпоредби на ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ. В тази насока е обсъдил чл. 3 от ЗОДФЛ /отм./, според който облагаем е общият годишен доход, и чл. 35 от същия закон, изискващ сумата на данъка за данъчната година се определя на базата на годишната данъчна основа. Аналогични са разпоредбите на чл. 15 ЗДДФЛ, според който данъчна година е календарната година, а разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от същия закон гласи, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон, както и чл. 48 относно размера на данъка, дължим върху общата годишна данъчна основа по чл. 17. Породи това, дори и при ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК, данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход. Изложеното действително налага преизчисляване на данъчните основи за посочените години.

При намаляване на началното салдо за 2004 г. от 160 377 лв. на 60 377 лв. поради непризнаването на получени 100 000 лв. по договор за заем и съобразяване с установените в РД приходи и разходи за годината, потвърдени и в обжалваното решение на административния съд, годишното салдо е - 16 763.72 лв., данъчната основа 10440.16 лв. /8 381.86 лв. + 2058.30/, а дължимият данък върху нея - 2 338.80 лв. със съответните лихви.

За 2005 г. : При нулево начално салдо и установени приходи и разходи на съпрузите в РД, потвърдени с първоинстанционното решение, салдото е - 53 241.32 лв., а основата за облагане 28 866.46 лв. /26620.66 + 2069.10 + 176.70/, т.е. по-голяма от приетата с РА. Поради това и на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК следва да бъдат потвърдени установените с РА задължения за данък в размер на 5 612.12 лв. и лихви 3 881.76 лв.

За 2006 г. : При нулево начално салдо, непризнаване на заем в размер на 38 020 лв. и съобразяване на установените в РД приходи и разходи, потвърдени в първоинстанционното решение, годишното салдо е - 111 392.24 лв., основата за облагане 57 806.02 лв. /55 696.12 + 2 109.90/, а дължимият данък е в размер на 13 237.40 лв. и съответната лихва.

За 2007 г. не се констатират основания за корекция на определените от административният съд приходи и разходи на съпрузите с включване на такива, които не са взети предвид от органа по приходите. Правилно съдът е приел, че определената по този начин на годишна база данъчна основа е по-висока от тази, приета от органа по приходите, и на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК РА следва да бъде потвърден. Правилни са изводите на съда и по отношение на установените с РА задължения за данък и лихви за 2008г.

Поради така изложените съображения, решението на Пловдивския административен съд следва да бъде отменено в частта му, в която е изменен РА и задълженията за данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ и лихви за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. са намалени, и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, съответно - оставено в сила в частта му, в която е отхвърлено оспорването на РА.

Разноски: На страните за първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата. За касационното производство разноските на жалбоподателката Паскалева са в размер на 5.00 лв. Юрисконсултско възнаграждение на първия касатор за това производство не се дължи на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК, предвиждащ присъждане на юрисконсултско възнаграждение на администрацията в размер на минималното възнаграждение за един адвокат общо за всички инстанции по аргумент на изр. първо, регламентиращо за жалбоподателя изрично присъждане на разноски за всяка инстанция.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение

Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение No 1114/25.04.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм.д. No 3127/2013 г., в частта му, в която е изменен Ревизионен акт No 161103420/27.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение No 51/18.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, като установените с него данъци и лихви са намалени от 3 600.97 лв. на 100.03 лв. и съответните лихви за 2004 г., от 5 612.12 лв. на 77.82 лв. и съответните лихви за 2005 г. от 13 268.60 лв. на 5 075.65 лв. и съответните лихви за 2006 г. /относно разликата между посочените суми/, както и в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт No 161103420/27.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение No 51/18.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, като намалява установените с него данъци по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ и лихви от 3 600.97 лв. и лихва 2 933.47 лв. на 2 338.80 лв. със съответните лихви за 2004 г. и от 13 268.60 лв. и лихва 7 409.81 лв. на 13 237.40 лв. и съответната лихва за 2006 г. /в задълженията са включени потвърдените от Пловдивския административен съд суми/.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Йордана Димитрова Пехливанова с адрес: гр. Пловдив, ул. "Димитър Талев" No 144, ет. 4, ап. 10 против Ревизионен акт No 161103420/27.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение No 51/18.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП относно установените с него задължения по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. за разликата над 77.82 лв. и съответните лихви до 5 612.12 лв. и лихва 3 881.76 лв.; за разликата над 100.03 лв. и съответните лихви за 2004 г. до 2 338.80 лв. със съответните лихви за 2004 г. и за разликата над на 5 075.65 лв. и съответните лихви за 2006 г. до 13 237.40 лв. и съответната лихва за 2006 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта му, в която е отхвърлено оспорването на РА относно установените задължения за 2007 г. и 2008 г. и за разликата до установените размери на задълженията за 2004 г. и 2005 г.

ОСЪЖДА Йордана Димитрова Пехливанова с адрес: гр. Пловдив, ул. "Димитър Талев" No 144, ет. 4, ап. 10 да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП разноски по компенсация за двете съдебни производство в размер на 1896.10 лв.

Решението не подлежи на обжалване.