Решение № 7 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3623/2008 г.

Решение № 7 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3623/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК във вр. с чл. 291, т. 2 ГПК. С определение № 1* от 28.10.2009 г. по гр. д. № 3* от 2008 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато до касационно разглеждане на решение от 21.06.2008 г. по гр. д. № 3* от 2007 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, IVб отделение по касационната жалба на С. о. при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по съществения материално правен въпрос за гаранционно обезпечителната отговорност на общината по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 35 от ЗВМД и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на съда да определи квалификацията на спорното материално право. От ответницата не е постъпило становище. Решението е валидно, допустимо и правилно по поставеният материално правен въпрос. Настоящия състав на ВКС намира, че изразеното становище в решение № 3* от 2006 г. на Софийски градски съд, IV "г" отделение, с което е отхвърлен иска по аналогичен случай е мотивирано от обстоятелството, че ищцата по това дело не е установила, че уврежданията са нанесени от безстопанствени кучета. По делото липсва спор по фактите, а те са, че ищцата Д. Г. М. на 20.06.2005 г. тя е била ухапана от безстопанствено куче в лявата подбедрица. Била й е оказана незабавна медицинска помощ в МБАЛСМ "Н", където раната е била хирургически обработена и са й поставени шевове. Претърпяла е значителни болки, била е силно уплашена и ухапването е причинило траен физически белег с последващ козметичен дефект. Стреса се е отразил тежко на психиката й. Предоставили са й болничен отпуск общо 17 дена. За претърпените болки и страдания й е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., ведно с лихвата от датата на увреждането 20.06.2005 г. При тази фактическа обстановка Софийския градски съд е уважил предявеният от Д. Г. М. иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на 4 000 лв. на основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 35 и чл. 70, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (отм.). Решението е правилно. Отговорността на общината е гаранционно обезпечителна и е предвидена в посочените две разпоредби на от Закона за ветеринарномедицинската дейност (отм.) Прието е, че общината следва да отговаря при условията на чл. 49 ЗЗД, тъй като по силата на чл. 35 и чл. 70 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (отм.). Съгласно чл. 138, ал. 1, т. 5 от Правилника за приложение на ЗВМД (отм.) задължение на кметовете като органи на общинската власт е да организират залавянето и настаняването на безстопанствените кучета в изолатори, които са предвидени в чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗВМД. Повдигнатия в изложението материално правен въпрос за гаранционно обезпечителната отговорност на общината при условията на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 35 от ЗВМД (отм.) е правилно разрешен и кореспондира с изводите в представеното решение № 136 от 10.07.2007 г. по гр. д. № 3* от 2006 г. на СГС. По това дело иска е бил отхвърлен по различни съображения от тези поставени в изложението. Правилно въззивният съд е определил и правната квалификация по спора, съобразявайки се с въведените с исковата молба фактически обстоятелства. Обстоятелството, че кучето е било безстопанствено е установен от показанията, депозирани в съдебно заседание на13.06.2006 г. от свидетелката Т, която е очевидец на увреждането. Не е налице противоречи е в правните изводи, изложени в двете въззивни решения, а противоречивия резултат е обусловен от различната фактическа обстановка, индивидуализираща спорното право по всяко от тях. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,