Определение № 8136 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5197/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. В. Ш. срещу определение № 218 от 19.02 2026 г. постановено по адм. дело № 1031/2025 г. по описа на Административен съд София – област ( АССО), с което съдът е отменил дадения ход на делото по същество и прекратил производството по адм.д. № 1031/2025г. В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон, в противоречие с трайната съдебна практика и със стандартите на правото на ЕС и Европейската конвенция за правата на човека. Моли се за отмяната му. Прави се искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), с конкретно формулирани в частната жалба въпроси. Ответникът – заместник - директорът на Национална следствена служба ( НСлС), чрез пълномощник, оспорва частната жалба като неоснователна в представен писмен отговор. Моли за отхвърлянето й. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София – област е образувано по жалба на Д. В. Ш. против мълчалив отказ на НСлС да се произнесе по нейно заявление от 17.07.2025г. в частта, с която не й е била предоставена изискуемата по закон информация за всяка отделна справка по ID/номер на справката; дата, час и уникален идентификатор (ID) във връзка с подадено от жалбоподателката заявление от 17.07.2025г. С Разпореждане № 1720 от 03.10.2025г. съдът е оставил жалбата без движение, с указание да се конкретизира какво обжалва - дали мълчаливия отказ по заявление вх.№ 785/17.07.2025г. или писмо с рег.№ 780/25 от 04.08..2025г. на НСлС, с което не е дадена пълна информация. С молба от 14.10.2025г. Д. Ш. е уточнила, че обжалва мълчаливия отказ на НСлС, по подадено заявление по реда на чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл.38 от Закона за защита на личните данни ( ЗЗЛД), който отказ е формиран в резултат на предоставянето на частична, неясна и непълна информация в писмото на НСлС с рег. № 780/25 от 04.08.2025г., без да е мотивиран изричен отказ за непредоставената информация в заявения обем. С Разпореждане №2244/18.12.2025г. АССО е изискал от КЗЛД да удостоверят дали до тях е подадена жалба от Д. В. Ш. против мълчалив отказ по заявление за достъп до лични данни с вх.№ 785/17.07.2025г. до НСлС. С Разпореждане №2245/18.12.2025г. АССО е насрочил делото за разглеждане за 03.02.2026г., конституирал страните в производството и разпределил доказателствената тежест. Междувременно, с Разпореждане № 149/20.01.2026г. съдът е оставил без уважение искането за отвод на състава на съда. По молба от Д. Ш. за отлагане на съдебното заседание, с протоколно определение от 03.02.2026г. АССО е насрочил делото за 10.02.2026г. С протоколно определение от 10.02.2026г. съдът е задължил председателят на КЗЛД да изпълни Разпореждане №2244/18.12.2025г. и да предостави на АССО информацията в двудневен срок от получаване на съобщението. С писмо, постъпило по делото на 12.02.2026г., КЗЛД е уведомила първоинстанционният съд, че в КЗЛД не е получавано Разпореждане №2244/18.12.2025г. на АССО, както и че в КЗЛД е постъпила жалба с рег. № ППН-01-1595/23.09.2025г. от Д. В. Ш., с твърдение за незаконосъобразно обработване на личните й данни от НСлС, като е образувано административно производство, за което Д. Ш. е уведомена. Посочено е, че на 08.01.2026г. е изпратено писмо до НСлС за възможност за изразяване на становище по изнесените в жалбата твърдения и за представяне на относими доказателства. На 22.01.2026г. е постъпил отговор от НСлС и предстои произнасяне на КЗЛД. Към писмото е приложено копие от жалбата до КЗЛД, както и от другите, описани в него документи. В проведеното открито съдебно заседание на 17.02.2026г. АССО е приел писмените доказателства по делото, допуснал до разпит свидетел на ответника и провел разпит на свидетел, приключил съдебното дирене и обявил делото за решаване, след което постановил обжалваното в настоящето производство определение № 218 от 19.02 2026 г., приемайки жалбата за недопустима, на основание чл.39 ал.4 от ЗЛД, поради наличието на висящо производство пред КЗЛД, с идентичен предмет на нарушението, нарушител и страни в производството Определението е правилно. С разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД е предвидено, че при нарушаване правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК, като в ал. 4 от същата е въведено ограничително условие, според което субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. Съгласно изр.2 на посочената разпоредба, по искане на субекта на данни или на съда, комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор. Цитираното съдържание на чл.39 ал.4 от ЗЗЛД установява, че на субекта на лични данни е предоставена възможност да прецени кой ред следва да избере, за да защити нарушените си права по Регламент (ЕС) 2016/679 и по Закона за защита на личните данни, измежду възможността дали да сезира съда или КЗЛД. С чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД е въведено ограничение да се сезира едновременно и комисията, и съда за едно също нещо, по едно и също време. Налице е процесуална пречка за образуване на съдебно производство, след като пред комисията е налице висящо производство, образувано по жалба на същия засегнат субект, при идентичност на предмета на твърдяното нарушение и съответно при един и същи нарушител. Целта на законодателя е да не се допускат да се развиват едновременно идентични спорове по различен процесуален ред, с едни и същи страни и предмет. В разглеждания случай, правилно Административен съд София – област е установил, че Д. Ш. е упражнила правото си да сезира КЗЛД с жалба от 23.09.2025г. ( в деня, в който е подала жалба и до съда) и пред КЗЛД е налице висящо административно производство, което е основание за оставяне без разглеждане на жалбата й и прекратяване на съдебното производство. Неоснователни са доводите в частната жалба за липса на идентичност на жалбата, с която е сезиран АССО и тази, подадена до КЗЛД. Напротив – в обсоятелствената част и на двете жалби са посочени едни и същи факти. Посоченото правно основание и твърдяно нарушение в двете жалби също са идентични, както и искането за проверка и установяване на обработваните лични данни в периода 2024-2025г., с посочване на име и лъжност на лицето, извършило справките. Разлика съществува само относно формулираното искане за действия по жалбата, съобразно правомощията на КЗЛД и на съда. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че релевираните в частната жалба оплаквания за незаконосъобразност на оспореното определение са неоснователни, поради което същото следва да се остави в сила, като правилно и обосновано. В частната жалба е формулирано искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси: Следва ли чл.15, чл.77 и чл.79 от Регламент (ЕС) 2016/679 във вр. с чл.47 от Хартата за основните права на ЕС и принципа на ефективност на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика/тълкуване на национална процесуална норма, при което съдебното производство за съдебен контрол върху мълчалив отказ за предоставане на информация по чл.15 от ОРЗД се прекратява единствено, поради наличие на висящо производство пред надзорен орган, когато това производство е с различен предмет и не осъществява същия контрол ( не проверява изпълнение на задължението за предоставяне на информацията по чл.15 ОРЗД)? Следва ли чл.47 от Хартата във вр. с чл.15 и чл.79 ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че е несъвместима с правото на Съюза ситуация, при която вследствие на национални процесуални правила или практика, съдебното производство за отказ по чл.15 ОРЗД и производството пред надзорния орган на практика се самоизключват, така че субектът на данни остава без реална възможност да получи конкретната ниформация (напр.логове/идентификатори/времеви данни и лица), необходима за установяване на фактическите обстоятелства относно обработването и за упражняване на останалите средства за защита по ОРЗД? Съгласно чл.628 от ГПК когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Разпоредбата на чл.629 ал.3 от ГПК определя, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. В настоящия случай и двата формулирани въпроса в частната жалба, които по същество са идентични, не касаят установяване противоречие на националното право с норми на европейското право, тъй като такова противоречие не се твърди, не е посочено и не е обосновано от частния жалбоподател във въпросите, още повече, че втория въпрос се отнася до тълкуване на ситуация, а не правна разпоредба. Искането за отправяне на преюдициално запитване е свързано с тълкуване от СЕС на правни въпроси, въведени за решаване в съдебно производство, по които според касатора АССО - е формирал неправилни изводи в обжалваното определение, предмет на контрол от настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение