Определение № 10894 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9379/2024 г.

Образувано е по частна жалба на И. Б. Н. от гр.Търговище, чрез пълномощник адв. С. Стоянов, срещу определение № 1194 от 21.08.2024 г. по адм. дело № 500/2024 г. на Административен съд - Търговище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна срещу определение по чл. 229, ал. 1 АПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 1194 от 21.08.2024 г. по адм. дело № 500/2024 г. на Административен съд - Търговище е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Н. против Решение №2153-25-296/18.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №251-00-677-7/06.06.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което производството за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, буква "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на жалбоподателя И. Б. Н. е спряно за установяване на причината за прекратяване на заетостта и прекратил производството по делото. Съдът е приел, че липсва правен интерес от оспорването, тъй като производството по изплащане на обезщетението е възобновено с последващ акт, а именно с Разпореждане №251-00-677-8/02.07.2024г, а с разпореждане № 251-00-677-9/10.07.2024г. действащият за ръководител на осигуряването за безработица отпуснал на И. Н. на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО парично обезщетение за безработица, считано от 17.06.2023 г. до 16.10.2023 г. в размер на 18.00 лв. дневно, като в мотивите е посочено, че: „Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е неизвестна. Поради постъпил нов документ е изпратено искане чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация (EESSI) до компетентната институция на ДЧ на ЕС - Ирландия, относно удостоверяване причина за прекратяване на осигурената заетост. При промяна на основанието за прекратяване на правоотношението, размера и периода ще бъдат изменени.“ Приложена е нормата на чл. 159, т. 4 АПК. Определението, с което жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено, е правилно. Предмет на оспорване по делото пред АС Търговище е Решение № 2153-25-296/18.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-677-7/06.06.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което производството за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, буква "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на жалбоподателя И. Б. Н. е спряно за установяване на причината за прекратяване на заетостта. В последствие в хода на административното производство е постановено и представено като доказателство по делото Разпореждане №251-00-677-8/02.07.2024г, с което на основание чл. 55 АПК спряното с разпореждане №251-00-677-7/06.06.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица, производство по изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност е възобновено. Съдът е приел, че желаният от жалбоподателя правен резултат, който се свеждал до безпрепятствено развитие на производството по изплащане на обезщетение за временна неработоспособност, е постигнат. Нещо повече с последващо разпореждане № 251-00-677-9/10.07.2024г. действащият за ръководител на осигуряването за безработица на И. Н. на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 17.06.2023 г. до 16.10.2023 г. в размер на 18.00 лв. дневно, т.е. неговият правен интерес изцяло е задоволен. Наред с това се съобразява, че съгласно чл. 118, ал. 1 КСО на съдебен контрол пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ, с което в случая е потвърдено Разпореждане №251-00-677-7/06.06.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което производството за отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно. Решение №2153-25-296/18.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище представлява произнасяне на по-горестоящия административен орган по административен акт, който междувременно е оттеглен от издателя му и към момента на приключване на устните състезания по делото, разпореждането за спиране вече не урежда правоотношенията между страните по движението на административното производство .Това е нов факт от значение за делото, с който съдът е бил длъжен да се съобрази по силата на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК. Съгласно този текст установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. От казаното се налага изводът, че след издаването на разпореждане №251-00-677-8/02.07.2024г, с което производството по изплащане на обезщетението е възобновено, за Н. е отпаднал правният интерес да оспорва предходния акт за спиране на производството, тъй като желаният положителен резултат е постигнат с последващ административен акт, който е в негова полза. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 159, т. 4 АПК. Тезата на жалбоподателя е свързана с кумулирането на предпоставки за успешно провеждане на друг процес и не е съобразена с разпоредбите на чл. 142, ал. 2 от АПК. Още повече правният резултат от производството изцяло е постигнат с издаване на Разпореждане № 251-00-677-9/10.07.2024г., с което на И. Н. на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица. Водим от горното Върховният административен съд - шесто отделение,