Решение № 173 от 09.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 1621/2013 г.

Производството е по чл. 251 ГПК. Подадена е молба вх. № 10321 от 29.11.2018 г., уточнена с последващи молби вх. № 10851 от 13.12.2018 г. и вх. № 1909 от 25.02.2019 г., от „Рила-Комерс“ ООД – [населено място] с искане за тълкуване на решение № 170 от 22.11.2013 г. по т. д. № 1621/2013 г. на Върховен касационен съд, ТК, Първо отделение. Искането за тълкуване е обосновано с необходимостта от изясняване дали признатите права по решението се отнасят до „другите, неправомерно обособени от Район „Триадица“ части от недвижим имот на [улица]“. Ответникът по молбата „Роялти“ ЕООД в срока по чл. 251, ал. 3 ГПК, е депозирал отговор, в който оспорва молбата. Изразява становище за недопустимост, съответно – за неоснователност на искането по чл. 251 ГПК. Съдът, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, прие следното: Молбата по чл. 251 ГПК е процесуално допустима, тъй като е с предмет постановено от ВКС в производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК решение, за което се твърди, че е неясно. Молбата е неоснователна. С решението, предмет на искането за тълкуване, е оставена без уважение молбата на „Роялти“ ЕООД – [населено място] за отмяна на решение № 52 от 13.11.2011 г., постановено по т. д. № 325/2009 г. на ВКС, ТК. С последното е оставено в сила въззивно решение по гр. д. № 2461/2008 г. на Софийски градски съд, потвърждаващо решение от 16.02.2007 г. по гр. д. № 10810/2004 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на „Роялти“ ЕООД – [населено място], че „Рила - Комерс“ ООД – [населено място] е собственик на следния недвижим имот: магазин с площ от около 154 кв. м., находящ се в [населено място], под сградата на [улица], построена върху УПИ I, VII от кв. 351 по плана на [населено място], м. „Центъра“, като „Роялти“ ЕООД е осъдено да предаде на „Рила - Комерс“ ООД владението на същия имот по иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от „Рила - Комерс“ ООД срещу „Роялти“ ЕООД. В решението, чието тълкуване се иска, е прието, че не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 325/2009 г.. Като е съобразил твърденията и исканията в молбата на „Роялти“ ЕООД за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, основание за образуване на производството, Върховният касационен съд се е произнесъл с оглед представените от молителя писмени доказателства и обстоятелствата, на които се позовава, дали са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението, по отношение на което се поддържа молбата за тълкуване, е ясно и не е налице основание за тълкуването му по реда на чл. 251 ГПК. Касае се до произнасяне на Върховен касационен съд в производство по чл. 303, ал. 1 ГПК за извънинстанционен контрол на влязло в сила съдебно решение, като в съответствие с формирания в решението извод за отсъствието на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е оставена без уважение. Изразеното становище за несъществуването на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и за оставяне на молбата за отмяна без уважение като неоснователна е ясно и категорично. Молителят в настоящото производство „Рила - Комерс“ ООД поддържа искането по чл. 251 ГПК, като поставя въпроси във връзка с определяне предмета на признатото му с влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 10810/2004 г. на Софийски районен съд по иск с правно основание чл. 108 ЗС право на собственост. Молбата не отчита пределите на намерилата израз в решението, чието тълкуване се претендира, правораздавателна дейност, определени от извънинстанционния характер на производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения и въведените основания за отмяна. По изложените съображения молбата на „Рила - Комерс“ ООД по чл. 251 ГПК следва да бъде оставена без уважение. С тези мотиви съдът