Определение № 3685 от 22.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4672/2023 г.

С определение № 3023 от 13.10.2023 г. по ч. гр. д. № 4353/2023 г. на ВКС, I-во г. о., е спряно на основание чл.282, ал.2, т.2 ГПК изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 619/25.05.2023 г. по гр. д. № 554/2023 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4059/19.12.2022 г. по гр. д. № 15596/2021 г. на Варненския районен съд /неточно посочено Варненски окръжен съд/, с което е признато за установено по отношение на П. Г. А., че Н. Б. Н. е собственик на 5/38 ид. части от ПИ 04426.502.155 по КККР на [населено място], [община], и тя е осъдена да му предаде владението на тези идеални части. Касационната жалба на П. Г. А. срещу решението по чл.108 ЗС не е допусната до разглеждане по същество с определение № 3092/19.06.2024 г. по гр. д. № 4672/2023 г. на ВКС, I-во г. о. По този начин осъдителното решение за предаване владението на 5/38 ид. ч. от ПИ 04426.502.155 по КККР на [населено място] е влязло в сила. С молба вх. № 10879/21.06.2024 г. на Н. Б. Н. се иска отмяна на определението, с което е спряно изпълнението на осъдителното решение по чл.108 ЗС. Настоящият състав счита, че с влизане в сила на решението по чл.108 ЗС е отпаднала необходимостта от спиране на принудителното изпълнение на това решение. Доколкото е налице акт на ВКС за спиране на изпълнението, който вече няма правно основание, той следва да бъде отменен. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,