Определение № 285 от 08.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4551/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 23875/7.08.2019 г., подадена от Я. Ю. А.-М., чрез адвокат А. Г., както и по касационна жалба вх. № 27421/18.09.2019 г., подадена от К. К. Б., чрез адвокат Г. Я., срещу решение № 977 от 1.08.2019 г. по гр. д. № 1073/2019 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1194 от 21.03.2019 г. по гр. д. № 11435/2018 г. на Варненския районен съд. С потвърденото първоинстанционно решение е прието за установено на основание чл. 21, ал. 4, във вр. с чл. 21, ал. 1 СК по отношение на К. К. Б., че Я. Ю. А. - М. е изключителен собственик на 47.20 % ид. ч. от С.О.С. с идентификатор *****, с адрес: [населено място], [улица], ет. 3, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 121 кв. м, на основание наследяване по завещание от Е. М. Б., починала на 18.10.2017 г., и поради изключване на съвместния принос на ответника при придобиване на имота, като искът е отхвърлен по отношение на избени помещения № 1 и № 2, всяко едно от тях с площ от 14.68 кв. м. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира, че в първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена, с оглед правилното определяне предмета на делото. Видно от исковата молба, искът с правно основание чл. 21, ал. 4 СК е предявен и по отношение на 47.20 % ид. ч. от 46 кв. м от ПИ с идентификатор ***, с адрес: [населено място], [улица], с площ от 287 кв. м, при съседи: ***, ***, ***, равняващи се на 21.71 кв. м ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, целия от 287 кв. м. Въпреки че първоинстанционният съд в мотивите си е приел за основателен и иска за въпросния поземлен имот, в диспозитива е пропуснал да се произнесе за него. По този начин е допуснал противоречие между мотиви и диспозитив на постановения от него акт, което подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК. От своя страна, въззивният съд в мотивите си също е приел, че искът е основателен така, както е предявен, поради което е потвърдил първоинстанционното решение, без обаче да съобрази горепосочената очевидна фактическа грешка в последното. Изложеното обуславя връщане на делото на Варненския районен съд за произнасяне по реда на чл. 247 ГПК съобразно с изложените по-горе мотиви, тъй като едва тогава ще стане ясен предметът на касационното обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,