Решение № 3213 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7844/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на МВР – Пловдив (ОДМВР – Пловдив), чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт И. Пенкова, срещу Решение № 5134 от 06.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1397/ 2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена Заповед № 317з-6186/ 07.06.2024 г. на Директора на ОДМВР - Пловдив, с която на Г. Д. М., [ЕГН], от гр. Пловдив, „старши полицай“ в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Пето РУ – Пловдив при ОДМВР – Пловдив, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и е прекратено служебното правоотношение. Според касатора обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че наличието на наказателно производство е преюдициално за дисциплинарното такова, когато вмененото по Етичния кодекс нарушение съдържа факти, които се припокриват изцяло с фактическия състав на престъпление, от което е изведено, че нарушението е недоказано, тъй като фактите не могат да бъдат доказани преди да има влязла в сила присъда. Настоява, че в дисциплинарното производство са събрани доказателства и са установени фактите по спора, съответно е установена и обективната истина, вкл. са събрани доказателства извън тези по следственото дело, обяснения и сведения от множество лица. Излага подробни съображения за своите твърдения и иска да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено ново, с което да се потвърди заповедта за уволнение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. В молба-становище, чрез гл. юрисконсулт Пенкова, поддържа жалбата и излага съображения по същество на спора. Прави възражение за прекомерност и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Г. Д. М., лично и чрез адв. И. Стоянов, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, при извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповедта, като е приел, че дисциплинарното нарушение не е доказано, тъй като дисциплинарнонаказващият орган е приел за установени факти – извършването на определени действия от страна на служителя, които осъществяват състав на престъпление по Наказателния кодекс (НК) – чл. 302, във връзка с чл. 301 от НК. Счел е, че за да се приемат за доказани фактите, описани в заповедта, които факти покриват и състав на престъпление, е необходимо наличие на влязла в сила осъдителна присъда. При тези доводи е отменил обжалваната пред него заповед. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът е пресъздал подробно фактическата обстановка, описана в заповедта и в документите към административната преписка. Събрал е и гласни доказателства, които е обсъдил. Представил е хронология на събитията и на извършените в административното производство процесуални действия. Посочил е, че към момента на издаване на заповедта, а и към момента на приключване на съдебното дирене, е висящо производството по сл. дело № 346/ 2023 г. по описа на ОСО – Пловдив. Като е направил извод за идентичност на фактите по дисциплинарното производство и по наказателното производство, е отменил заповедта, като е приел нарушението за недоказано. Не е извършил и не е изложил мотиви, дължими по смисъла на чл. 168 от АПК – нито за формата на заповедта, нито за компетентността на органа, издател на същата, нито за съответствие на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, респ. за съответствието на заповедта с материалния закон. Въпреки подробното описание на фактите липсват мотиви за извода, че нарушението е останало недоказано, като този извод е сторен единствено на заключението, че при потвърждаване на заповедта би била нарушена презумпцията за невиновност, тъй като наказателното производство не било приключило с влязла в сила присъда. С оглед горното решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, като е необосновано. Правилно съдът е приел, че провеждането на дисциплинарното производство е в рамките на установените за това срокове. Анализът обаче на фактите се свежда единствено до това, както и до извода, че според показанията им никой от разпитаните свидетели – Г. Г., В. Ш., М. И. и И. И., не бил участвал непосредствено в предлагането и вземането на твърдяната облага – торби с продукти от Кауфланд, но че в останалата им част показанията на тези свидетели се припокривали с установеното в дисциплинарното производство. Въпреки този извод, съдът е приел, че нарушението е недоказано. Единственият изложен в тази насока мотив обаче е, че е образувано и незавършило наказателно производство, фактите по което се припокривали с дисциплинарното производство. В правната теория и съдебната практика непротиворечиво се приема, че дисциплинарната и наказателната отговорност са различни и се носят на различно и самостоятелно основание. Нарушенията на етичните правила са определени от законодателя като нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание за наказателна или административнонаказателна отговорност. В чл. 194, ал. 3 ЗМВР изрично е посочено, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В случая в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като основание за издаването ѝ е посочено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушение на етичните правила за поведение на служителите, което уронва престижа на службата, представляващо основание за дисциплинарно уволнение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, а не осъждане за умишлено престъпление от общ характер, което е отделно и самостоятелно основание за дисциплинарно уволнение на държавния служител, предвидено в чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР. За ангажиране на дисциплинарната отговорност е без значение дали служителят ще носи и наказателна отговорност, наред с дисциплинарната отговорност. Следва да се отбележи, че едно и също поведение може да нарушава едновременно различни по вид обществени отношения, които се регулират съответно от правни и от морални норми, както и обратното - определено поведение може да нарушава морални норми, но да не нарушава правни норми. В конкретния случай е прието, че поведението на Г. М. нарушава етични норми, т.е. направена е негативна морална оценка и за тази квалификация на поведението му не е необходимо същото да представлява и престъпление, респ. да има влязла в сила присъда. Освен това, поради много и различни причини за определено деяние извършителят може да не понесе наказателна отговорност, което обаче не изключва неговата дисциплинарна отговорност. В този смисъл правно ирелевантно е цитираното в решението следствено дело № 346/ 2023 г. и неговата съдба. Като е достигнал до противоположни изводи, Административен съд - Пловдив е постановил неправилен съдебен акт, а същевременно, като не е изпълнил задълженията си по чл. 168 от АПК, е постановил акта си при съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде отменен. В решението липсват фактически установявания и правни изводи относно материалната законосъобразност на оспорената заповед. Липсват установявания по отношение компетентността на органа и проведената процедура. С оглед на това след отмяната делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и да изложи мотиви за това. Разноски на страните за настоящото производство следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, Второ отделение,