Определение № 497 от 15.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2201/2016 г.

Производството е образувано по частна жалба вх. 11866 / 15.08.2016 год. на [фирма],представлявано от М. Д., против определение № 2566 / 26.07.2016 год. по ч.т.д. № 2382 / 2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същото дружество и М. Д. срещу разпореждане от 17.06.2015 год. на заместник – председателя на Софийски градски съд, с което е указано на ищеца [фирма] / в несъстоятелност / вписване на исковата молба, по която е образувано т.д.№ 1943 / 2013 год. на СГС, съответно е прекратено производството по ч.т.д.№ 2382 / 2016 год. на САС. Относими към предмета на жалбата, по която е постановено атакуваното определение,респ. към мотивите на въззивния съд за оставяне същата без разглеждане, настоящата частна жалба не съдържа. Ответната страна – [фирма] / в несъстоятелност / - оспорва частната жалба, сочейки че липсват адекватни доводи за порочност на въззивното определение, а също и правен интерес на страната да обжалва разпореждането на заместник – председателя на СГС. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ произнасянето на въззивния съд по съществото на спора, съдебен акт. Частната жалба е неоснователна. За да остави частната жалба на същата страна, срещу разпореждането на заместник – председателя на СГС, за представяне исковата молба по т.д.№ 1943/2013 год. за вписване в Агенция по вписванията, въззивният съд е счел, че същото не е преграждащо развитието на производството, по смисъла на чл.274 ал. 1 т.1. ГПК, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона, по смисъла на чл. 274 ал.1 т.2 ГПК. Тези съображения следва да бъдат споделени. Действително и при невписване на исковата молба, съгласно задължителните указания в ТР № 3 / 2010 год. по тълк.дело № 3 / 2009 год. на ОСГК на ВКС, съобразени от въззивния съд, исковата молба подлежи на връщане. Касае се, обаче, за последващо атакуваното разпореждане на съда бездействие на страната – адресат на разпореждането, едва последиците от което бездействие пораждат преграждащия за производството ефект. Последният не настъпва по силата на самото атакувано разпореждане. Още по-важен довод за недопустимостта на частната жалба е обстоятелството, че [фирма] е ответник по спора, респ. не е и адресат на указаното вписване на исковата молба, и няма правен интерес да го атакува, дори да би била предвидена от закона изричната му обжалваемост. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение