Определение № 8300 от 23.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 914/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, подадено чрез процесуалния му представител за допълване на Определение № 12 от 07.01.2026 г., по адм. дело № 1337/2025 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, в частта за разноските. В искането се сочи, че с определението съдът е оставил в сила Определение № 3367 от 25.03.2026 г., по адм. дело № 914/2026 г. на Административен съд София – област, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу Писмо № РГ-10-79-45/10.12.2025 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ ,в частта по т. І.3, в частта по т.ІІІ.3 и относно диспозитивната част, където се изисква представяне в срок от пет работни дни на коригиран комплект от месечни справки към края на месец октомври 2025 г. като в справка образец S.23.01.02.01. „Собствени средства“ се вземе предвид посоченото в т.ІІІ.3 от писмото и е прекратено производството по делото. Заместник - председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, е взел участие в това производство, като изрично е изразил в отговора по частната жалба становище за неоснователността й и е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, не изразява становище по подаденото искане. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането е направено в срока по чл. 176а, ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е основателно. Съгласно чл.176а, ал.1 АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. С определението, чието допълване се иска, е оставено в сила Определение № 12 от 07.01.2026 г., по адм. дело № 1337/2025 г. на Административен съд София – област, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) ДаллБогг: Живот и здраве“АД срещу Писмо № РГ-10-79-45/10.12.2025 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, в оспорената от дружеството част. С определението съдът обаче е пропуснал да присъди на КФН – юридическото лице в чиято структура е ответникът, претендираните от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съответствие с чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, какъвто не е настоящият случай. При този изход на делото заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, има право на разноски, съгласно посочената разпоредба на чл. 143, ал. 3 АПК. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, с оглед на което следва да се уважи. На искателя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на писмен отговор пред касационната инстанция, размерът на което съдът определя на 102,26 евро, превалутирани на основание чл. 11, ал.2, чл.12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България(ЗВЕРБ) и представляващи евровата равностойност на 200 лева, определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 176а АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,