Определение № 13816 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11296/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на М. К. Г., И. К. Г., Б. П. П., М. Т. С., Д. Н. С., А. С. Ц. и Д. К. Н. (последните две конституирани на основание чл. 227 ГПК вр. чл. 144 АПК като наследници на починалия в хода на производството В. С. Н.) против определение № 8566 от 13.06.2024 г., постановено по адм. дело № 3286/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, с което подадените от тях жалби, както и жалбите на М. М. Й., действаща като законен представител на М. И. Ц., Х. С. Б. и П. Р. Б. срещу заповед № РА50-943/10.12.2021 г. на главния архитект на Столична община, са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно и молят да бъде отменено, а делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество. Претендират присъждане и на направените разноски. Ответникът - главен архитект на Столична община, както и ответницата Л. Е. Г. не изразяват становище по частните жалби. Останалите ответници М. М. Й., действаща като законен представител на М. И. Ц., Х. С. Б. и П. Р. Б., също не изразяват становище по частните жалби. Като взе предвид изложеното в частните жалби и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частните жалби са недопустими в частите, в които се оспорва определението за прекратяване на съдебното производство по жалбите, подадени от М. М. Й., действаща като законен представител на М. И. Ц., Х. С. Б. и П. Р. Б.. Съдебният акт в тези части не засяга неблагоприятно оспорващите, поради което за тях не е налице правен интерес от неговото обжалване (чл. 210 АПК). По тези съображения частните жалби против съдебния акт в посочените части следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по настоящото дело – да бъде прекратено. В останалата част частните жалби са допустими. Същите са подадени в срока по чл. 230 и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен. Разгледани по същество, частните жалби на М. Т. С. и Д. Н. С. са основателни, а останалите частни жалби са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалби на частните жалбоподатели срещу заповед № РА50-943/10.12.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2, т. 2 и т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП- план за регулация и застрояване и работен устройствен план за УПИ II-2, кв. 24, м. „III-та извънградска част“, ПИ с идентификатор 68134.107.250 по КККР и изменение на план за улична регулация в участъка от о.т. 44 до о.т. 82 по [улица]. Първоинстанцинният съд правилно приема, че оспорената заповед се издава в предварителна фаза на производството по одобряване на изменение на ПУП и с нея се преценява принципната допустимост на предвидената с разработката устройствена промяна и се определят параметрите на евентуалното изменение на ПУП. Тази заповед спира прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнася изменението (чл. 135, ал. 6 ЗУТ), поради което този акт засяга правата и интересите на собствениците и на носителите на ограничени вещни права единствено на засегнатите от изменението имоти и подлежи на оспорване само от тях. В случая от представените доказателства и от графичната част на представеното мотивирано предложение се установява, че регулационните граници на УПИ II-2, кв. 24, м. „III-та извънградска част“, се поставят в съответствие с имотните граници на ПИ с идентификатор 68134.107.250 по КККР, поради което изменението засяга и регулационната граница на съседния УПИ I – 1, кв. 24, отреден за ПИ с идентификатор 68134.107.265, на който жалбоподателите М. Т. С. и Д. Н. С. се легитимират съответно като собственик и титуляр на ограничено вещно право. Заповедта спира прилагането на действащия ПУП за имота, поради което двамата жалбоподатели имат правен интерес от нейното оспорване, подадените от тях жалби са допустими и следва да бъдат разгледани, а изводите на първоинстанционния съд в обратен смисъл са незаконосъобразни. Останалите частни жалбоподатели се легитимират като собственици на УПИ IX-11, кв. 23, ПИ с идентификатор 68134.107.196 и УПИ ХIII-9, кв. 21, ПИ с идентификатор 68134.107.249, които са през улици и нямат обща граница с имота, предмет на разработката. Следователно заповедта не спира прилагането на действащия ПУП по отношение на тези имоти и частните жалбоподатели М. К. Г., И. К. Г., Б. П. П., А. С. Ц. и Д. К. Н., нямат правен интерес да оспорят заповедта на главния архитект на Столична община. Доводите в частните жалби относно конкретните параметри на плана, както и твърденията за предвидени намалени разстояния към техните имоти не следва бъдат обсъждани в това производство, но могат да бъдат релевирани в производството по оспорване на заповедта за одобряване на ПУП, ако такава евентуално бъде издадена. Както вече се посочи, оспорената заповед се издава в хода на предварителна процедура по чл. 135 ЗУТ и при преценка за нейната законосъобразност се взема предвид единствено дали искането е направено от заинтересувани лица по чл. 131 ЗУТ, налице ли е скица – мотивирано предложение за изменението и съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията и с ОУП на населеното място, ако има такъв. Поради изложеното оспореното определение в частите, в които жалбите на М. Т. С. и Д. Н. С. са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия в тези части. В частите, в които жалбите на М. К. Г., И. К. Г., Б. П. П., А. С. Ц. и Д. К. Н. са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено, определението на административния съд следва да бъде оставено в сила. По тези съображения, Върховният административен съд, второ отделение,