Определение № 13099 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11942/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на Д. Д. С., Х. С. С., Л. П. Т., И. П. П., Г. В. Т., М. Б. Р., в качеството им на етажни собственици в етажна собственост [населено място], [улица], общ. Марица, чрез процесуалния им представител адв. Мишев, срещу определение № 9099 от 23.10.2025г., постановено по адм. дело № 302/2025г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което на основание чл. 159 т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата им срещу разрешение за строеж № 04 от 07.01.2025г. на главния архитект на община Марица за „Преустройство на приемо – предавателна станция № 3324“ в УПИ XVII – 501.2771, върху сграда с идентификатор № 73242.501.2771.1, кв. 38 по плана на [населено място], общ. Марица, обл. Пловдив и с което е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навеждат съображения за неправилност на извода на съда, че не са заинтересовани от оспорване на разрешението за строеж, като напротив твърдят, че са такива съгласно чл. 149 ал. 2 т. 2, 3 и 4 ЗУТ. Посочват и че съдът не е отчел, че в жалбата се твърди, че разрешените дейности с разрешението за строеж не представляват преустройство, а изпълняват изискванията за нов строеж, тъй като с разрешеното се предвижда реално монтаж на изцяло нова станция, включително с добавянето на 6 нови секторни антени, като се засяга обща част на сградата им, а именно покрива, като се добавят нови натоварвания, на покривната конструкция. Излагат съображения и че съдът не е отчел, че етажната собственост не е възложител, както е посочено в разрешението за строеж, тъй като не съществува съгласие от тяхна страна. Искат оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът главният архитект на община Марица не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателите не са измежду кръга на лицата по чл. 149 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ, за които е признато право на жалба срещу разрешение за строеж. Обосновал е този извод с това, че приложимите разпоредби предвид това, че разрешението за строеж е издадено за преустройство на приемо – предавателна станция, са тези по чл. 149 ал. 2 т. 2, т. 3 и т. 4 ЗУТ. Посочил е, че жалбоподателите се легитимират по представени документи за собственост на обекти в сграда идентификатор № 73242.501.2771.1 Приел е, че същите не попадат в категорията лица по чл. 149 ал. 2 т. 2 ЗУТ, според която заинтересовани от оспорването са лицата по чл. 38 ал. 3 и ал. 4 и чл. 39 ал. 2 ЗУТ, тъй като тези разпоредби касаят само преустройство и промяна на предназначението на жилищно помещение или самостоятелно жилище, а в случая разрешението за строеж не касае такова. Приел е и че жалбоподателите не се легитимират като заинтересовани и по чл. 149 ал. 2 т. 3 и 4 ЗУТ, тъй като не са собственици или носители на ограничени вещни права върху преустройвания обект – приемо – предавателна станция, както и тъй като разрешеното преустройство не променя предназначението на обекта, както и поради това, че не се отнемат общи помещения и площи или части от тях, поради това че няма да се изменят общи части на сградата, няма да има свързване на вътрешни инсталации с общи мрежи, няма прекарване на нови инсталации,както и поради това, че не се касае за преустройство при условията на чл. 38 ал. 5 и 6 ЗУТ. Посочил е, че тъй като не се касае за нов строеж чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ е неотносим към случая. По тези съображения е приел, че жалбоподателите не са измежду лицата, посочени в чл. 149 ал. 2 ЗУТ, за които е признато право на жалба срещу разрешението за строеж, съответно за тях липсва признат правен интерес от оспорването му. Поради това е оставил жалбата им без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Изводът на съда за липса на предпоставките по чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ е необоснован. Видно от първоинстанционната жалба, както и от частната жалба, по която е образувано настоящото производство жалбоподателите твърдят, че макар разрешението за строеж да е издадено за преустройство, то предвиденото за изграждане включва елементи, които не отговарят на преустройство, а обосновават наличието на нов строеж. Съдът не е проверил това твърдение, включително с използването на специални знания за техническите предвиждания и евентуалното наличие на нови елементи, включени в предвижданията по проекта, които обосновават извод за нов строеж /от работния проект е видно, че съществуващото положение е с общо три секторни антени и една радиорелейна, а новото предвиждане е монтирането на шест такива/. Съдът не е извършил преценка при надлежно събрани доказателства досежно вида на строежа. Само на това основание оспореното определение подлежи на отмяна. Неправилен и необоснован е и извода на съда за това, че жалбоподателите не попада в рамките на нито една от хипотезите на чл. 149 ал. 2 т. 2, т. 3 и т. 4 ЗУТ, съгласно които заинтересовани от оспорването на разрешение за строеж са: т. 2 в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; т. 3. в случаите по чл. 185, ал. 1 – собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях; т. 4. в случаите по чл. 185, ал. 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. Съдът необосновано е приел, че в случая не е налице нито една от посочените хипотези и в частност тези по чл. 185 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ, тъй като се е позовал на посоченото в разрешението за строеж от външна страна, а именно, че същото касае преустройство на приемо – предавателна станция, без да установи точно в какво се изразява това преустройство, което може да стане само с използването на специални знания, с които съдът не разполага. Едва след установяването точно какво е предвидено с одобрени проекти, въз основа на които е издадено разрешението за строеж, може да бъде направен обоснован извод дали е налице нов строеж, дали е налице преустройство и съответно дали то попада в рамките на предвиденото в чл. 185 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ, а именно дали се засягат общи части на сградата, съответно жалбоподателите дали се явяват заинтересовани лица. По изложените съображения извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателите като собственици в жилищна сграда, на покрива на която се намира обекта, предмет на разрешението за строеж, не попадат в кръга на лицата по чл. 149 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ е незаконосъобразен и необоснован, тъй като не са събраните съответните доказателства за наличието или не на различните хипотези по посочената разпоредба. Поради това оспореното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия като бъдат събрани относимите към спора доказателства, включително с използването на специални знания и при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това определение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение