Определение № 3767 от 10.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2304/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Р. И. Д. за допълване на определение № 2406 от 11.05.2026 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, с искане да му бъдат присъдени сторeните от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Ответникът по молбата М. С. И. не е подал отговор. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: С постановеното по настоящото дело определение № 2406 от 11.05.2026 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № № 224 от 04.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2032/2024 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на ищеца М. С. И.. При постановяване на определението си съдебният състав не се е произнесъл по въпроса за отговорността за разноските в касационното производство. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само след като бъде сезиран. Съгласно т. 11 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски може да бъде валидно заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Приложено за настоящото производство това означава, че ответникът е следвало да направи искането си за присъждане на разноски за касационната инстанция с отговора на касационната жалба или най-късно до постановяване на определението по чл. 288 ГПК. В случая молителят е сторил това едва с молбата по чл. 248 ГПК, с която е представен и договор за правна защита и съдействие, поради което искането за присъждане на разноски е несвоевременно. С оглед изложеното молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, II г. о.,