Определение № 337 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2143/2023 г.

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Л. Н. срещу решение №302/15.05.2023г. по в.гр.д.№ 88/2023г. на САС. С определение на ВКС с № 125/22.01.2024г. по искане на назначената за особен представител на ответника по касация - „Сигма Спес“ ООД, адв. Н. И. Г., й е определено възнаграждение за изготвянето на отговор на касационната жалба в размер на 1 200 лв., чието внасяне е указано да бъде извършено от касаторката. В дадения срок от съобщаване на определението, Д. Л. Н. е поискала освобождаване от разноските по внасяне на възнаграждение за особен представител с изрична молба от 05.02.2024г., към която е приложила и декларация за материално и гражданско състояние. Съгласно представената декларация молителката получава месечен доход от 600 лв., получаван при работа на повикване, като е посочила, че не упражнява търговска дейност, не е в брак, декларирано е, че не притежава недвижими имоти, МПС и няма влогове, а издържа и непълнолетна си дъщеря – Г. Р. на 14г., като във въззивното производство е представено и удостоверението за раждане на детето. Касаторката е приложила и справка от АВ, от които е видно, че е вписала искови молби, а през 2014г. е продала съсобствен имот в [населено място], П.. При служебна проверка, съдът констатира, че касаторката няма сключен трудов договор към момента, като последно -до 03.01.2023г. е работила като продавач –консултант. При справка по публичния ТР съдът констатира, че касаторката е съдружник в регистрирано през 2022г. търговско дружество – „В. 02“ ООД, ЕИК[ЕИК], с регистриран капитал от 10 лв. и размер на дяловото участие – 1 лв., като по партидата на дружеството няма обявен ГФО за периода и данни за упражнявана дейност. ВКС, като прецени молбата и приложените доказателства, намира следното: При подадена молба по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса или разноски въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на сумата по делото. След изясняване на общото материално състояние на молителя и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с размера на дължимата сума и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати определената такса/сума за разноски. Настоящият съдебен състав като отчита данните за получавани месечни доходи от молителката, както и отсъствието на недвижимо имущество, намира, че същата не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение в определения размер от 1200 лв., макар и минимален съобразно Наредбата. Горният извод не се променя от факта, че касаторката е съдружник в новорегистрирано търговско дружество, тъй като няма данни същото да е осъществявало дейност и реализирало печалба, от която да са разпределяни дивиденти, а и дяловото й участие в капитала е със стойност 1 лв. Предвид горното съдът счита, че молбата е основателна и молителката следва да бъде освободена от заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение на представлявания от особен представител – ответник по касация. Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т.о.