Определение № 9406 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9020/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Води се по: 1/ Частна жалба на С. П. В. от гр.Каварна против Определение № 1510/19.06.26г по административно дело № 143/26г на Административен съд-Добрич; 2/ Частна жалба на „Кария Фиш Трейдинг“ ООД-Каварна с представляващ П. П. против Определение № 1510/19.06.26г по административно дело № 143/26г на Административен съд-Добрич; 3/ Молба на „Кария Фиш Трейдинг“ ООД-Каварна с представляващ П. П. за спиране изпълнението на обжалваното Определение № 1510/19.06.26г по административно дело № 143/26г на Административен съд-Добрич - в частта, с която жалбата на Сдружение“ Българско дружество за защита на птиците“ се връща на Министъра на околната среда и водите за произнасяне, като спирането да е до произнасянето на ВАС по частната жалба на дружеството. В частната жалба на С. П. В. се сочи, че Определението е постановено при съществено процесуално нарушение по чл.8 ал.1 от ГПК /в деня на постъпване на Молбата за спиране, в закрито заседание, без да се даде възможност на останалите страни да вземат становище по Молбата, като е отменено насрочването на съдебно заседание/, както и в нарушение на чл. 129 ал.2 от АПК/спряно е цялото производство по делото, въпреки, че оспорването на административния акт по целесъобразност е направено само от другия жалбоподател/. За В. не са налице основания по чл. 129 ал.2 от АПК за спиране на производството по делото, а срокът за произнасяне на по-горестоящия орган по оспорването за целесъобразност е изтекъл. Налице е опит за шиканиране на процеса и за ограничаване правото на участие на В. в съдебното производство. Моли се за отмяна на Определението и връщане на делото за продължаване на съдо-производствените действия, като се укаже да бъде разгледано от друг състав на Административен съд-Добрич поради наличие на основания по чл. 22 ал.1 т.6 от ГПК. В частната жалба на „Кария Фиш Трейдинг“ ООД-Каварна се сочи, че Определението е постановено при съществено процесуално нарушение по чл.8 ал.1 от ГПК /в деня на постъпване на Молбата за спиране, в закрито заседание, без да се даде възможност на останалите страни да вземат становище по Молбата, като е отменено насрочването на съдебно заседание/, както и в нарушение на чл. 129 ал.2 от АПК/спряно е цялото производство по делото, въпреки, че оспорването на административния акт по целесъобразност е направено само от другия жалбоподател/. Моли се за отмяна на Определението и връщане на делото за продължаване на съдо-производствените действия, като се укаже да бъде разгледано от друг състав на Административен съд-Добрич поради наличие на основания по чл. 22 ал.1 т.6 от ГПК. В молба на „Кария Фиш Трейдинг“ ООД-Каварна за спиране изпълнението на обжалваното Определение се сочи, че на осн. чл. 277 от ГПК следва да се спре изпълнението като привременна мярка/до произнасянето на ВАС/, поради вероятна основателност на частната жалба на дружеството и поради съществуващият конкретен риск - до произнасянето на ВАС по частната жалба междувременно Министърът на околната среда и водите да отмени административния акт по целесъобразност/което ще причини значителна и трудно-поправима вреда за дружеството и икономическа несигурност на инвестиционното предложение/. Ответникът Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите-Варна чрез главен юрисконсулт Н. Няголов е депозирал отделни Отговори по двете частни жалби и по Молбата за спиране изпълнението на обжалваното Определение. Ответникът намира Определението за правилно и законосъобразно, а двете частни жалби за неоснователни, като моли за оставянето им без уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция/по всяка от двете частни жалби/ и се моли да се остави без уважение като неоснователно искането делото да се разгледа от друг съдия от Административен съд-Добрич.Нормата на чл.129 ал.2 от АПК е императивна, предвижда спиране на делото и е приложена правилно от съда, като АПК не предвижда възможност съдебното производство да се спре само по отношение на единия жалбоподател и да продължи по отношение на другия. Определението е по движението на делото и не нарушава принципите на състезателност и равенство между страните, като не е налице твърдяното нарушение по чл.146 ал.3 от АПК/нормата касае административни актове, а не съдебни определения/. И двамата частни жалбоподатели са упражнили правото си на инстанционен контрол върху Определението и правата им не са нарушени/дори да има нередовности при връчване на Определението, те не водят до незаконосъобразност на самото Определение/. Не е налице твърдяното „мълчаливо потвърждаване“ на акта от страна на Министъра на околната среда и водите, като изпращане на жалбата от съда до него/за произнасяне по целесъобразността на акта/ не лишава частните жалбоподатели от възможността да защитят правата си по съдебен ред/делото е спряно временно/. Налице е специална уредба в АПК/чл.233 ал.3/, съгласно която съдът може да спре изпълнението на обжалваното Определение - до произнасянето си по частната жалба срещу него. Следва обаче да е налице конкретна необходимост от спиране и убедително обоснован от молителя риск. В случая молителят не е доказал съществуването на риск, който да обуслови спиране на изпълнението на Определението. Дори Министърът да отмени административния акт по целесъобразност, то вредата за дружеството няма да произтича от обжалваното Определение. Евентуално спиране би блокирало произнасянето на Министъра по целесъобразност, т.е. ще се постигне правен резултат противоположен на целения с чл. 129 ал.2 от АПК. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира частните жалби за допустими /чл. 236 вр. чл. 215 от АПК/, по следните съображения: Същите са депозирани в 7-мо дневния срок по чл.230 от АПК; от лица, участвали в съдебното производство пред Административен съд-Добрич и за които Определението е неблагоприятно /чл.236 вр. чл. 210 ал.1 от АПК/; депозирани са срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване с частна жалба съгласно чл. 229 ал.1 от АПК; депозирани са пред надлежния съд /чл. 236 вр. чл. 211 ал.1 от АПК/. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира и Молбата за спиране изпълнението на Определението за допустима, предвид наличието на депозирана частна жалба от молителя и нормите на чл. 233 ал.1 вр. Ал.3 от АПК. За да се произнесе по същество на частните жалби, Върховният административен съд – състав на шесто отделение, взе предвид следните установени факти: С Решение № ВА-13/ПР/2026 от 23.01.2026г Директорът на РИОСВ- Варна е решил да не се извършва оценка на въздействие върху околната среда на инвестиционно предложение на „Кария Фиш Трейдинг“ ООД-Каварна за „Риборазвъждане и рибоотглеждане“ в поземлени имоти № 24102.37.198 и № 24102.38.197, територия заета от води и водни обекти, с НТП „Рибарник“, с обща площ 176034кв.м., землище на с.Дуранкулак, общ.Шабла, обл.Добрич и „Водовземане на вода от Дуранкулашкото езеро“, находящо се в землището на с.Дуранкулак, реализацията на което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. По жалба на С. В./собственик на ПИ № 24102.29.14/ от 05.03.2026г срещу Решение № ВА-13/ПР/2026 от 23.01.2026г на Директора на РИОСВ- Варна, е образувано адм.дело № 143/26г на Административен съд-Добрич. По жалба на Сдружение “Българско дружество за защита на птиците“-София с представляващ В. Р.-Георгиева от 17.03.2026г срещу същото Решение е образувано адм.дело № 153/26г на Административен съд-Добрич. На 20.03.2026г по първото дело № 143/26г постъпва препратена от МОСВ на съда- жалба на Сдружение “Българско дружество за защита на птиците“-София от 09.02.26г, депозирана до по-горестоящия орган Министъра на околната среда и водите/идентична по съдържание с жалбата от 17.03.26г, депозирана до съда и по която е образувано второто дело № 153/26г/. С Определение № 627/24.03.26г/необжалваемо/- дело № 153/26г е присъединено към първото дело № 143/26г/което от този момент се води по двете жалби/. С Разпореждане № 1128/15.05.26г по д.№ 143/26г са конституирани страните /двамата жалбоподатели, ответникът и заинтересована страна- възложителят „Кария Фиш Трейдинг“ ООД-Каварна / и е насрочено заседание за 30.06.26г. С Молба от 19.06.26г жалбоподателят Сдружение “Българско дружество за защита на птиците“-София моли съдът да спре производството по делото на осн. чл. 129 ал.2 от АПК, тъй като в жалбата му са изложени и доводи за нецелесъобразност на оспореното Решение, които следва да се разгледат от по-горестоящия орган/тези доводи накратко са посочени и в Молбата за спиране/. Сочи се, че Министърът вече два пъти е отменял по целесъобразност две предходни Решения на ответника за същото инвестиционно предложение /Решение № 129/04.07.25г и Решение № 202/14.10.25г на Министъра/, като обжалваното Решение е трето поред за същото инвестиционно предложение. С обжалваното Определение № 1510/19.06.26г по д.№ 143/26г съдът: отменя Разпореждане № 1128/26г - в частта за насрочване на заседание; спира производството по делото на осн. чл. 129 ал.2 от АПК- до приключване на производството пред Министъра по жалбата на Сдружението от 09.02.26г относно целесъобразността на Решението; връща на Министъра на околната среда и водите жалбата до него, депозирана от Сдружението на 09.02.26г по административен ред - за произнасяне по направените оплаквания за нецелесъобразност на Решението. С писмо от 08.07.26г МОСВ уведомява съда, че Определението/ведно с жалбата на Сдружението/ е постъпила при него, като с молба от 03.07.26г възложителят „Кария Фиш Трейдинг“ ООД-Каварна е поискал спиране на производството пред Министъра на осн. чл. 54 ал.1 т.5 от АПК- до произнасяне на ВАС по частната жалба на дружеството срещу Определението. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира двете частни жалби за неоснователни по следните съображения: Производството по делото е спряно на осн. чл. 129 ал.2 от АПК, като нормата е императивна и предвижда - при наличие на образувано съдебно производство по жалба относно законосъобразността на акта, съдебното производство се спира до произнасяне на по-горестоящия орган относно целесъобразността на акта. Считано от 24.03.26г - производството по дело № 143/26г се води по две жалби/ на С.В. и на Сдружението/, като съдът следва да се произнесе само относно оспорената от тях законосъобразност на Решението. В жалбата на Сдружението обаче има оспорване и на целесъобразността на Решението, като тя е подадена /с идентично съдържание/- на 09.02.26г до по-горестоящия орган Министъра и отделно на 17.03.26г до съда. Вместо да се произнесе по жалбата на Сдружението от 09.02.26г/депозирана по административен ред до него като по-горестоящ орган/- само в частта й относно целесъобразността на Решението, Министърът изпраща жалба в цялост на съда на 20.03.26г. Съдът от своя страна не е установил служебно преди насрочване на делото на 15.05.26г, че следва да приложи чл. 129 ал.2 изр.2 от АПК. Поради което е бил сезиран с нарочна Молба за спиране от Сдружението на 19.06.26г. Съдът е длъжен да приложи чл. 129 ал.2 изр.2 от АПК при наличието на предпоставките за това, а именно- оспорване и на целесъобразност и на законосъобразност на акта. Предпоставките са налице /не се спори между страните, че жалбата на Сдружението съдържа и доводи за нецелесъобразност на Решението/, поради което спирането на съдебното производство/цялото, водено по две жалби/, е правилно и материално законосъобразно. Доколкото Министърът следва да разгледа жалбата на Сдружението от 09.02.26г - в частта й относно целесъобразността на Решението, правилно съдът връща на Министъра жалбата за произнасяне. Правата на частните жалбоподатели не са нарушени с постановяване на Определението в закрито заседание, в деня на Молбата на Сдружението, без да са уведомени и без да им е дадена възможност за становище. Спирането на производството пред съда е предвидено в императивна норма и тяхното становище/дори да им беше дадена възможност да го изразят и дори да беше проведено открито заседание/, не би могло да повлияе по никакъв начин на задължението на съда да приложи стриктно правилото на чл. 129 ал.2 изр.2 от АПК. Що се отнася до твърдението на двамата частни жалбоподатели за наличие на предпоставки по чл. 22 ал.1 т.6 от ГПК относно докладчика по делото и искането им ВАС да укаже замяна на докладчика по д.№ 143/26г – тези твърдения следва да се разгледат от самия докладчик, ако му бъде поискан отвод от тях по надлежния ред. Относно Молбата по чл. 233 ал.3 вр. ал.1 от АПК за спиране изпълнението на обжалваното Определение, Върховният административен съд-състав на шесто отделение намира следното: Делото е разпределено на докладчик от ВАС на 15.09.26г, като тогава са му докладвани едновременно двете частни жалби и Молбата за спиране изпълнението на Определението. Доколкото с настоящия си акт ВАС се произнася по двете частни жалби, то Молбата за спиране изпълнението на Определението към настоящия момент вече остава без предмет /доколкото спирането принципно би се постановило с краен срок - до произнасянето на ВАС по частните жалби/. Освен това се иска спиране изпълнението на Определението - само в частта му, с която на Министъра на връща жалбата на Сдружението от 09.02.26г и не се иска спиране изпълнението на Определението - в частта му, с която съдебното производство е спряно. Видно от д.№ 143/26г, жалбата на Сдружението ведно с Определението вече е била постъпила при Министъра към 08.07.26г, поради което и на това основание искането за спиране е останало без предмет към настоящия момент.Произнасянето на ВАС и в тази част е необжалваемо, доколкото е необжалваемо и Определението по чл.235 от АПК по частната жалба на дружество/главния спор/. При този изход на спора, на осн. чл. 143 ал.3 от АПК на РДНСК-Варна следва да се присъдят разноски за производството по д.№ 9020/26г на ВАС – юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 200лева по чл. 24 от НЗПП вр. чл. 37 от ЗПП / 102.26евро/- за всяка от двете частни жалби. Водим от горното и на осн. чл. 235 от АПК, Върховният административен съд-състав на шесто отделение