Определение № 475 от 25.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2327/2021 г.

ВКСIV гражданско отделение25.06.2021 г.докладчик Албена Бонева

Диспозитив

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 2327/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение и ВРЪЩА частната касационна жалба, подадена от „Изола Инвестмънт“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Х. К., срещу определение № 260144/12.03.20021 г., постановено по ч. гр. д. № 117/2021 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението. Председател: Членове: 1. _______________________ 2. ______________________

Мотиви

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от „Изола Инвестмънт“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Х. К., чрез адв. Д. А., срещу определение № 260144/12.03.20021 г., постановено по ч. гр. д. № 117/2021 г. от Пловдивски апелативен съд. С него въззивният съд е потвърдил разпореждане на първостепенния Пловдивски окръжен съд, с което е върната като просрочена депозирана от „Изола Инвестмънт“ ЕООД частна жалба против определение № 2605/12.12.2019 г., с което е допуснато обезпечение по предявения иск, чрез налагане на възбрани върху недвижими имоти. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е недопустима, като подадена срещу акт, изключен от касационен контрол, на осн. чл. 274, ал. 4 ГПК. С ТР 1/27.07.2010 г. ОСГТК ВКС е разяснено, че определението на съда по обезпечение на иска не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Изменението на чл. 396, ал. 2 ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г./, с което законодателят предвижда касационен контрол на въззивни определения по чл. 389 ГПК, засяга само хипотези, при които втората инстанция по обезпечението, като отмени отказа на първостепенния съд, допусне обезпечението. Случаят не е такъв. Не е налице допускане на обезпечение за първи път от състава на Пловдивския апелативен съд – било по молба, разгледана за първи път от състава, било по реда на въззивното обжалване. Следователно частната касационна жалба против въззивното определение на апелативния съд, е от вида на актовете, посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Тя е допустима само, ако е съобразена с правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК, като в случая се преценява не обжалваемостта пред ВКС на решението по съществото на спора, а обжалваемостта на определението, във връзка с което е постановено прекратителното определение – за връщане на частна жалба. Това определение е съдебния акт, с който се дава или отказва потърсената защита-санкция; за обжалваемостта му важат специални правила, различни от тези обжалване на решението по иска, който обезпечава. МОТИВИРАН от горното, съдът

Цитирани разпоредби

5