Определение № 22 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 468/2021 г.
ВКСII гражданско отделение18.02.2021 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 186 от 26.10.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 3187/2020 г. по описа на ВКС, І г.о. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството e по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 8625 от 06.11.2020 г., подадена от К. Г. С. против Определение № 186 от 26.10.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 3187/2020 г. по описа на ВКС, І г.о. Ответниците по жалбата Е. И. С., Г. И. С. и Г. Г. С. не са подали отговор. Частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба вх.№ 3931 от 29.06.2020 г., подадена от К. Г. С. срещу Определение № 429 от 18.06.2020 г. по в.ч.гр.д.№ 256/2020 г. на Окръжен съд – Кюстендил. С въззивното определение е отменено определение № 743 от 22.05.2020 г. на Районен съд - Кюстендил за прекратяване на гр.д.№ 1343/2019 г. и делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предходният състав на ВКС е приел, че съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат само два вида определения на въззивните съдилища:
такива, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения на първоинстанционните съдилища, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и
определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, атакувано с частна жалба вх.№ 3931 от 29.06.2020 г. не подлежи на обжалване, тъй като не попада в нито една от посочените две групи актове. Изложените от предходния състав на ВКС съображения са в пълно съответствие с данните по делото и разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК. С отменяването на прекратителното определение № 743 от 22.05.2020 г. на Районен съд – Кюстендил е отстранена преградата пред развитието на производството, поради което въззивното определение не подлежи на обжалване в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Въззивното определение не е и такова по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с разясненията по ТР № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК, предвид което подадената срещу него частна жалба с вх.№ 3931 от 29.06.2020 г. е процесуално недопустима и като такава правилно е оставена без разглеждане от състава на ВКС, І г.о.