Решение № 13619 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9477/2015 г.

Решение № 13619 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9477/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново при ЦУ на НАП против Решение № 294 от 15.07.2015 г. на Административен съд - В. Т. по адм. д. № 808 по описа за 2014 г., с което по жалба на В. Я. М., действащ като ЕТ "В. М.", гр. С. е отменен Ревизионен акт № 041303196/03.07.2014 г., издаден от орган по приходите, потвърден с Решение № 427/03.11.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", гр. В. Търново при ЦУ на НАП, само в частта, в която по ДДС са установени допълнителни задължения в размер на 48399,04 лв. за данъчни периоди от 01.01.2008 г. до 31.01.2013 г. и м. 06.2013 г. и лихви върху ДДС общо в размер на 21 041,34 лв., както и в частта по КСО и ЗЗО, в която са установени осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице за периода от 2007 г. до 14.02.2011 г. вкл. в общ размер 21712,36 лв. и съответни лихви в размер на 13520,18 лв. В останалата част, в която жалбата на търговеца е отхвърлена, решението не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи на съда относно недоказването на укрити приходи от продажби на цигари и хранителни стоки, закупени от ревизирания ЕТ, неправилно възлагане на тежест на доказване на органите по приходите за доказване на реалността на покупките от посоченото дружество; необосновано съдът приел, че не са доказани предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред. Касаторът твърди, че е игнорирано признанието от страна на доставчиците на извършването на доставките, заедно с данните за плащането по тях, за начина на заявяването им и транспортирането на стоката, а кредитираното от съда експертно заключение само потвърдило установения при ревизията факт, че ревизираното лице не е отразило счетоводно процесните покупки, следващата продажба на които е причината за укритите приходи. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - В. Я. М., действащ като ЕТ "В. М.", оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на контрол пред АС е бил посоченият РА, с който по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради данни за укрити приходи и констатации, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на облагаемата данъчна основа, на РЛ са определени посочените по-горе данъчни задължения, поради събрани доказателства за издадени фактури от страна на "Д.-В. Т." ООД, ЕТ "АБВ-Б. А.", "Д." ЕАД, "Т. логистик груп П." АД, "Т. логистик груп П." ООД /предишно наименование "МИК" ООД/, "Е. 5" ЕООД, ЕТ "Т. Б. - К. К.", ЕТ "Г. В. - 49", "Т. Т. партнър" ООД и ЕТ "М. - И. М." на РЛ за продажби на цигари, сладолед и хранителни стоки, които не са осчетоводени при получателя, съответно последният е укрил приходите от последващата продажба на стоката. За да уважи жалбата на ревизираното лице в съответната част, първоинстанционният съд е приел, че в тежест на органите по приходите е било доказването на реални доставки по откритите у доставчиците фактури с получател - ревизираното лице. Счел е, че посоченият факт с правно значение не е бил доказан относно продажбата на посочените родово-определени вещи, тъй като не е доказано фактурите да носят подписа на РЛ, няма доказателства за предаването и транспортирането на стоката, приетата съдебно-счетоводна експертиза не е установила осчетоводяване на фактурите при РЛ. Обжалваното решение е правилно. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че само фактурите, удостоверяващи облагаеми доставки на РЛ, осчетоводяването им при доставчиците и декларацията на представляващите ги, че доставките са извършени, не са достатъчни, за да се приеме, че доставките са действително осъществени. Доколкото става дума за продажба на родово определени вещи органите по приходите е следвало да обосноват констатациите си с доказателства за транспортиране и предаване на стоката. Евентуалните последващи продажби на същата, в резултат на които са били укрити приходи, също са подлежали на доказване. Съдът с основание е приел, че при същия доказателствен стандарт, както когато приходната администрация изисква от ревизираните лица доказване на реалност на доставките, по които се претендира право на данъчен кредит, в случая следва да се докажат констатациите на РА. ВАС многократно се е произнасял, че презумптивна доказателствена сила при ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК имат само обоснованите констатации на РА, още повече в случаите на укрити приходи, при които се припокриват процесуалните и материално-правни предпоставки за процесното облагане. Основани на предположения са констатациите на РА относно реалното доставяне на стоки само защото са от кръга на обичайно доставяните на ревизирания търговец. Никоя от фактурите не индивидуализира стоките, липсват данни за експедиция, транспортиране, съхраняване, а фактът, че доставчиците разполагат със собствен транспорт, с който осъществяват доставки, не е достатъчен, за да обоснове извършването на конкретните доставки, както обосновано е приел и първоинстанционният съд. При това, съдът с право е направил изводи, че при недоказване на посочения факт с правно значение, при доказателствена тежест за това на органите по приходите, РА в посочената част, с която е начислен ДДС е необоснован и незаконосъобразен. Правилни и в съответствие с Тълкувателно решение № 1/2016 г. са изводите за неправилно приложение на чл. 124а ДОПК относно ЗОВ за периода 2007 г. - 14.02.2011 г. Ответникът по касация не e представил доказателства за направени разноски за касационната инстанция, поради което такива не му се присъждат. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение