Определение № 166 от 08.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 22/2010 г.

Производството е по частна жалба вх. № 27588/01.VІ.2009г. на И. Г. Т. със съдебен адрес София срещу определението на СГС № 5* от 20.V.2009г. по ч.гр.д. № 3208/2009г. Ответникът по частната жалба С. “Ф” Смолян не е заявил становище пред настоящата инстанция. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в срок, но е процесуално недопустима, съображенията за което са следните: С атакуваното определение СГС е оставил в сила определение № 52/16.ІІ.2009г. по гр.д. № 40189/2008г., с което на основание чл.250 ал.1 от ГПК /отм./ е спряно изпълнението по изп.д. № 2* по описа на ЧСИ Г. Д., образувано въз основа на изпълнителни листа, издадени по гр.д. № 1271/2007г. и по гр.д. № 122/2008г., в полза на Т. срещу ФК “Р” в часттите им, касаещи принудително събиране на суми за периода месец VІІ – месец ХІІ 2007г. и месец І 2008г. По силата на пар.2 ал.9 от ПЗР на ГПК, в сила от 01.ІІІ.2008г. /виж пар.48 от ПЗР на ЗИДГПК – ДВ бр.50/30.V.2008г./, молбите за спиране на изпълнението по чл.250 от ГПК /отм./ се разглеждат по отменения процесуален закон, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена до 01.ІІІ.2008г. Разглежданият случай попада в тази хипотеза. Изпълнителните листа, въз основа на които е образувано изпълнителното дело, чието спиране по реда на чл.250 от ГПК /отм./ е предмет на производството по настоящото дело, са издадени на основание чл.237 б. “з” от ГПК /отм./ въз основа на молби, подадени на 17. Х.2007г. и на 18.ІІ.2008г. Ето защо и тъй като процесуалните правила по отменения ГПК предвиждат двуинстанционност на това производство /в този смисъл е и т.6 от ТР № 1/17.VІІ.2001г. на ОСГК на ВКС/, касационен контрол на атакувания съдебен акт е изключен. По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,