Определение № 1397 от 19.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4804/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез Н. К. - процесуален представител по чл. 32, т.3 ГПК, срещу въззивно решение № 745 от 102.06.2025 г. постановено по гр. д. № 3350/2024 г. на Апелативен съд - София, с което е отменено първоинстанционото решение № 5705 от 22.10.2024 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 10766/2023 г. и вместо него са отхвърлени изцяло преидявените исковете срещу А. Ч., [дата на раждане] в Република Турция, за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 1 465 719.07 лв. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 от ГПК. Сред въпросите, които според касатора са обусловили правните изводи на въззивния съд по предмета на спора, е поставен и следният: „Необходимо ли е, за да се постанови отнемане на имущество по реда на ЗОНПИ, то да е придобито чрез доходи от наказателни или административни нарушения, извършени от ответника“. Въпросът е поставен във връзка с част от аргументите на въззивния съд за липса на връзка между имуществото, чието отнемане се претендира, и престъпна дейност на ответника /или такава, осъществяваща евентуални административни нарушения/. Възражението, че извършеното от ответника престъпление по чл. 251, ал. 1 НК /недеклариране на пренасяни парични средства през граница/ не е източник на незаконен доход, вкл. и на сумата, чието отнемане се иска, се поддържа от ответника в отговора на касационната жалба. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд констатира, че така формулирания от жалбоподателя въпрос попада в обхвата на висящото тълкувателно дело № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС и поставения за разглеждане пред Общото събрание на колегията въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата. Поради това, настоящото касационно производство следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по посоченото дело. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, на основание чл. 229, ал.1, т.4 вр. чл. 292 ГПК,