Определение № 528 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 674/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. Г. Р. и М. Е. Р. срещу определение № 4331/06.12.2022 г. по гр. д. № 4395/2022 г. на Трето г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите молба за отмяна на влязло в сила решение № 339/29.09.2021 г. на Окръжен съд Бургас и е прекратено производството по делото. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е неправилно. Твърдят, че съгласно т. 2 ТР № 2/22.11.2021 г. по т.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС решението, постановено в производството по обжалване на извършеното разпределение в изпълнителния процес, е от категорията актове, постановени в общия исков процес, за които е предвидена възможност за провеждане на производства по отмяна, поради което подадената молба по чл. 303, ал. 1 ГПК не е недопустима. Молят атакуваното определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на молбата за отмяна по същество. В срок е постъпил отговор от ответниците по частната жалба – М. К. Р. и Г. С. Р., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Частната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, т.е. тя е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството по гр. д. № 4395/2022 г. на Трето г.о. на ВКС е образувано по молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 339/29.09.2021 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на М. К. Р. и Г. С. Р. – длъжници по изп. дело № 332/2020 г. на ЧСИ И. Б., с район на действие - Окръжен съд - Бургас, срещу извършеното и предявено с протокол от 09.07.2021 г. разпределение на постъпилите от проведена публична продан суми. За да постанови обжалвания акт, съставът на ВКС е приел, че с процесното влязло в сила решение не се решава материалноправен спор и то не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което не би могло да бъде предмет на извънредното производство по отмяна по чл. 303 и сл. ГПК. Счел е, че този извод се потвърждава и от дадените с т. 3 ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС указания, които е намерил за относими и към обжалването на съдебните актове по чл. 463 ГПК. Настоящият съдебен състав на ВКС споделя изцяло изложените съображения в обжалвания съдебен акт. Същите са в съответствие с даденото по задължителен начин за съдилищата разрешение в т. 3 ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Според същото отмяната по Глава 24 ГПК цели защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения и преодоляване на тяхната сила на пресъдено нещо. Приложение намират и разрешенията на ППВС № 2/1977 г., според които актовете на съда, които не разрешават материалноправен спор и не са скрепени със сила на пресъдено нещо, са извън приложното поле на отмяната по чл. 303 и сл. ГПК. Решенията, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, не се ползват със сила на пресъдено нещо относно съществуване на твърдяно материално право / изпълняемо право. Затова, ако е налице засягане на такова, защитата му следва да бъде реализирана по исков ред, а не чрез молба за отмяна. Цитираната от касатора т. 2 ТР 2/22.11.2021 г. по т.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС не е относима към предмета на настоящия спор. С нея е дадено разрешение на въпроса за правомощията на съда след отмяна на обжалваното разпределение по чл. 463 ГПК в рамките на редовния инстанционен контрол, като не е променено принципното разрешение в т. 3 ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС досежно изключването на влезлите в сила актове по жалби срещу действията на съдебни изпълнителни, вкл. тези по чл. 463 ГПК, от предметния обхват на извънредното производство по отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Атакуваното решение, постановено на основание чл. 463 ГПК и имащо за предмет законосъобразността на разпределението на постъпилите парични суми след публичната продан, не разрешава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, поради което молбата за отмяната му по чл. 303 ГПК като насочена срещу неподлежащ на отмяна съдебен акт е недопустима и правилно е оставена без разглеждане. В този смисъл са определение № 60228 от 23.09.2021 г. по гр. д. № 3056/2021 г. на Четвърто г.о. на ВКС, определение № 202 от 13.07.2020 г. по гр. д. № 1819/2020 г. на Трето г.о. на ВКС, определение № 52 от 13.02.2020 г. по гр. д. № 437/2020 г. на Трето г.о. на ВКС, определение № 251 от 03.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1051/2020 г. на Четвърто г.о. на ВКС и др.. Атакуваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Ответниците претендират разноски, но не са представени доказателства за извършването им, поради което такива не следва да им се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение