Определение № 6368 от 12.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 914/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ръководителя на Националния орган (НО) по Програмата за трансгранично сътрудничество “Интеррег V–А Гърция – България” 2014-2020 г. (Програмата) срещу протоколно определение от 11.12.2024 г. на Административен съд (АС) – Благоевград по адм. дело № 992/2023 г., с което е спряно производството по делото до приключване на дело № С-620/2023 г. пред Съда на Европейския съюз (СЕС). Частният жалбоподател – ръководителят на НО на Програмата счита, че обжалваното определение е неправилно. Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и счита, че първоинстанционният съд не е извършил преценка дали има идентичност между предмета на спора по делото пред него и делото по което е отправено преюдициално запитване. Твърди, че се касае за различна програма за териториално сътрудничество - “Интеррег V–А Гърция – България” 2014-2020 г., по която Дирекция “Управление на териториалното сътрудничество” (УТС) в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) изпълнява функциите на Национален орган, а не на Управляващ орган, какъвто е случая с отправеното преюдициално запитване. По дело С-620/2023 е поискано тълкуване на чл. 40 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) (Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014) и допълва, че в конкретния случай се касае за програма, в която посоченият регламент не се прилага, доколкото финансирането не е по инструмента за предприсъединителна помощ. Сочи, че Проект с peг. № GRBG 6282 “Овластяване на бизнеса, търсещ растеж” (“Empowering businesses Seeking Groth/SeeG”), с Договор за субсидия В6. 3а. 28 от 26.04.2021 г., финансиран по Програма "Интеррег V–А Гърция – България" 2014-2020 г., е изпълняван от RHOFOPI CHAMBER OF COMMERCE AND INDUSTRY KOMOTINI – Гърция – водещ партньор и още трима проектни партньора, както следва: University of Macedonia/ Research Committee/ Department of Business Administration – Гърция (проектен партньор две), Сдружение “Агенция за икономическо развитие Банско” (проектен партньор три) и Местна агенция за икономическо развитие - Разлог (проектен партньор четири). С процесното решение е определена финансова корекция на икономически оператор, който не е водещ бенефициер по проекта - Сдружение “Агенция за икономическо развитие Банско”. Твърди, че НО подпомага УО в управлението и изпълнението на Програмата с особен акцент върху българските приоритети и бенефициери. Той участва в разработването на Програмния документ, осигурява българската част от националното съфинансиране, управлява процедурата по набиране и дейността на проверителите от първо ниво за верификация на разходите на българските бенефициери и извършва проверки на качеството на изпълнението на проектите в България. На основание действащата национална нормативна уредба, изцяло в правомощията на ръководителя на НО са както установяването и регистрирането на нередности (администрирането на нередности) по реда на Наредбата, така и определянето на финансови корекции (независимо от ролята на бенефициера - водещ партньор или партньор при изпълнение на определен проект). В приложимото европейско и национално законодателство и документите по програмата не се прави разграничение по отношение на отговорността и функциите на бенефициерите/партньорите, участващи в изпълнението на операцията, по отношение на установяване на нередност, съответно определяне на финансова корекция при установени нарушения, извършени във връзка с изпълнявания проект/операция. Всички организации, участващи в проектите по същество са бенефициери, които за нуждите на изпълнение на програмата са специфицирани като водещ партньор/бенефициер и партньор/бенефициер. Бенефициерите имат задължение да разходват средствата от европейските фондове законосъобразно, целесъобразно, при спазване на принципа за добро финансово управление и избягване на ситуации на конфликт на интереси, като изпълнението на това задължение не е поставено в зависимост от ролята на конкретния бенефициер в рамките на изпълнявания от него проект. Предвид изложеното и по подробно посочени в частната жалба съображения прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – Сдружение “Агенция за икономическо развитие Банско”, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения на релевираните от жалбоподателя доводи и счита, че изложените в частната жалба обстоятелства са предмет на произнасяне по същество на повдигнатия правен спор. Прави искане обжалваното определението да бъде оставено в сила. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение и да спре производството по делото, АС – Благоевград е посочил, че с оглед образуваното пред СЕС дело С-620/2023 г. по преюдициално запитване на Административен съд София-област, адм. дело № 992/2023 г. по описа на АС - Благоевград, следва да се спре, тъй като административното дело, по което е повдигнат преюдициалният спор, е с предмет идентичен с този по настоящото дело, а повдигнатите въпроси са от съществено значение за постановяване на решението по него. Посочил е съдържанието на отправените към СЕС въпроси и е достигнал до извод, че е налице основанието, уредено в чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК за спиране на производството по делото до произнасянето на СЕС по отправеното преюдициално запитване. Определението е неправилно. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК във вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. Противно на приетото от АС - Благоевград обаче, в настоящия случай не е установено наличие на основанието, визирано в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за спиране на производството по делото. С Решение № РД-02-14-905 от 21.08.2023 г. на ръководителя на НО на Програмата, предмет на обжалване пред първоинстанционния съд, е определена финансова корекция в размер на 25 % на Сдружение “Агенция за икономическо развитие Банско”. Първият поставен до СЕС въпрос, с отправеното от националния съд преюдициално запитване (във връзка с отговора, на който е поставен и вторият въпрос), касае хипотеза на трансгранично сътрудничество между държава членка и бенефициер по Инструмента за предприсъединителна помощ за периода от 2014 до 2020 г. (ИПП II). За нея приложим е Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014, който не се прилага в настоящото производство, доколкото не се касае за инструмента по предприсъединителна помощ, а за Програма ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014 — 2020 г. Въпросът се отнася до хипотеза, при която е определена финансова корекция в тежест на икономически оператор, за който се твърди, че е извършител на нарушение, при която водещият бенефициер е поел отговорността да гарантира изпълнението на цялата операция. Наред с посоченото, в настоящия случай, преди да спре производството по делото, АС – Благоевград не е изследвал сключен ли е Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програмата между НО и Сдружение “Агенция за икономическо развитие Банско”, съответно – поел ли е задължения самият партньор (а не водещият бенефициер) пред договарящия орган да възстанови всички неправомерно изплатени средства, в случай на установена нередност. Предвид изложеното не може да се приеме, че административното дело, по което е повдигнат преюдициалния спор е с предмет, идентичен с този по настоящото дело, съответно – че е налице основанието, посочено в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за спиране на настоящото дело. Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на съда – за продължаване на съдопроизводствените действия по него. За пълнота следва да се посочи, че видно от публично достъпната информация на адрес https: //curia. europa. eu/juris/document/document. jsf?text=&docid=296204&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=26732280, на 06.03.2025 г. е постановено решение по дело С-620/2023 г. на СЕС, с което производството делото е приключило. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение