Решение № 2782 от 13.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4430/2014 г.

Решение № 2782 от 13.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4430/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Сашко Бориславов Цветков, чрез процесуалния му представител адв. Ю. Миневска срещу Решение № 30 от 20.02.2014 г. по адм. дело № 279/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново, VIII състав.

С обжалваното решение АСВТ е отхвърлил жалбата на лицето срещу Ревизионен акт /РА/ № 121201609 от 05.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 113 от 04.03.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново относно допълнително определен ДДС в размер на 18 650,14 лева за данъчни периоди м. 08, м. 09 и м. 11.2011 г. и лихви в размер на 2 224,72 лева и в частта по ЗДДФЛ, с която за 2011 г. е определен допълнително данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 13 987,60 лева и лихви за забава в размер на 864,03 лева, в резултат на което са установени задължения за внасяне общо в размер на 35 726,49 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановени в нарушение на материалния закон и при необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилна преценка на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства от страна на решаващия съд, което е довело до формиране на неправилен и необоснован извод за законосъобразност на РА. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА като незаконосъобразен. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново, представлявана от юрк. Ушилова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е и основателна.

Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на Сашко Бориславов Цветков срещу Ревизионен акт /РА/ № 121201609 от 05.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 113 от 04.03.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново относно допълнително определен ДДС в размер на 18 650,14 лева за данъчни периоди м. 08,м. 09 и м. 11.2011 г. и лихви в размер на 2 224,72 лева и в частта по ЗДДФЛ, с която за 2011 г. е определен допълнително данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 13 987,60 лева и лихви за забава в размер на 864,03 лева, в резултат на което са установени задължения за внасяне общо в размер на 35 726,49 лева.

В хода на ревизията е констатирано, че лицето е осъществявало дейност като регистриран земеделски производител основно в землището на с. Медковец и с. Расово, обл. Монтана, като е отглеждал културите пшеница, слънчоглед и царевица. Регистриран е по ЗДДС, считано от м. 11.2008 г.

Съобразно изисканите и приобщени към преписката доказателства /получени в отговор на връчените ИПДПОЗЛ до ОД "Земеделие", Монтана, ДФ - Земеделие РА - гр. Монтана, НСЗФ, ЕТ "Иван Ангелов", "Теди" ООД, "Кооперация Дунав", както и връченото на ревизираното лице ИПДПОЗЛ изх. 7393 от 23.07.2012 г./ и видно от представените счетоводни регистри за 2010 г. и 2011 г. и справки за себестойността на произведената продукция реколта 2011 г. е констатирано, че за 2011 г. лицето е осчетоводило среден добив от декар и добита продукция, дадена в табл. вид на стр. 5 от РД - пшеница - среден добил 254.835 кг/дка; слънчоглед - среден добив - 118.700 кг/дка и царевица - среден добив 250.000 кг/дка.

Съгласно оборотна ведомост за 2010 г. е установено, че в края на отчетния период -31.12.2010 г. незавършеното производство във връзка с извършените аграрни мероприятия за почистване и обработване на площите за отделни видове култури и засяването на пшеница реколта 2010 г. - 2011 г., отчетено по дебита на сметка 611 "Разходи за основна дейност", е в размер на 167 977,36 лева. По данни от представените от лицето технологични карти относно извършените аграрни мероприятия за почистване и обработване на площите за отделните видове култури и засяването на пшеница реколта 2010 г./2011 г. са установени следните разходи по отделни култури: за 800 дка пшеница - общо разходи в периода 15.09.2010 г. - 20.10.2010 г. в размер на 21 010, 45 лева / дисковане, почистване, товарене, транспорт на семена, семена за сеитба и валиране/; за 1000 дка слънчоглед - общо разходи за периода 10.08.2010 г. - 10.09.2010 г. в размер на 15 500,00 лева / култивиране с брануване и дълбока оран/ и за 40 дка царевица - общо разходи в периода 01.08-30.08.2010 г. в размер на 354, 61 лева / култивиране с брануване и дълбока оран/. Ревизиращите са констатирали, че разходите, отразени в технологичните карти, не съответстват на счетоводно отразените по-големи размери такива, като към 30.11.2010 г. по кредита на сметка 302/2 "Материали - семена пшеница" са изписани семена пшеница - реколта 2011 г. в размер на 25 144, 98 лева/ при посочени в технологичната карта разходи за семена в размер на 12 600,00 лева/, които са отнесени по дебита на сметка 601/1 "Разходи за семена", а по кредита на сметка 302/9 "Материали - торове и препарати" са изписани торове и препарати в размер на 2 730,00 лева / при липса на такива разходи в технологичните карти към 31.12.2010 г./, отчетени по дебита на сметка 601/4 "Разходи за торове и препарати". Посочените разходи впоследствие за отчетени по сметка 611 "Разходи за основна дейност", като за периода от 01.08.2010 г. - 31.12.2010 г. в посочената сметка са набрани разходи в общ размер на 90 010, 85 лева, които разходи не кореспондират нито със стойността на отчетеното незавършено производство, нито на разходите, формиращи себестойността на продукцията. Отделно от това, са констатирани несъответствия в данните, посочени в технологичните карти и тези по представените справки за себестойността на продукцията. Според представените справки за себестойността на произведената продукция реколта 2011 г. и счетоводни регистри, общата стойност на произведената продукция е в размер на 102 550,00 лева, което не кореспондира с отчетените през 2010 г. разходи за незавършено производство в по-голям размер от 167 977,36 лева. От представените счетоводни регистри - оборотна ведомост, главна книга и хронологична ведомост за 2011 г. е установено, че през процесната година сметка 611 е приключена със сумата от 140 000,00 лева срещу сметка 123 "Печалби и загуби от текущата година", чрез която се отчита крайният финансов резултат от дейността, без да са представени съответните първични документи и посочени основанията за взетите стопански операция. Направен е извод, че срещу набраните по сметката разходи за незавършено производство на стойност 140 000,00 лева не е отчетена произведена продукция, а същите са отчетени директор на загуба при формиране финансовия резултат на дейността на земеделския производител.

Въз основа на тези констатации ревизиращите приемат, че представената счетоводна отчетност на дейността на Сашко Цветанов не е пълна и не дава възможност да се установят действително извършените разходи и тяхното правилно осчетоводяване -т. е. налице е хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК.

Във връзка с установените несъответствия при ревизията е извършена съпоставка на декларираните от лицето средни добиви от вид култура със средните добиви за северозападния регион по данни на МЗХ, отдел "Агростатистика" и предоставените данни за средни добиви на ЕТ "Иван Ангелов", "Теди" ООД, Кооперация "Дунавия". Прието е, че има значително разминаване между декларираните от лицето средни добиви за отделните култури и получените стойности на средни добиви, като отчетените от ревизирания субект средни добиви са значително по-ниски.

Въз основа на горепосочените констатации относно размера на средните добиви за отделните видове култури данъчните органи приемат, че са налице и обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити доходи.

На лицето е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК с изх. № 10518 от 22.10.2012 г., с което е уведомен, че ДО за облагане с ДДС и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК. Връчено му е и ИПДПОЗЛ изх. № 10517 от 22.10.2012 г. за представяне на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК / представени от оспорващия/.

Във връзка със задълженията по ЗДДС органите по приходите са определили данъчни основи за облагане с ДДС за данъчен период м. 08.2011 г. в размер на 26 864,21 лева, за данъчен период м. 09.2011 г. в размер на 63631, 13 лева и за данъчен период м. 11.2011 г. в размер на 2 755,35 лева, представляващи укрити приходи от продажба на селскостопанска продукция / от пшеница, слънчоглед, царевица/ през 2011 г., като е прието, че неотчетената продукция в счетоводството на ревизираното лице е реализирана към 31.08.2011 г., 30.09.2011 г. и 30.11.2011 г. / поради липсата на установени наличности към посочените дати по счетоводни данни/. Данъчните основи са формирани на база разликата между средните за региона добиви, съгласно предоставените информация от ЕТ "Иван Ангелов", "Теди" ООД и Кооперация "Дунавия" и тези, декларирани от Сашко Цветков, като са взети предвид засетите площи от ревизирания субект през 2011 г. и средните продажни цени за пшеницата, слънчогледа и царевицата по данни на НСИ за трето и четвърто тримесечие, подробно дадени в табл. вид - Приложение № 19.1 към РД / на стр. 258, приложение № 1 към делото/.

Относно задълженията по ЗДДФЛ, данъчната основа за доходите на лицето за 2011 г. е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като сбор от декларираната от него ДО за доходи от дейността му като земеделски производител в размер на 8 979,97 лева и ДО от неотчетените приходи от продажбата на селскостопанска продукция в размер на 93 250, 70 лева, определена в размер на разликата между средните добиви за региона по данни от посочените по-горе трима земеделски производители, тези, декларирани от оспорващия, умножена по засетите площи от него през 2011 г. и средните продажни цени за пшеницата, слънчогледа и царевицата по данни от НСИ. Определена е ДО за облагане на доходите от дейността на земеделския производител за 2011 г. в размер на 102 230, 67 лева и дължим данък в размер на 15 334, 60 лева, от който допълнително определен и дължим за внасяне - 13 987,60 лева.

За да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА, съдът е обосновал извода за законосъобразност на РА, като издаден от орган, разполагащ с материална компетентност, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Според първостепенния съд ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест да обори фактическите констатации в РА, издаден по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, не е успяло да докаже реално придобитото зърно като вид и количество, действителните разходи и приходи от него и редовното им осчетоводяване. С решението не е кредитирано заключението по приетата съдебно-агротехническа експертиза, като са обсъдени подробно констатациите на вещото лице и останалите доказателства, приети по делото и е формиран извода, че изводите на експерта не допринасят до оборване на изводите на данъчните органи. Отделно от това съдът не е ценил и заключенията по съдебно-икономическата експертиза, тъй като вещото лице е работило по счетоводни данни на самия жалбоподател и неговите констатации са обсъждани заедно с писмените доказателства по делото.

В решението изрично е прието наличието на основания за облагане на лицето по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи от реализирането на незаприходена продукция, като правилно са определени данъчните основи за облагане с ДДС за съответните месечни периоди на базата на незаприходената и реализирана продукция от съответен вид/ получената разлика между средния добив и получен от ревизираното лице/, умножен по съответно декларирането от него пред съответните органи обработваеми земи /ДФЗ - РА/, и е получена неотчетена произведена селскостопанска продукция, която е умножена по средностатическата цена / по данни за съответния период от НСИ/.

Относно задълженията по ЗДДФЛ АСВТ е достигнал до извода за законосъобразност на РА в тази му част, доколкото лицето отговаря на изискването за облагане на дейността му като едноличен търговец за 2011 г. като земеделски производител и същото не е извършило всички процесуални действия към оборване на констатациите в РА в тази му част.

Настоящата касационна инстанция на Върховен административен съд, Осмо отделение намира, че решението е валидно и допустимо, но същото е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.

1. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за нищожност на РА, доколкото са издадени АПВ за м. 02, м. 03, м. 04.2011 г., м. 06,м. 07, м. 08.2011 г. и за м. 01, м. 02 и м. 03.2012 г. Правилно становището на АСВТ за приложимост на изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК / в сила от 19.12.2007 г./, тъй като РА и АПВ са издадени след 19.12.2007 г. Това означава, че процесните АПВ са издадени за данъчни периоди след изменението на 2007 г., станали са стабилен административен акт след посочената дата и и по отношение на посочените периоди, обхванати от АПВ, може да се извършва ревизия от орган по приходите по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

2. При постановяване на обжалвания съдебен акт АСВТ е приел наличието на облагане на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. За да се ползва от обвързваща доказателствена сила по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, РА следва да се основава на надлежно събрани по реда на ДОПК доказателства.

Касационната инстанция намира, че приходните органи не са успели да обосноват наличието на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК.

Относно основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, видно от посоченото в РД данъчните органи се позовават на анализа и движението на салдото на сметка 611 на лицето и са приели, че воденото счетоводство не съответства на изискванията на счетоводното законодателство, въпреки че категорично становище в тази насока не е направено. АСВТ е направил опит да обоснове основателността на тази констатация, като е посочил, че разликите в салдото по сметка 611, аналитично отчетените по технологични карти разходи и съпоставката с отчетената продукция по сметка 303 сами по себе си дават основание да се приеме нередовност на счетоводството. Този извод действително води до необоснованост на решението и до вътрешно противоречие в изложените мотиви. Няма ясна обосновка защо поради горните разминавания съдът приема наличието на нередовно счетоводство по начин, който да не позволява определяне размера на дължимите данъци по общия ред въз основа на съответните данни в счетоводство. Не е обоснован и изводът на съда, че посоченото разминаване установява действително укриване на приход по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В решението липсва обсъждане на факта дали установеното несъответствие в движението на см. 611 води до изкривяване на действителния размер на получените приходи и действително направените разходи и съответно, осъществяването на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. По делото е прието без оспорване от страни съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице изрично е дало отговор за редовно водена от ФЛ счетоводна отчетност. При разпита в открито съдебно заседание експертът заявява, че несъответствията в движението на см. 611 не влияят върху финансовия резултат и него изменят. Действително, както е посочил съдът, същият не е длъжен да възприема заключението на вещото лице по смисъла на чл. 202 от ГПК, но не е посочил на базата на кои други доказателства, събрани от приходните органи, се обосновава приложимост на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. За да се приложи посоченото основание за преминаване към облагане по аналог, нормата не визира всяко несъответствие на воденото счетоводство със ЗСч, а само това, което е толкова съществено, че не позволява установяване на данъчна основа въз основа на заведеното такова. В този смисъл съдът не е изложил категорични мотиви защо е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, изложена и поддържана от данъчните органи в РД и в РА. Основателно е твърдението на касатора, че в решението липсва ясно и точно посочване на това как несъставените технологични карти /приети от съда за задължителни за съставяне на базата на Указание на МЗХ за предоставяне на помощи за пропаднали площи/ и как обстоятелството, че земеделският производител е отчел по -високи разходи от размера на произведената продукция са основания за извода за нередовност на воденото счетоводство. Според заключението по ССчЕ /основното/ при отговора на поставената задача № 1 вещото лице изрично посочва, че заведената от лицето счетоводна отчетност за финансовите 2010 г. и 2011 г. отговаря на изискванията на счетоводното законодателство и отразява спецификата на селскостопанското производство. Констатирано е, че при организацията на отчитането на основните разходи за добиването на продукция е необходимо да се разшири аналитичността на отчитаните разходи по култури и услуги, т. е. за процесния период такава аналитичност няма създадена. Това обаче не влияе на извода на експерта за редовно водено счетоводство. Вещото лице е проверило счетоводната отчетност на оспорващия и да установи основанията за записванията и съответствията на началните и крайните салда по заведените счетоводни книги както на хронологично, така и на синтетично ниво / за съответните периоди/.

Необосновано е приетото от данъчните органи за неправилно приключване от ревизираното лице на сметка 611 за 2011 г. със сумата от 140 000 лева е загуба и това е довело до нередовност на счетоводството. Според отразеното в заключението / на стр. 10 от него/ по кредита на сметка 611 за 2011 г. е отчетен разход общо в размер на 140 000 лева в кореспонденция със сметка 123 "Печалби и загуби от текущата година", като осчетоводяването е извършено с две записвания: към 31.03.2011 г. в размер на 100 000 лева с основание "прикл. на сметки 611, 621 и 629 със сметка 123" и към 31.12.2011 г. в размер на 40 000 лева с основание "приключване на сметка 611 със сметка 123". При разпита в открито съдебно заседание, проведено на 23.01.2014 г. вещото лице е дало подробни разяснения за извършените счетоводни записвания по посочените сметки. Взетата счетоводна статия и записана в кредит оборот на сметка 611 фактически намалява разходите, които са натрупани и отметени като преки разходи за дейността на земеделския производител, като се извършва едно директно отчитане на разходи в сметка 123 "Текуща печалба и загуба" за съответната финансова година, в която се формира цялостния резултат от дейността на едно дружество. Преките разходи за дейността са отчетени като общо производствени по сметка 123 и вече тогава участват във формиране на себестойността и финансовия резултат, а не в пряката дейност на произвежданите зърнени култури. Вещото лице е уточнило, че за да се извърши преценка дали със загуба или печалба е завършил търговеца, следва да се изследва пряката дейност от производство на зърнени култури и в зависимост от това дали има друга дейност, следва да се определи неговия резултат. Изрично е посочено, че за посочения период лицето не осъществява друга дейност, освен дейността по производство на зърнени култури. Съответно, за да се заприходи продукция и да се отчетат разходи във връзка с производството на продукция, е необходимо да бъдат описани същите в сметка 611 "Основни разходи за производството", съответно в кореспонденция със сметка 303 "Готова продукция". В процесния случай такова записване не е извършено, а е направено записване директно по сметка 123, и съответно няма как да се направи извод, че се заприхождава продукция или че има връзка с отчитане на приходи или разходи по сметка 303. Според в. л. логиката на това записване е, че за да се отпишат такива разходи и да не се запишат като готова продукция е същите да се обвържат с разходи, които неправилно са отчетени в сметка 611 и не следва да участва при формиране на себестойността на готовия продукт. В заключението в. л. заявява, че така извършените счетоводни записвания по см. 611 и см. 123 има и в двете процесни години - 2010 г. и 2011 г. и фактически с тази операция се извършва промяна в съдържанието на отчитаните разходи, но това не влияе върху крайния финансов резултат. Тези констатации на в. л. действително не обвързват съда, но същият е бил длъжен да ги анализира задълбочено заедно с останалия писмен доказателствен материал по делото.

Отделно от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че необосновано приходните органи са формирали извод за укрити от земеделския приходи, като са съпоставяли средния добив за всяка една от зърнените култури, деклариран от оспорващия със средния добив от вид култура на трима земеделски производителя от същия регион / ЕТ "Иван Ангелов", "Теди" ООД и Кооперация "Дунавия/. В табл. вид на стр. 6 от РД са посочени средните добиви по видове култури / по агростатистика и индивидуално за всеки един от тримата ЗП/. Формиран е извод, че Сашко Цветков е декларирал значително по-ниски средни добиви по видове култури, като ревизиращите приемат, че лицето е следвало да декларира средни добиви от декар по видове култури - пшеница - 383,100 кг/дка; слънчоглед - 226.760 кг/дка; царевица 509,100 кг/дка. Поради липсата на наличности на пшеница, слънчоглед и царевица по счетоводни данни към 31.08.2011 г., 30.09.2011 г. и 30.11.2011 г. приходните органи са достигнали до извода, че установените произведени количества са реализирани към тези дати. Налице е укриване на приходи от продажба на земеделски култури по средни цени в общ размер на 111 900,84 лева с ДДС / общо за посочените периоди/. Така приетото от ревизиращите органи е необосновано и неправилно.

В хода на ревизията не е назначена агротехническа експертиза, както и не се съдържат други писмени доказателства, от които да се направи извод дали стопанисваните от ревизирания субект площи за отглеждане на всеки вид култура могат да бъдат съпоставени и са съпоставими със стопанисваните площи на посочените трима земеделски производители. Няма данни какво е състоянието на площите, какви са били климатичните условия през процесните период, какви разходи са реализирани от всеки един от земеделските производители за производството на съответната продукция. В рамките на съдебното производство е допуснато изслушването на съдебно-агротехническа експертиза, като вещото лице е анализирало документацията при четирима земеделски производители - касаторът, ЕТ "Иван Ангелов", Кооперация "Дунавия" и ЕТ "Иван Велков" и е описало какви агротехнически мероприятия са проведени при всеки един от тях за производството на съответната земеделска продукция през 2010 г. - 2011 г. по видове, и съответно, са дадени обяснения как са формирани разликите в добивите на продукцията при съобразяване на елементите по формиране на тяхната себестойност. Неправилно АСВТ не е кредитирал заключението и е изложил съображения, че същото съдържа теоретични постановки и в някои части не кореспондира със заключението по ССчЕ. В. л. е обобщило, че разликите в добивите на производителите се дължат на различие в технологията на отглеждане на земеделските култури за всеки отделен вид - пшеница /различие в сорта, при торенето, използване на посевен материал, нарушение в технологията по отглеждането й/; слънчоглед - от неизвършени агротехнически мероприятия, особеностите в почвата; царевица - от неизпълнение на агротехнически мероприятия в технологията по отглеждането й.

Едновременно с това, в. л. по ССчЕ е извършило сравнителен анализ на себестойност и елементите на земеделската продукция - от различен вид, реколта 2010 г. и 2011 г. при ревизираното лице и ЕТ "Иван Ангелов" и Кооперация "Дунавия. За пшеницата е установено, че средно отчетените разходи за 1 дка произведена пшеница при Сашко Цветков са в най-нисък размер, но при една сравнително висока себестойност за кг. произведена пшеница 0.277 лв. за кг. Най-високи за разходите за един декар при ЕТ "Иван Ангелов", а себестойността на 1 кг. е най-ниска и при него са поснитгани най-високи средни добиви / 377.27 кг/. По отношение на царевицата и слънчогледа най-голям размер на разходи за производство отчита ЕТ "Иван Велков", най-високи са средните разходи за 1 дка, но и добивите са значително по-високи от останалите производители.

Така приетото от в. л. по съдебно-агротехническата експертиза и по ССчЕ не е било анализирано от АСВТ в съответствие с всички писмени доказателства по делото. За да обори констатациите на приходите органи, съдържащи се в процесния РА, касаторът е провел успешно главно насрещно доказване. Използването от страна на приходните органи на стойности на среден добив на други производители само по техни писмени данни, без да бъде извършена съпоставка на площите, които се обработват от ревизираното лице и от останалите земеделски производители, тяхното състояние, климатичните условия, използваната техника, направените разходи за производство и съответно, да се изследва себестойността на продукцията, води до необоснованост на извода за наличието на укрити доходи за процесните периоди. Както бе посочено по-горе, не са използвани специални знания в хода на ревизията, което е било необходимо с оглед спецификата на осъществяваната селскостопанска дейност.

От друга страна, видно от доказателствата по делото декларираният от ревизираното лице среден добив е бил реализиран в съответните данъчни периоди, поради което към посочените дати / 31.08, 30.09 и 30.11.2011 г./ действително лицето не е имало заприходена продукция. Това обаче не означава, че същият е добил повече продукция от всеки вид от декларирания среден добив и съответно, е реализирал същата в рамките на посочените периоди и не е декларирал получените приходи. Данъчните органи не са събрали категорични доказателства за установяване на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което РА се явява незаконосъобразен.

Въз основа на горните съображения, след като фактическите констатации в РА не се подкрепят от събрани по надлежния ред в ДОПК доказателства, то не е налице укрит доход, който да бъде обложен с ДДС, респ. с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Това води до извода за материална незаконосъобразност на процесния РА относно допълнително определен ДДС в размер на 18 650,14 лева за данъчни периоди м. 08,м. 09 и м. 11.2011 г. и лихви в размер на 2 224,72 лева и в частта по ЗДДФЛ, с която за 2011 г. е определен допълнително данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 13 987,60 лева и лихви за забава в размер на 864,03 лева

Във връзка с разноските: В полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за първата и касационната инстанция общо в размер на 4825 лева, представляващи внесени държавни такси, възнаграждения за вещи лица и адвокатски възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение