Определение № 215 от 20.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2023 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по искане на „Групама Застраховане“ ЕАД за възстановяване на внесено парично обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК в размер на 26 549. 37 лв. въз основа на определение № 4412/20.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4858/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е спряно изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 551 от 13.12.2022 г. по в. т. д. № 617/2022 г. на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ са уважени за сумата 25 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, реализирано на 01.08.2018г. в [населено място], [улица], на кръговото движение при [улица], и за сумата 1 549.37 лв. - обезщетение за имуществени вреди, претърпени от горепосочения деликт, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.01.2019 г. до окончателното изплащане. Молителят е изложил твърдения, че претендира възстановяване на внесената като обезпечение сума поради постановеното по настоящото дело определение № 3833 от 30.11.2023 г. по гр. д. № 1083/2023 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му по иска за неимуществени вреди, а в частта по иска за имуществени вреди касационните жалби са оставени без разглеждане и последният съдебен акт е влязъл в сила. Поддържа също, че всички парични суми (39 031. 33 лв., след извършено прихващане с насрещно вземане за деловодни разноски) – предмет на влязлото в сила осъдително въззивно решение са изпълнени в полза на ищеца на 20.12.2023 г., поради което моли на основание чл. 282, ал. 5 ГПК да бъде освободено внесеното парично обезпечение в размер на 26 549. 37 лв.. Ответникът по молбата – ищецът А. П. Т. подава отговор, в който признава, че всички присъдени суми по процесното въззивно решение са изплатени в пълен размер, ведно със законната лихва и дължимите разноски, и между страните не са налице неизплатени задължения. За да се произнесе по подадената молба с правно основание чл. 282, ал. 5 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, взе предвид следното: С определение № 3833 от 30.11.2023 г. по гр. д. № 1083/2023 г. на ВКС, ІІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 551 от 13.12.2022 г. по в. т. д. № 617/2022 г. на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за сумата 25 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, реализирано на 01.08.2018г. в [населено място], [улица], на кръговото движение при [улица], а за разликата до целия предявен размер, той е отхвърлен като неоснователен. Със същото определение са оставени без разглеждане като недопустими касационните жалби на двете насрещни страни в процеса срещу въззивното решение в частта му по иска за обезщетение за имуществени вреди от същия деликт, уважен за сумата 1 549.37 лв. и отхвърлен за разликата до целия предявен размер. Горепосочените главници са присъдени с влязлото в сила въззивно решение ведно със законната лихва, считано от 30.01.2019 г. до окончателното изплащане. Ищецът и ответникът не спорят, че всички присъдени с влязлото в сила, горепосочено, въззивно решение парични суми, ведно със законната лихва и съдебно – деловодните разноски, са платени от ответника на ищеца, при което целият паричен дълг е погасен. Последният факт се установява и от приложените от молителя „Групама Застраховане“ ЕАД платежни документи към молбата му по чл. 282, ал. 5 ГПК. Следователно, налице са предпоставките за освобождаване на внесеното парично обезпечение, поради пълно погасяване чрез плащане на обезпеченото с него парично задължение. На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение