Определение № 197 от 27.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1925/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Кърджалийския окръжен съд от 29.01.2013 г. по ч.гр.д. № 12/2013, с което е потвърдено определението на Момчилградския районен съд от 13.12.2012 г. по гр.д. № 224/2012 за прекратяване на производството по делото. Недоволен от определението е касаторът М. Й., представляван от адв. А. С. от КАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иска за оспорване на акт за раждане като охранителен акт, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [община] и п. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определени е въззивно и туля край на развитието на производството по делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Частната касационна жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с предявената молба не се претендира поправянето на грешка в акта за раждане на пълнолетния Ю. Д., а се оспорва произхода му от ищеца, което не може да бъде осъществено в рамките на охранително производство без участието на лицето, чийто произход се оспорва. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че произходът се оспорва с иск, когато той е надлежно установен в акт за раждане. Процесуално легитимирани като ответници са лицата, които оспорваният произход засяга. Ако произходът не е надлежно установен и актът за раждане е издаден в нарушение на закона (посочен е баща, който не се презумира нито е извършил припознаване), на оспорване с иск подлежи актът за раждане, като охранителен акт. Процесуално легитимиран като ответник е лицето, което се ползва от акта (чл. 537, ал. 2, изр. 2 ГПК). Когато не се оспорва произхода нито акта за раждане като охранителен акт, но се претендира да допусната грешка в него, молбата за поправка се разглежда в охранително производство, в което като заинтересовани страни са процесуално легитимирани да участват органът, издал акта, както и прокурора. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Правилно въззивният съд е приел, че е предявен иск, както и че той не може да бъде разгледан без участието като ответник на лицето, което се ползва от акта. Неправилно обаче съдът е приел, че предавеният иск е за оспорване на произход от бащата, както и че е обвързан от правната квалификация на извършеното съдопроизводствено действие от ищеца. Съдът определя служебно в какво производство да разгледа предявеното искане – охранително или исково; и по какъв ред – по реда на общия исков процес или на някое от особените искови производства. Съдът следи служебно и за надлежното конституиране на страните, поради което е длъжен да укаже на ищеца какви мерки следва да предприеме за конституирането на надлежните страни и кои са те, като определи подходящ срок за това, който не може да е по-кратък от едноседмичен. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постанови незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно горните указания. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение