Определение № 60440 от 08.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4247/2021 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Х. С. К. частна жалба с вх.№ 3536 от 21.09.2021г. против определение № 188 от 20.08.2021г. по ч.гр.д.№ 311/2021г. на АС Пловдив, с което е постановен отказ за освобождаването й от заплащане на държавна такса във връзка с подадена друга частна жалба от 15.07.2021г. срещу определение на Окръжен съд за връщане на подадена от нея искова молба. С разпореждане № 60250 от 3.11.2021г., съдията-докладчик след като констатира, че подадената частна жалба съдържа обидни думи или квалификации, указа на жалбоподателката, че по смисъла на чл.100а, ал.1 ГПК, така предприетото процесуално действие е нередовно и й даде 7-дневен срок за представяне на нова частна жалба, която не съдържа обидни думи или квалификации, а доводи и съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Постъпил е отговор с вх.№ 69021 от 25.11.2021г.,в който не се съдържат никакви съображения, нито искания във връзка с обжалвания акт - определение № 188 от 20.08.2021г. по ч.гр.д.№ 311/2021г. на АС Пловдив, а се излагат доводи във връзка с други обжалвани от нея девет броя определения и разпореждания и се иска съставът да се запознае с „наказателния иск“, внесен от нея в ОС Смолян с вх.№ 2464/29.07.2020г. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед така постъпилият отговор, който не съдържа обидни думи или квалификации, намира че са отстранени пречките за произнасяне по подадената частна жалба с вх.№ 3536 от 21.09.2021г. срещу определение № 188 на АС Пловдив, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15лв. за депозирана частна касационна жалба с вх.№ 2137/15.07.2021г. Мотивите на съда за постановяване на отказ са, че независимо от подадената декларация, от която е видно че жалбоподателката е безработна /от 2009г./, живее сама, няма доходи и не притежава недвижимо имущество, тя е в добро здравословно състояние и е в работоспособна възраст, които обстоятелства - съпоставени с ниския размер на таксата, могат да обосновават извод, че тя би могла да я заплати без затруднение. Настоящият съдебен състав не споделя този извод. В случая –повечето от примерно изброените критерии по чл.83, ал.2 ГПК: доходите на лицето и на неговото семейство /жалбоподателката няма доходи/, имущественото състояние, удостоверено с декларация /не притежава имущество/, семейното положение /живее сама/, трудовата заетост /не работи/ сочат, че тя не разполага с достатъчно средства за да заплати необходимата такса. Съгласно установената съдебна практика - сам по себе си, ниският размер на таксата, когато лицето е в работоспособна възраст и е в състояние да реализира трудови доходи /в какъвто смисъл са решаващите мотиви на съда/ не е достатъчен за да обоснове отказ за освобождаване от задължението за внасяне такса. Преценката е винаги комплексна и когато се установи, както е в конкретния случай, че лицето не разполага с никакви доходи, предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК са налице. В случая, съдът съобразява и че липсата на каквито и да е средства не може да съставлява основна пречка за реализиране на процесуални права. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че обжалвания акт следва да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който да се уважи направеното искане, поради което