Определение № 5016 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4213/2026 г.

Производството e по реда на чл. 229 и сл. от АПК (Административнопроцесуалния кодекс). Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. Ч., чрез адв. Е. Пороминска, срещу протоколно определение от 08.04.2026 г., постановено по адм. дело № 11704/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което, на осн. чл.83, ал.2 ГПК, е отхвърлено искането й за освобождаване от заплащане на съдебни разноски за извършени съдебни експертизи. Частната жалбоподателка счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. С оглед тежкото си здравословно състояние и доходи прилага декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, както и експертно решение на ТЕЛК. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде освободена от разноски напълно или частично с оглед възможността за пълното и обективно изясняване на спора от фактическа и правна страна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, приема, че частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК, от страна, за която съдебния акт е неблагоприятен и срещу определение, подлежащо на обжалване по чл.229, ал. 1, т. 2 от АПК, поради което частната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. От фактите по делото е установено, че С. Ч. е задължена да заплати допълнително сума по изготвена съдебна радиохимична експертиза от инженер- физик Б. Куновска, определена на общо 390, 78 евро, от които вече заплатени 300 лева, или общо 871, 39 евро, предвид депозити по предходни експертизи. За това свое задължение частната жалбоподателка е уведомена по телефона на 06.04.2026 г. За да постанови оспореното определение, с което е отхвърлено искането за освобождаване от разноски, обективирано в молба на Ч. от 08.04.2026 г., съдът е посочил обстоятелството, че в предишни свои произнасяния по аналогични искания, той се е мотивирал надлежно, а междувременно не са настъпили и нови обстоятелства. Позовал се е и на обсъждането от касационния съд на доводите на жалбоподателката в мотивите на Определение №821/27.01.2026 г. по адм.д.№340/2026 г. на ВАС, произнесено по повод друго определение по същото дело. Настоящият състав на ВАС отбелязва, че по делото е приложена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на С. Ч., както и Експертно решение №90111 от зас.№13 на ТЕЛК към „КОЦ-Враца“ ЕООД- гр. Враца от 21.01.2025 г., с което на същата е определена 60% трайно намалена работоспособност за срок от три години. Протоколното определение е неправилно. От данните по делото се установява, че по назначени три съдебни експертизи – една радиохимична и две съдебномедицински, е определен депозит за извършването им в размер на 900 лева, внесен от г-жа Ч., като остатъкът от сумата възлиза на 300 лева, или 153, 39 евро. На 24.03.2026 г. вещото лице Б. Куновска, изготвила радиохимичната експертиза, е депозирала в съда справка- декларация, в която е определила стойността на своя труд на сумата от 390, 78 евро. С Определение №13414 от 06.04.2026 г., съдия- докладчикът е преценил, че жалбоподателката следва да довнесе разликата до горепосочения размер на възнаграждението за вещото лице, а именно 237, 39 евро, както и да довнесе сумата по депозита за „предходните две заключения“, възлизаща на 1 240 лева, или 634 евро. С диспозитива на съдебния акт е определен окончателен размер на възнаграждението на вещото лице Б. Куновска- 390, 78 евро и е указано на С. С. Ч. „ най- късно в откритото съдебно заседание на 08.04.2026 г. да представи документ за довнесен депозит за възнаграждение на вещи лица в размер на 871, 39 евро“, като „при неизпълнение на горното, съдът ще наложи глоба, на осн. чл.143а, т.2 АПК“. Това свое определение съдът е постановил преди да бъде изслушана и евентуално приета съдебната радиохимична експертиза в насроченото открито съдебно заседание. В отговор на телефонното обаждане от служителка в АССГ на 06.04.2026 г. следобяд, пълномощничката на г-жа Ч.- адв.Е. Пороминска, е заявила, че няма връзка в момента с жалбоподателката, която се намира извън града и не е възможно изпълнение на указанията на съда в посочения срок. Съдът счита, че изложените в определението на съда доводи не кореспондират с мотивите, изложени при произнасянията в други определения на състава. Представената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 15.04.2026 г., както и експертното решение на ТЕЛК, макар и известни на съда, установяват безпротиворечиво, че в този случай жалбоподателката не би могла да има в наличност определените от съда финансови средства, възлизащи на 871, 39 евро/1 704 лева/, а още по- малко възможността същите да бъдат внесени в такъв кратък срок- еднодневен, като бъде представен и документ за това „най- късно в откритото съдебно заседание на 08.04.2026 г.“ Преценката, извършена по предходните произнасяния, касае различна фактическа обстановка и в този смисъл понастоящем са налице нови обстоятелства, които съдът е следвало да обсъди в протоколното си определение от 08.04.2026 г. Искането за освобождаване от внасянето на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК, приложим субсидиарно, на основание чл.144 АПК, може да бъде направено на всеки етап от делото с възникването на невъзможност на страната да покрива разноските по него. Освобождаване се постановява след събиране на конкретни доказателства относно имущественото състояние на лицето към момента на направеното искане и важи занапред до установяване на промяна на състоянието. Преценката за освобождаването е винаги конкретна и се извършва въз основа на декларация от молителя и доказателства за релевантните факти, включващи доходите, имущественото състояние, семейния статус, здравословното състояние, трудовата заетост и възрастта на лицето. След изясняване на цялостното имуществено състояние, съдът е длъжен да го съпостави с пълния размер на дължимите такси и разноски. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от такси и разноски, мотивирайки се с предположения, напр. за евентуални доходи на молителя, или с времево и фактически несъответна информация. Когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че не би могла да упражни предоставените процесуални права, то той я освобождава от заплащането на дължимите такси и разноски. Доказаното имущество на молителката, а именно 1/3 ид.ч. от жилищна сграда с дворно място и 1/3 ид.ч. от селскостопанска сграда с дворно място в [населено място] и 1/3 ид.ч. от празно дворно място в [населено място], не обосновава извод за възможност да бъде реализиран доход от него, предвид съсобствеността, местоположението, търсенето и факта, че тя живее в [населено място], който да е достатъчен за заплащане на процесните разноски за вещи лица. Преценката за възможността на молителката да плати тези разноски, бидейки конкретна, се прави към момента на самото искане и се съобразява с липсата на доказана възможност за реализиране на приход от притежавано имущество, достатъчен за покриване на дължимите суми. Първоинстанционният съд се е отклонил от утвърдената съдебна практика, като не е анализирал обстоятелствата по чл. 83, ал. 2, т. 1 - т. 7 ГПК, нито е извършил комплексна преценка за възможността на С. Ч., с единствено доказаните разполагаеми средства, да заплати дължимите по делото разноски за експертизи в този размер. Не е съобразил и че доказаното й имущество не обосновава извод за възможност да бъде реализиран доход от него, който да е достатъчен за заплащане на посочените суми по експертизите, особено в такъв кратък срок. Това обосновава извод за основателност на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК на С. Ч., входирана в АССГ на 08.04.2026 г. Така мотивиран, Върховният административен съд, шесто отделение,