Определение № 12105 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10366/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. Б. Ц. и Н. И. Ц., подадени чрез пълномощници – адвокат Д. Райчинова и адвокат Ю. Благоева. Оспорва се Определение № 10726/03.07.2024 г., постановено по административно дело № 823/2022 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата им срещу Разрешение за строеж № 79/14.07.2006 г. на Главния архитект на Район „Младост“ – Столична община, производството по делото е прекратено и са осъдени за разноски. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. Ответникът, Главен архитект на Район „Младост“ – Столична община не изразява становище по реда на чл. 232 АПК. От страна на В. Д. Б. чрез адвокат И. Миланов, е постъпил отговор, с който се оспорва частната жалба и се моли да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Оспореното разрешение за строеж е с предмет „Преустройство на гараж № 13 със застроена площ 24,68 кв.м. в магазин за хранителни стоки, находящ се в бл. 325Б, ж.к. „Младост 3“ до вх. 4, УПИ III, кв. 3б, м. Младост 4 по плана на гр. София. Първостепенният съд е събрал относимите за спора доказателства, в това число е изслушал и заключение на вещо лице по допусната съдебно-техническа експертиза, след което е извършил правилни фактически установявания и е възприел правни изводи, които се споделят от настоящия съд. Правилно е установено, че с процесното разрешение за строеж е издадено при условията на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, според който самостоятелен обект за нежилищни нужди, изграден в заварена сграда може да се преустройва и да променя предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 ЗУТ и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Посредством използваните по делото специални знания е установено, че с одобрения проект и оспореното строително разрешение не се засягат конструктивни елементи на сградата и не се променя нейната здравина и носимоспособност, не се отнемат общи помещения и площи, както и не се променя тяхното предназначение. Не е доказано също така, промяната в предназначението на самостоятелния нежилищен обект да е свързана и да допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Основното възражение, касаещо наличието на санитарен възел в помещението правилно е прието от съда за неотносимо към правния спор, тъй като неговото изграждане не е предмет на процесното разрешение, поради което и законосъобразността му не би следвало да е предмет на изследване и да обусловя допустимост на подадената жалба на някое от основанията по чл. 149, ал. 2 ЗУТ. При така установените факти, правилен е решаващият извод за това, че спорното преустройство попада в обхвата на чл. 185, ал. 1, т. 7 ЗУТ, тоест за него не се изисква съгласие на останалите собственици в етажната собственост и по аргумент от чл. 149, ал. 2, т. 3 ЗУТ, тези лица не са заинтересовани да оспорят разрешението за строеж. По изложените мотиви и като съобрази, че съдебното определение е постановено при правилно приложение на закона, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна В. Д. Б. следва да се присъдят сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в доказан размер от 300 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение