Определение № 707 от 02.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 2765/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 ГПК, образувано по частна жалба на Н. А. Д. срещу определение №3040 от 24.09.2019г., постановено по в.гр.д.№738/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 с-в, с което е оставена без уважение молбата на Н. Д. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение №1175/17.05.2019г., постановено по същото дело, в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че апелативният състав погрешно е приел, че е бил сезиран от ищцата-въззивник с молба за присъждане на разноски по чл.38, ал.2 ЗА, а не както е в действителност – с молба за присъждане като разноски на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Претендира се отмяна на обжалваното определение и осъждането на ЗД „Б. И.” АД да заплати на Н. Д. сумата 2 391.52лв. - разноски за въззивната инстанция, изчислени съразмерно уважената част от исковата претенция. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на частната жалба от ЗД „Б. И.” АД. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателката, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение №1175/17.05.2019г. по в.гр.д.№738/2018г. на САС, ГО, 10 с-в, е уважена частично въззивната жалба на Н. Д. срещу решение №5880/11.08.2017г. по гр.д.№2423/2015г. на СГС като присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди е увеличено от 50 000лв. на 70 000лв. Със същото решение е потвърдено решението на първата инстанция в частта му, с която претенцията е отхвърлена за разликата от 70 000лв. до 100 000лв. С решението на САС не е уважена въззивната жалба на ответника ЗД „Б. И.” АД за отмяна на решението на СГС в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 15 000лв. до 50 000лв. Въззивният състав не е присъдил разноски в полза на ищцата-въззивник, приемайки, че такива не са доказани и посочвайки че разноски по чл.38, ал.2 ЗА не се дължат на пълномощника - адвокат Г.. С обжалваното пред ВКС определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, въззивният състав е оставил без уважение молбата на Н. А. Д. от 19.06.2019г. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, основана на твърдението на молителката, че претенцията й за разноски не е за осъществено безплатно представителство по чл.38, ал.2 ЗА, а за заплатения от нея адвокатски хонорар за процесуалното й представителство пред САС. За да остави молбата без уважение апелативният съд се е позовал на мотивите си във въззивното решение относно разноските, както и на обстоятелството, че с молбата по чл.248, ал.1 ГПК не са представени други доказателства, които да водят до промяна на вече изложените мотиви. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно. В открито заседание на 19.10.2018г. по в.гр.д.№738/2018г. на САС, ГК, 10 с-в, пълномощникът на Н. Д. е поискал присъждане на разноски съобразно представения списък по чл.80 ГПК, включващ адвокатско възнаграждение в размер на 3 696лв. с ДДС. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 27.03.2018г. за осъществяване на процесуално представителство на Д. във въззивната инстанция срещу заплатено в брой възнаграждение в размер на 3 696лв. с ДДС. С оглед изложеното претенцията за разноски е по чл.78, ал.1 ГПК, а не по чл.38, ал.2 ЗА в полза на адвокат Г., както неправилно е приел въззивния съд в обжалваното определение. Претенцията на ищцата-въззивник за разноски пред въззивния съд е основателна по чл.78, ал.1 във вр. с ал.3 ГПК до размер на уважената част от нейната въззивна жалба спрямо обжалваемия интерес и до размер на обжалваемия интерес на ответника, чиято въззивната жалба е отхвърлена изцяло. С оглед обжалваемия интерес от 50 000лв. въззивната жалба на Д. е уважена в съотношение 20 000/50 000. Отхвърлената въззивна жалба на ЗД „Б. И.” АД е с обжалваем интерес от 35 000лв. или общо обжалваемият интерес по двете въззивни жалби е 85 000лв. Следователно общото съотношение на уважена част към отхвърлена част от въззивната жалба на Д. и на отхвърлената жалба на ЗД „Б. И.” АД е 55 000/85 000, което обуславя присъждане на разноски в размер на 2 391.52лв. ( 3 696лв. по 55/85). Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение