Решение № 4030 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7231/2014 г.

Решение № 4030 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7231/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Велико Търново срещу решение № 122 от 11.04.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 509/2013 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 121202024 от 16.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 185 от 19.04.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че административният съд неправилно е приел, че липсват доказателства за укрити приходи във връзка с неотразени в счетоводството на ревизирания едноличен търговец (ЕТ) покупки на цигари, захарни изделия и други хранителни и нехранителни стоки поради липса на реални доставки по фактури, издадени от "Устрем 97" ООД, "Балкан трейд" ООД, "Скът Мизия" АД, "Аналитика" ЕООД, "Мизия милк" ЕООД, "Меггле България" ЕООД, ЕТ "Севи 2000 - С. И.", "П. И. К. КО" АД и "Максима България" ООД и др., които не били оспорени. Поддържа се разместване на доказателствената тежест по чл. 124, ал. 2 ДОПК, неправилна преценка на доказателствената сила на доказателствата и игнориране на факти и обстоятелства от съществено значение за спора. Оспорва се направената от съда аналогия за доказване на реалност на доставката по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Поддържа, че спорните фактури не са отразени в счетоводството на ревизираното лице, поради което неправилно е кредитирана съдебно-счетоводната експертиза по делото (ССЕ), а не са обсъдени обясненията и доказателствата, представени от доставчиците, в хода на насрещните им проверки. Подчертава се начина на работа на проверяваното предприятие при липса на съставени двустранно подписани документи дори по осчетоводените фактури, поради което било нелогично да се изисква съставянето на такива за неосчетоводените доставки, тъй като в хипотезата на укрити приходи за лицето на съществува интерес от съставянето на такива документи. Посочва, че всички процесни фактури представляват редовни данъчни документи съгласно чл. 114, ал. 1 ЗДДС и чл. 7, ал. 1 ЗСч., в някои от които фигурира подписа на ревизираното лице. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС гр. Велико Търново и по същество на спора да потвърди РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба Иванка Михайлова Младенова, действаща като едноличен търговец (ЕТ) с фирма "Ваня ММ - Иванка Михайлова Младенова", гр. Монтана, чрез адв. Веселин Петров от АК гр. Монтана, оспорва жалбата Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС РА № 121202024 от 16.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, на ЕТ "Ваня ММ - Иванка Михайлова Младенова", гр. Монтана, са установени по реда на чл. 122 - 124 ДОПК задължения за ДДС в размер на 17 370.18 лв. и лихви за забава в размер на 8876.59 лв. за данъчни периоди от 1.01.2007 г. до 31.01.2011 г. и за данък по чл. 48 ЗДДФЛ общо в размер на 1325.38 лв. и лихви за забава в размер на 623.88 лв., произтичащи от укрити приходи по 566 броя фактури, издадени от следните доставчици: "Авенди" ООД, "Алпина" ЕООД, "Бета Логистик" ООД, "Бритиш Американ Табако" ООД, "Валка" ЕООД, "Данел-97" ЕООД, "Емо 91" ООД, ЕТ "Грозденка Найденова", ЕТ "Илми 99 - Илиян Иванов", ЕТ "Ивда 60 - Цв. Михайлова", ЕТ "Кронос 90 - Деян Стефанов", ЕТ "Илиян Христов", ЕТ "Николай Николов 97", "Инкозметикс" АД, "Инкофудс" ООД, "Интермес" ООД, "Кавен Орбико" ООД, "Кенар" ЕООД, "Красгом" ООД, "Крид" ЕООД, "Макско дистрибюшън" ЕООД, "Маргарита 2005" ООД, ЕТ "Марием - Емил Чавдаров", "Марием" ООД, ЕТ "Оларт - Олег Чернев", "Стар Фудс България" ЕООД, "Табак Трейдинг Партнър" ООД, "Фамилекс" ЕООД, "Фема 59" ЕООД, "Чарли 2000" ООД, "Устрем 97" ООД, "Балкан трейд" ООД, "Ванил" ООД, "Скът Мизия" АД, "Аналитика" ЕООД, "Мизия милк" ООД, "Меггле България" ЕООД, ЕТ "Севи-2000 - Севие Ибрямова", "П. И. К. КО" АД, "Максима България" ЕООД и др. Ревизиращите органи са намерили основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за провеждане на ревизия по аналогия въз основа на проверка в информационната система на НАП, базирана на подадени дневници за покупки и за продажби и справки декларации по ЗДДС, и извършени насрещни проверки на доставчиците, отразили издадени към ревизираното лице (РЛ) фактури, които не били отразени счетоводно от последното. Направен е извод за незаприходени при покупката стоки, респ. неотчетени при последващата продажба приходи. При РЛ били установени следните нарушения: неиздаване на фискални бонове от ЕКАФП при продажби на дребно от лек автомобил "Рено Рапид" с ДК № М2774ВА, собственост на РЛ, неиздаване на фактури за доставки на търговски обект на СД "Милкона - Колов и сие" и липса на заведена аналитичност на стоково-материалните ценности, които били заведени само стойностно. По отношение на доказаните доставки към жалбоподателя по фактури, които не са отразени в счетоводството му, е направен извод, че закупените стоки са реализирани в съответния данъчен период, но приходите от тях не са отчетени, респ. не е начислен следващия се ДДС. Предмет на оспорване пред АС са следните задължения: допълнително установени задължения за ДДС общо в размер на 17 370.18 лв. и за лихви върху него в размер на 8 876.59 лв., произтичащи от: допълнително начисленият ДДС общо в размер на 17 333.38 лв. за данъчни периоди от 1.01.2007 г. до 31.10.2011 г., във връзка с констатациите за укрити приходи, на който съответстват лихви в размер на 8 864.58 лв. и от намален размер на данъчния кредит за приспадане за данъчни периоди м. 10.2008 г., м. 09 и 10.2009 г. и м. 02.2012 г. с данъка по кредитни известия (КИ), неотразени в дневниците за покупки и в счетоводството на ЕТ, общо в размер на 36.80 лв., издадени от "Стар Фудс България" ЕООД, "Крид" ЕООД и "Инкофудс" ООД и съответните лихви. В частта по ЗДДФЛ, на база спорните 566 фактури, предмет на обжалване са допълнително установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ общо в размер на 1 325.38 лв. и лихви върху него общо в размер на 623.88 лв. За да отмени РА изцяло административният съд е приел, че правилно приходната администрация е преминала към особения ред за облагане на жалбоподателката по ЗДДС, но неправилно са определени данъчните й задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ с процесния РА, защото не са налице материално - правните основания за облагане на лицето по тези закони. Според съда, неправилно РА коригира декларираните резултати по ЗДДС и ЗДДФЛ с процесните 566 фактури, неотчетени в счетоводството на лицето, тъй като няма задължение да отрази същите счетоводно, защото не е получило реални доставки на стоките - предмет на тях, и такива стоки не са реализирани, поради което няма основание за начисляване на ЗДДС (за отказ на данъчен кредит по КИ) и за определяне на задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ върху укритите приходи от тяхната реализация. Според съда, нито фактурирането, нито отчитането на фактури по ЗДДС, са доказателства за реалност на доставките, тъй като собствеността върху родово определени вещи се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена. Именно получаването на стоките, фактурирани от цитираните по-горе доставчици на жалбоподателката, е прието за недоказано. Съдът е приел, е принципно няма пречка фактурата да има съдържанието и на приемо-предавателен протокол, ако носи подпис на приемател на стоката, но процесните фактури не носят подпис на жалбоподателката за удостоверяване на този факт, а за част от тези, за които се твърди, че са подписани от нейни служители, се установявало по делото, че подписите не са автентични или не е ясно чии са. Съдът е обсъдил редица несъответствия в събраните в хода на ревизията доказателства: данни за неавтентичност на подписите на жалбоподателката под част от фактурите, част от фактурите от "Кавен орбико" ООД са за обекти, които са преустановили дейността си много преди това, същият доставчик е доставял стоки до пет обекта на жалбоподателката, за два от които не се оспорвало, че същата не осъществява дейност в тях. Направен е извод, че тези несъответствия показват непрецизното изследване на дейността на ревизираното лице в обектите, където е осъществявало търговия, в резултат на което не е обсъдена относимостта на редица фактури към тези обекти и обективно възможната дейност в тях. Посочено е, че част от фактурите са представени от доставчиците в оригинал, който следвало да се намира в ревизираното лице, както и, че не носят подписи, удостоверяващи получаването на стоките. За подписаните фактури съдът е приел, че не е ясно, чий е подписът и дали тези лица могат да обвържат ревизираното лице при положение, че за получател са посочени различни лица (Татяна, Иван Илиев и др.), а подписите са видимо различни един от друг. Изложени са мотиви за липса на категорични доказателства за плащане, констатирано от съдебно-икономическа експертиза. Установена е липса на всякакви доказателства за движение (пътни листа) или предаване (стокови разписки) на стоки от доставчиците към получателя. За доставчиците, представили разписки за предаване на стоките ("Алпина" ЕООД, "Бета Логистик" ООД, "Валка" ЕООД, "Даниел 97" ЕООД), е посочено, че същите не съдържат подпис на получател. Съдът е формирал краен извод, че не са осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС към жалбоподателката по процесните неотчетени фактури, тъй като е необходимо, освен издаването на фактура, да бъде прехвърлена и собствеността върху стоките срещу насрещната престация, което не се установява в процесния случай. Формиран е извод, че след като посочените доставки не са извършени, то фактурите за тях са издадени без основание (а и съответните КИ към тях) и като такива не подлежат на осчетоводяване, както при доставчиците по тях, така и при получателя им, респ. на жалбоподателката незаконосъобразно е доначислен данък по ЗДДС и ЗДДФЛ за ревизираните периоди. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна, довело до необоснованост и противоречие с материалния закон. Принципно правилни са доводите на първоинстанционния съд за необходимост от доказване реалността на доставките по спорните фактури по смисъла на чл. 6, ал. 1, ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик. В тази връзка намерените при доставчиците счетоводни отразявания и издадени фактури не са достатъчни да обосноват извод за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, които стоки лицето е реализирало, респ. получило облагаеми приходи. Тези изводи не могат да почиват на предположения, че се касае за трайни търговски взаимоотношения, които се развиват по аналогичен начин - при липса на съставена търговска и счетоводна документация. Спорни са въпросите относно доказателствената тежест в процеса и доказателствената сила на документите при наличие на данни за доставката само при една от страните. Приложението на особения ред за провеждане на ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК е обусловено от наличието на някое от визираните в чл. 122, ал. 1 от ДОПК обстоятелства. Тежестта за тяхното главно и пълно доказване лежи върху органа по приходите, в качеството му на страна, която твърди осъществяването им и черпи от тях благоприятни правни последици. В случаите, при които констатациите за укрити от ревизираното лице приходи или доходи или за липса на счетоводна отчетност, са обосновани от извод за получени и неосчетоводени от търговеца стоки по фактури, издадени от трети лица, отново в тежест на органа по приходите е да установи, че фактурираните доставки са реално извършени. В този смисъл административният съд не е допуснал твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение чрез разместване на доказателствената тежест. Същата е за приходната администрация, както за обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК /които в случая включват твърдения за реални доставки/, така и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК за благоприятния за нея факт на осъществяване на тези реални доставки, за които обстоятелства в хода на ревизионното производство са извършени насрещни проверки на доставчиците и проверки в информационните системи на НАП. В търговските отношения между страните се съставят частни документи. Същите, съгласно чл. 180 ГПК, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са ги издали. Те нямат обвързваща доказателствена сила относно своето съдържание, което подлежи на преценка съобразно всички обстоятелства и доказателства по делото. Частните документи не притежават материална доказателствена сила, но без да е оспорена автентичността им, те притежават формалната доказателствена сила на частния документ по чл. 180 ГПК. В конкретния случай, спорните фактури не са оспорени относно тяхната автентичност. Ето защо фактурите, които са подписани от името на ЕТ "Ваня ММ - Иванка Михайлова Младенова", съставляват доказателство, че съдържащото се в тях изявление е направено от лицето. Липсата на оспорване означава, че същото лице, в качеството си на търговец, е потвърдило получаването на стоките, независимо от това дали подписът е положен лично от него или от лице без представителна власт, след като не се е противопоставило при узнаването /в този смисъл е решение № 562 от 16.01.2014 г. по адм. д. № 4198/2013 г., I отд. на ВАС/. При липса на оспорване следва да се приеме, че изявленията за приемане на стоките, съдържащи се във фактурите, са направени от подписалите ги лица. В случая доказателствената стойност на подписаните фактури не се разколебава, а напротив - потвърждава се, и от наличието на други двустранно съставените от страните по доставката документи. В тази връзка първоинстанционният съд неправилно не е обсъдил представените доказателства поотделно за всеки от доставчиците, а от конкретни несъответствия за отделни доставчици е извел общ извод за липса на доставка по всички спорни фактури. При липса на оспорване на фактурите съдът неправилно е обсъждал чии са подписите, положени от името на ревизираното лице, както и дали същите са идентични, още повече, че за тези обстоятелства са необходими специални знания. С оглед изложеното относно доказателствената тежест на подписаните фактури, то последните не са обсъдени във връзка с другите обстоятелства, касаещи конкретните доставчици. За доставчика "Бета Логистик" ООД не е обсъдено наличието на подписани търговски документи за произход, съдържащи подпис за "приел" /папка 12/, както и подписана фактура № 664 от 29.10.2009 г. За доставчика "Борокодо" ООД не е взето предвид, че на служебни бонове от 26.11.2011 г., 22.02.2012 г., 1.10.2011 г., 28.03.2012 г., 10, 12, 17, 21, 24.03.2012 има подпис за получил на Иван Илиев /стр. 566, 567, 569, 571, 573, 574, 576, 578, 579, 580, 581, 583, 584 от приложение - папка 12/. Съгласно приложената справка за осигурени лица същото лице е било служител при едноличния търговец. За следните доставчици част от фактурите или всички спорни фактури са подписани за "приел" стоката: "Булмилк 2010" ЕООД, "Валка" ЕООД, "Кенар" ЕООД, "Данел-97" ЕООД /фактура № 200237 от 03.07.07 г. е подписана от името на Иванка Михайлова, стокова разписка № 7260 от 29.06.2007 г. също е подписана за получил/, за "Емо 91" ООД всички фактури са подписани за получил от Иван Илиев и от Иванка Михайлова, за "Ема 90" ЕООД всички фактури са подписани, за ЕТ "Грозденка Найденова" трите издадени фактури са подписани за получил стоката, за ЕТ "Илми 99 - Илиян Иванов" всички фактурите са подписани за получил, за ЕТ "Инда 60 - Цв. Михайлова" фактура № 1...385 от 31.03.2008 г. е подписана за получил, за "Фамилекс" ЕООД фактурите са подписани за получил от Михаил Иванов, който е пълномощник на ЕТ, за "Чарли 2000", ЕТ "Севи-2000 - Севие Ибрямова", и за "Устрем 97" ООД ООД всички фактури са подписани /папка 20/, за "Ванил" ООД има подпис на фактурите за получател /папка 13/, за "Скът Мизия" АД част от фактури имат подпис за получател. Относно доставчика "П. И. К. КО" АД има представени приемо-предавателни протоколи с подпис и имена на Михаил Младенов за получил, част от фактурите също са двустранно подписани. Относно "Меггле България" ЕООД фактурите не са подписани за получил, но има експедиционен лист с подпис за транспортирал стоката, експедиционен лист № 20681/16.06.2009 г., № 20058/31.05.2009 г., № 19936 от 26.05.2009 г. с подпис за получил стоката /папка 10/. Относно ЕТ "Кронос 90 - Деян Стефанов" фактура № 1132/29.08.2007 г. е подписана, има данни за плащане в брой, удостоверено с фискален бон - касова бележка от ЕКАФП, относно транспорта са представени тахошайби и пътен лист, за "Инкофудс" ООД, всички фактури са подписани /папка 14/ за получил, което следва да бъде обсъдено съвкупно с данните по представените пътни листа и доказателства за плащане в брой чрез касов бон, който се издава на място от касов апарат без стационарен обект и по представени дневни финансови отчети. Относно доставчика "Макско дистрибюшън" ЕООД следва да се обсъдят дадените обяснения, че не са издавани съпътстващи документи, а фактурите се издават в момента на фактическата доставка на стоката в обекта на клиента, съвкупно с представените дневни отчети от ЕКАФП и касови бележки за плащания, отчети на търговските представители, които съдържат информация за инкасираните суми по фактури на датите на плащанията, на някои фактури има подпис за получател с данни за имената на лицето, получило стоката, дата и час на доставката, рег. номер на МПС. За доставчика "Трейс ипома" АД има подписана фактура № 10.. 21552 от 15.09.2010 г. и експедиционна бележка от М. Младенов, който е пълномощник на едноличния търговец. Доставчикът "Фема 59" ЕООД /за когото има представени подписани от името на РЛ фактури - папка 20/ е предоставил обяснение, че за проверявания период е осъществявал дейност в склад на едро в ОКС гр. Монтана, а в екземпляра на фактурите се съдържа гриф "Оригинал", защото при издаването на документи се ползва двойна химизирана непрекъсната принтерна хартия и двойни химизирани ролки за фискалните принтери, плащанията са в брой. В тази връзка е необоснован аргументът на административния съд, че представянето от доставчиците на оригинали на фактури е индиция, че същите не са предадени на получателя. За други спорни доставчици /"Авенди" ООД, "Алпина" ООД, "Бритиш Американ Табако" ООД, ЕТ "Илиян Христов", ЕТ "Николай Николов 97", "Инкозметикс" АД, "Интермес" ООД, "Кавен Орбико" ООД, "Красгом" ООД, "Крид" ЕООД, "Маргарита 2005" ООД, "Монтдринкс" ООД, ЕТ "Оларт - Олег Чернев", "Стар Фудс България" ЕООД, "Табак Трейдинг Партнър" ООД, "Балкан трейд" ООД, "Аналитика" ЕООД, "Максима България" ЕООД/ представените в хода на насрещните проверки фактури не съдържат подпис за получил стоката от името на РЛ, поради което не могат да служат като доказателство за предаването й. В хода на насрещните проверки тези доставчици са представили доказателства за плащане /дневни финансови отчети и фискални бонове/, както и данни за транспорт - регистрационни номера на МПС и имена на шофьори, пътни листа/, които също следва да бъдат обсъдени съвкупно, включително проверени относно редовността на плащането посредством съдебно-счетоводна експертиза. За ЕТ "Марием - Емил Чавдаров" и "Марием" ООД спорните фактури не се съдържат в преписката - следва да се дадат указания на приходната администрация за комплектуването й. При необсъждане от първостепенния съд на всички горепосочени обстоятелства, които са релевантни за спора относно реалността на доставките по процесните фактури, спорът по делото е останал неизяснен от фактическа страна. Това съществено процесуално нарушение е рефлектирало върху обосноваността и материалната законосъобразност на постановеното решение. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Всички горепосочени обстоятелства следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност, но поотделно за всеки един от доставчиците, като се направи разграничение между подписаните и неподписани фактури от името на едноличния търговец. При съобразяване на доказателствената тежест в процеса следва да се допусне допълнителна задача на съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, която алтернативно да даде заключение за размера на евентуалните задължения на ревизираното лице по подписани и неподписани за ревизираното лице фактури, както и относно редовността на представените от доставчиците доказателства за плащане по процесните фактури, както и относно наличието на реквизити по представените пътни листа и други доказателства за транспорт, които да могат да ги свържат с доставките по спорните фактури. При възможност може да се провери редовността на счетоводствата на доставчиците. За част от доставчиците има доказателства за плащане по банков път, което също може да се провери от счетоводна експертиза /напр. за "Булмилк 2010" ЕООД и за "Балкан трейд" ООД/. В тази връзка следва да се посочи, че поставената в хода на първоинстанционното производство задача на ССЕ не е довела до изясняване на делото от фактическа страна, защото е извършена единствено по данни от счетоводството на ревизираното лице, за което не е било спорно, че не съдържа информационна следа за спорните доставки. Тук е мястото да се посочи, че е неоснователна тезата на касатора, че съдът неправилно не се е доверил на доказателствената сила на протоколите, съставени по реда на чл. 50 ДОПК. В частта, възпроизвеждаща обяснения на страните, дадени в хода на насрещна проверка, същите са с характер на частен свидетелстващ документ. Протоколът по чл. 50 ДОПК е доказателство, че пред орган по приходите са се осъществили определени действия или изявления, но същият не може да придаде доказателствената си сила на официален документ на самите частни волеизявления. Заключение за осъщественост на изискуемия се транслативен ефект за доказване реалност на доставката не следва от представените от издателите на фактурите писмени обяснения, които по аргумент от чл. 57, ал. 4 от ДОПК следва да се преценяват с оглед на всички други данни по делото и заинтересоваността на третите лица до потвърдят създадените от тях и декларирани пред приходната администрация документи. Наличието на фактура не е достатъчно основание да се приеме, че е настъпило данъчно събитие, в какъвто смисъл е постоянната практика на Съда на ЕС. Необходимо е да се изследват всички относими обстоятелства относно наличието или не на настъпило данъчно събитие - осчетоводени ли са доставките, налице ли е предаване на стоките, извършен ли е транспорт на стоките, как, от кого и къде, има ли товарителници, пътни листа и др. придружаващи документи; какви са писмените обяснения на управителите на отделните доставчици и дали те съответстват на други събрани писмени доказателства. При липсата на оспорване автентичността на фактурите, следва да се съобрази формалната доказателствена сила на тези, които носят подпис за получател. Фактурите, на които липсва подпис на получател, също представляват годни счетоводни и данъчни документи, тъй като съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСч подписът на получател не е задължителен реквизит на съставения първичен счетоводен документ. Такова изискване не се съдържа и в нормата на чл. 114 от ЗДДС във връзка с редовността на съставените данъчни документи. Действително, така представените документи не могат да служат като доказателства за предаване и получаване на стоките в полза на ревизираното лице в търговските му обекти, но следва да бъдат обсъдени съвкупно с всички обстоятелства по делото за конкретните доставчици и за всеки един от тях поотделно. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение