Определение № 74 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1980/2009 г.

Производство по чл.248, ал.3 ГПК Образувано е по молба от 15.02.2010 г., подадена от С. С. Б., чрез адвокат А, за допълване на определение № 26 от 13.01.2010 г., по гр.д. № 1980/2009 г., на Върховния касационен съд, с което не се допуска касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК, в частта му за разноските. Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските, а доколкото няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията (чл.278, ал.4 ГПК). Определението на Върховния касационен съд, във връзка с допустимостта до касационно обжалване, не подлежи на обжалване, поради което срокът за допълването му започва да тече от постановяването му – 13.01.2010 г. Молбата за допълване на С. С. Б., чрез адвокат А е подадена към 15.02.2010 г., когато е поставена резолюция от съдия-докладчик по делото, но предвид обстоятелството, че последният ден на срока е неприсъствен, съгласно чл.60, ал.6 ГПК, същата е подадена в едномесечния срок, поради което не е просрочена. Разгледана по същество, молбата е основателна. В писмения отговор срещу подадената касационна жалба, С. С. Б., чрез адвокат А е поискала да се присъдят и направените разноски пред касационната инстанция. Към писмения отговор е приложен договор за правна защита и съдействие от 20.11.2009 г., в което е посочено договорено възнаграждение в размер на 450 лева. С определението по чл.288 ГПК, касационната жалба не е допусната за разглеждане и приключва производството по допускане на касационно обжалване, поради което съдът е длъжен да се произнесе по искането за разноски, съгласно чл.81 ГПК. По делото се установи, че направеното искане за присъждане на разноските е в срок и съдът е пропуснал да се произнесе, поради което молба е основателна. Възражението на насрещната страна за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като съгласно § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за адвокатурата, в случаите на чл.64, ал.4 ГПК (отм.), както и в случаите на чл.78, ал.5 ГПК, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение