Определение № 2420 от 29.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1211/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „ОКгруп29“ ЕООД чрез процесуалния му пълномощник – адв. Л. Ц., срещу определение № 1369/05.05.2025г., постановено по т. д. № 748/2025г. на ВКС, Първо т.о., 5-ти състав, с което е оставена без разглеждане молбата му с вх. № 2071/ 31.01.2025г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 67 от 08.03.2023г. по т.д. № 39/2022г. на Окръжен съд – Бургас. Жалбоподателят поддържа, че постановеното определение е неправилно. Счита, че според него молбата за отмяна съдържа подробни и аргументирани твърдения за наличие на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърди, че дружеството е било лишено от участие по т.д. №39/2022г. на ОС – Бургас. Поддържа, че с определение № 1882 от 04.07.2024г. по т.д. № 464/2024г. на ВКС, ТК, Първо търговско отделение, решение № 90 от 24.10.2023г. по в.т.д. № 172/2023г. на Апелативен съд – Бургас e било допуснато до касационно обжалване, като в акта си съставът на ВКС е приел, че следва да се допусне касационно обжалване по обобщен въпрос относно задълженията на въззивния съд при постановяване на въззивното решение в контекста на довода му за необсъждане на оплакване за непълнота на доклада, т.е. допуснато нарушение по чл. 146, ал.1, т. 5 ГПК от страна на първоинстанционния съд поради липса на разпределение на доказателствената тежест. Жалбоподателят твърди, че впоследствие въпреки констатираните нарушения на съдопроизводствените правила, ВКС е приел с решението си, че те не са съществени, защото не са се отразили на крайния резултат от спора. Счита, че в резултат на това противоречиво произнасяне, съдът не е осигурил на страната възможност за реализиране на правото й на участие и правото на защита за установяване и доказване на договорното задължение на наемодателя да предостави ползването на наетия имот. Твърди, че невъзможността да реализира надлежно указана доказателствена тежест по отношение на този меродавен факт е довела до лишаването му от участие по делото и възможността да представи доказателства. Позовава се на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и решение на ЕСПЧ от 09.12.1994г. по дело А-301В – Гръцки рафинерии „Стран“ и Стратис Андреадис срещу Гърция. Наред с горното в частната жалба изтъква, че са налице нови факти и обстоятелства, които не са били известни на дружеството при решаване на делото, и които открил в хода на разглеждане на к.т.д. №748/2025г. на ВКС, които описва и представя документи – уведомление, жалба до ЧСИ, справка от имотен регистър. По подробно изложените доводи претендира отмяна на обжалваното определение. Ответната по частната жалба страна – С. Х. Х., е получила препис от същата и не изразява становище в предоставения й срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното: ВКС по т.д. № 748/2025г. е бил сезиран с молба за отмяна на влязлото в сила решение № 67 от 08.03.2023г. по т.д. № 39/2022г. на Окръжен съд – Бургас, подадена от „ОКгруп29“ ЕООД, с вх.№ 2071 от 31.01.2025г., в която се сочи основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Молителят е твърдял, че с определение № 1882 от 04.07.2024г. по т.д. № 464/2024г. на ВКС, ТК, Първо търговско отделение, решение № 90 от 24.10.2023г. по в.т.д. № 172/2023г. на Апелативен съд – Бургас било допуснато до касационно обжалване, като в акта си съставът на ВКС е приел, че следва да се допусне касационно обжалване по обобщен въпрос относно задълженията на въззивния съд при постановяване на въззивното решение в контекста на довода на касатора за необсъждане на оплакване за непълнота на доклад, т.е. допуснато нарушение по чл. 146, ал.1, т.5 ГПК от страна на първоинстанционния съд поради липса на разпределение на доказателствената тежест. Посочил е, че с решение № 203/05.12.2024г. по к.т.д. №464/2024г., ВКС е оставил в сила решението на АС – Бургас, като е приел, че въпреки че е основателно оплакването за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд и не е извършено разпределение на доказателствена тежест, допуснатите нарушения не са съществени и не са се отразили на крайния резултат. Молителят е посочил, че поради това противоречиво произнасяне относно процесуалното нарушение е бил лишен от възможност за реализиране на правото си на участие и правото на защита за установяване и доказване на договорното задължение на наемодателя да предостави ползването на наетия имот. Твърдял е, че невъзможността да реализира надлежно указана доказателствена тежест по отношение на този факт е довела до лишаване от правото му на участие по делото и възможността да представи доказателства. С обжалваното определение съставът на ВКС, 1 т.о. по т.д. № 748/2025г. е посочил какво се включва в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК, а именно страната да не е могла да вземе участие лично във воденето на делото, тъй като поради нарушение на съдопроизводствените правила е била лишена от възможността да бъде изслушана от съда преди да бъде постановен акт от значение за нейните права и интереси, да посочи фактите, на които основава исканията си, да представи доказателствата си, да се запознае с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото, неговото движение или да изрази становище по тях. Съдът е приел, че изложените от молителя оплаквания са срещу правилността (обосноваността) на решението на касационната инстанция относно водените искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, но не са изложени обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. С оглед горното съставът на ВКС е приел, че молбата следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като не отговаря на изискването за редовност, което е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост. С така изложените мотиви е оставил без разглеждане подадената молба за отмяна. ВКС, настоящият състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок. Според настоящия състав следва да бъде споделен изводът на съда, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като не съдържа надлежни твърдения за наличие на соченото в нея основание по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, в който смисъл е и разрешението, дадено в т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 7/2014 г., ОСГТК. Общото между отменителните основания, групирани в чл. 303, ал.1, т.5 ГПК е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса и поради това не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, и делото е останало неизяснено от фактическа страна. Целта на основанието за отмяна на атакуваното решение по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК е да се гарантира правото на защита на страните в гражданския процес, като се предотврати обвързаността им от правните последици на влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство, в което те не са могли да участват по независещи от тях причини. В конкретния случай молителят не навежда надлежни твърдения за наличието на нито едно от отменителните основания, посочени в чл.303, ал.1, т.5 ГПК – да е бил лишен от участие в делото, да не е бил надлежно представляван поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие, или да не е могъл да участва чрез законния си или упълномощен представител в заседание поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Твърденията му са свързани с преценка по същество на поставеното решение и не попадат в хипотезите по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С оглед горното изводът на състава на ВКС, постановил обжалваното определение, че молбата следва да бъде оставена без разглеждане следва да бъде споделен. Доводите относно наличие на нови обстоятелства и доказателства, за които молителят бил узнал след разглеждане на т.д. № 748/2025г. и посоченото от него в частната жалба основание по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК биха били относими към молба за отмяна, в която са изложени такива твърдения, но в подадената такава, с вх. № 2071/ 31.01.2025г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК, подобни доводи и твърдения липсват, поради което не могат да бъдат обсъждани и по подадената частна жалба. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,