Определение № 7531 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6166/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. Г. П., действаща като ЕТ „СТАР ИГП – В. ПРОШЕВА“, чрез пълномощник адв. Р. Георгиева, против определение № 21664 от 31.05.2026г., постановено по адм. дело № 5263/2026г. по описа на Административен съд София-град. Определението се обжалва в частта, с която е допълнено определение № 18954 от 16.05.2026г., постановено по същото дело, като е оставено без разглеждане искането на едноличния търговец за постановяване на съдебен акт, с който да се разпореди на кмета на район „Възраждане“ СО връщане на отнетото държане на имота до приключване с окончателен съдебен акт на производството по предявения иск с правно основание чл. 292 АПК. По наведени в частната жалба доводи, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, се претендира отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по направеното искане. Ответникът – кмет на район „Възраждане“ СО не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 292 АПК /съгласно направено уточнение в заявление от 15.05.2026г./, предявен от В. Г. П., действаща като ЕТ „СТАР ИГП – В. ПРОШЕВА“, за признаване за установено по отношение на кмета на район „Възраждане“ СО, че правото на принудително изпълнение на влязла в сила заповед № РВЕ22-РД09-243/17.10.2022г., издадена от същия административен орган, е отпаднало поради конкретно изброени обстоятелства, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Със заповед № РВЕ22-РД09-243/17.10.2022г., издадена на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост, е наредено да се изземе от едноличния търговец общински недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 68134.301.267.3 с площ 31,51 кв., находящ се в гр. София, район „Възраждане“, [улица], тъй като се ползва без правно основание. По делото е приложена покана за доброволно изпълнение № РВЕ26-ТД26-624/16.04.2026г., връчена на В. П. на 17.04.2026г., както и констативен протокол от 20.04.2026г. за извършено изземване на имот – частна общинска собственост. Както в първоначалната си жалба, подадена в съда на 04.05.2026г., така и в уточнителното заявление от 15.05.2026г., ищцата е поискала спиране на изпълнението и възстановяване на фактическото положение с връщане на отнетото държане на имота. С определение № 18954 от 16.05.2026г., постановено по адм. дело № 5263/2026г. на АССГ, съдът е спрял на основание чл. 293, ал. 4 АПК изпълнението на влязлата в сила заповед по чл. 65 ЗОС до приключване с окончателен съдебен акт на производството по предявения от ЕТ иск с правно основание чл. 292 АПК. Съдът е приел, че са налице изискуемите предпоставки да се постанови спиране, включително че е започнало принудително изпълнение на заповед № РВЕ22-РД09-243/17.10.2022г., видно от приложения констативен протокол от 20.04.2026г. Със заявление от 20.05.2026г. е поискано допълване на определението, като съдът да разпореди връщане на отнетото държане на имота до приключване на производството по предявения иск. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е допълнил по реда на чл. 176, ал. 1 АПК определение № 18954 от 16.05.2026г., като е оставил без разглеждане искането да бъде разпоредено на ответника да върне отнетото държане на имота на ЕТ до приключване на производството по иска с правно основание чл. 292 АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че нормата на чл. 293, ал. 4 АПК, на основание на която е постановил спиране на изпълнението, допуска спиране на започналото принудително изпълнение, тоест забрана за извършване на бъдещи действия по изпълнението, но не и отмяна на извършените до този момент действия. Обжалваното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 293, ал. 4 АПК дава възможност на съда при предявен иск по чл. 292 АПК, да постанови спиране на принудителното изпълнение до разрешаване на спора, ако то би могло да причини на ищеца значителна и трудно поправима вреда. Кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 293, ал. 4 АПК за спиране на изпълнението включват висящо исково производство по чл. 292 АПК и образувано изпълнително производство срещу ищеца, както и установяване, че изпълнението би могло да му причини значителна и трудно поправима вреда. Спиране на изпълнението, включително в разглежданата хипотеза на чл. 293, ал. 4 АПК, забранява извършването на изпълнителни действия занапред, но не възстановяване съществувалото положение /както например отмяната на разпореждането за предварително изпълнение на акта - чл. 60, ал. 5 АПК/, т.е. забранява промяната му занапред. Искането за заличаване с обратна сила на последиците от изпълнението и възстановяване на предишното положение, е извън приложното поле на чл. 293, ал. 4 АПК и правилно е оставено без разглеждане от решаващия съд. Неоснователни са доводите в частната жалба, че в производството пред първоинстанционния съд са оспорени и действията на органа по изпълнението. Очевидно тези доводи са релевирани във връзка с чл. 298, ал. 2 АПК, според която отмяната на обжалваното действие възстановява положението, съществувало преди извършването му. Обжалваното на действията на органа по изпълнението е специално производство, регламентирано в Раздел VІ на Дял пети от АПК, различно от установената искова защита в Раздел V. В тази връзка решаващият съд е дал изрични указания на оспорващата да уточни дали предявява иск по чл. 292 АПК или обжалва по реда на чл. 294 АПК постановление, действие или бездействие на органа по изпълнението, като изрично го конкретизира. В изпълнение на дадените указания по делото е постъпило заявление от упълномощен адвокат, че заявената претенция следва да се счита за иск с правно основание чл. 292 АПК, като е направено искане на основание чл. 293, ал. 4 АПК съдът да допусне спиране на изпълнението и разпореди връщане на отнетото държане на имота. Видно е, че предметът на делото е ясно и конкретно заявен и се свежда до предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 АПК. По направеното искане за спиране съдът се е произнесъл в съответствие с чл. 293, ал. 4 АПК. Нормата допуска спиране на изпълнението, т.е. забрана за извършване на изпълнителни действия занапред, а не отмяна на вече извършени действия и възстановяване на положението, съществувало преди извършването им, както правилно е съобразено и от първоинстанционния съд. По изложените съображения административният съд е постановил правилно и законосъобразно определение в обжалваната му част, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,