Решение № 930 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10138/2013 г.

Решение № 930 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10138/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 1226 от 31.05.2013 г., постановено по адм. дело № 1977/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № 161105975/16.02.2012 г. издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 533/15.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ "- Пловдив при ЦУ на НАП за определените на "Инки" ЕООД, гр. Пловдив задължения по ЗДДС в размер на 20 860.35 лв. - главница и 6 149.43 лв. - лихва за периода 3.04.2007 г. - 31.07.2010 г. и задължения по ЗКПО в размер на общо 874.35 лв. и лихви, възлизащи на 340.03 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че събраните доказателства установяват наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както и реалното извършване на сделките, обективирани в представените фактури. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Инки" ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о. с. з. оспорва нейната основателност и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 161105975/16.02.2012 г. издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 533/15.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП за определените на "Инки" ЕООД, гр. Пловдив задължения по ЗДДС в размер на 20 860.35 лв. - главница и 6 149.43 лв. - лихва за периода 3.04.2007 г. - 31.07.2010 г. и по ЗКПО в размер на общо 874.35 лв. и лихви, възлизащи на 340.03 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Преценил е, че събраните доказателства не подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на ал. 2 от същата норма, с оглед на което фактическите констатации в РА не се ползват с презумптивна вярност. Изложил е аргументи, обосноваващи заключението му, че не е доказано реалното осъществяване на доставките по спорните фактури и последващото реализиране на стоките, поради което липсват данни за укрити приходи от ревизираното лице. Тези обобщаващи правни изводи са изведени въз основа на следните релевантни фактически констатации: Ревизията е повторна и е извършена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, след като е преценено, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В хода на ревизионното производство е установено, че търговското дружество е извършвало търговия на дребно с хранителни стоки, алкохол, цигари и други нехранителни стоки в два магазина в гр. Пловдив. След проверка в информационната система на НАП и осъществени насрещни проверки, от органите по приходите е констатирано, че в качеството си на доставчици "Аксон България" ООД, "Еуросток" ЕООД, "Интерснак България" ЕООД, "Стандарт 17 А" ООД, "Национални дистрибутори" ЕООД, "Фортуна КОМ" ООД с ООД, "Инкофудс" ООД, "Кавен Орбико" ООД, "Данон Сердика" АД, "Спийдстар" ЕООД са издали фактури на ревизираното дружество за покупки на цигари и други видове стоки, които то не е включило в дневниците за покупки за съответните данъчни периоди и не е отразило количествено и стойностно в счетоводството си по сметка 304. При тези данни е прието, че стоките, предмет на посочените фактури са реализирани от ревизираното лице на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ и не са отчетени приходи от реализацията им. След връчване на уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и анализ на относимите параметри по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, от органите по приходите е определена данъчната основа на базата на доставната цена на незаприходените стоки и средната търговска надценка за процесните периоди. Така е изчислен размерът на неотчетените приходи и върху него е начислен ДДС и са определени съответните лихви за забава. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и въз основа на него е прието за установено, че спорните фактури не са отразени в счетоводството на ревизираното лице. Във връзка с тях не е ползван данъчен кредит, не са отчитани приходи от продажби, респективно - не са отчитани и разходи от изписването на тези стоки. Експертът е изследвал осчетоводяването на издадените фактури при всеки от доставчиците, в резултат на което е достигнал до извода, че те са отразени като платени от получателя, но са налице несъответствия, които не позволяват да се формира еднозначен извод извършено ли е плащане, кога и от кого. Уточнил е още, че към издадените фактури липсват други съпътстващи доставките документи като стокови разписки, товарителници, фактури за транспорт, предварителни заявки и договори. С оглед осъщественото от ревизираното лице оспорване на автентичността на спорните фактури досежно положения подпис за "получател", по делото е допусната и приета СГрЕ, заключението по която е кредитирано като обективно и основано на притежаването от експерта специални знания. Същият е констатирал, че подписът за "получател" в посочените фактури не е положен от управителя на ревизираното дружество, а в друга част от фактурите има подписи, за които липсват данни от името на кое лице са положени. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са формирани кореспондиращи със събраните доказателства и правилата за разпределение на доказателствената тежест обосновани фактически изводи, въз основа на които са изведени материално законосъобразни правни доводи. Неоснователна е тезата на касатора, че събраните доказателства установяват реалното осъществяване на спорните доставки, а в следствие на това и наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Правилни са изводите на съда, че издадените фактури не доказват обективното осъществяване на доставките, след като за част от тях е установено, че не носят подписа на представляващия ревизираното лице, други - не съдържат подпис за " получател", а в трети - авторството не е установено. При липсата на други доказателства за предаването на стоките, предмет на издадените фактури, обосновано решаващият състав е приел недоказаният факт за неосъществен, респективно - достигнал е до извода, че собствеността върху стоките не е транслирана от доставчиците на получателя. В случая, доказателствената тежест за установяване на действителното извършване на сделките като положителен факт от обективната действителност лежи върху органа по приходите, в качеството му на страна, която го твърди и следва да го установи по реда на главното и пълно доказване. Тъй като той не е провел такова, то заключението на решаващия състав досежно неустановеността на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по визирания особен ред се явява в пряка корелация с фактическата установеност по делото. При липсата на основание по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, правилно е прието, че не е налице изискуемата се материалноправна предпоставка за облагане по аналог и презумптивната вярност на констатациите в РА е опровергана. Ето защо, достигайки до извода, че оспореният РА е незаконосъобразен както в частта по ЗДДС, така и относно определените задължения по ЗКПО въз основа на формираната по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделениe,