Определение № 1486 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1030/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. А. Р. от гр. Кнежа против определение № 3781 от 15.12.2025 г., постановено по канд № 945/2025 г. на Административен съд - Плевен, с което съдът е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по образувано пред него дело № С-437/2025 г. по отправено преюдициално запитване от Административния съд - Габрово по адм. д. № 152/2025 г. по описа на този съд. Според частния жалбоподател определението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят сочи, че са му наложени две наказания, съответно по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и по чл. 137, ал. 1 от същия закон, като по отношение на второто наказание има влязъл в сила съдебен акт за неговата отмяна. Счита, че спирането на производството за продължителен период от време е необосновано и би довело до евентуално постановяване на две различни като резултат съдебни решения. сочи също, че предметът на производството пред СЕС е неотносим за правилното разрешаване на конкретния правен спор. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът началникът на Районно управление - Кнежа при ОД на МВР - Плевен не изразява становище по подадената жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Видно е от данните по делото, че Административният съд - Плевен е сезиран с касационна жалба от началника на РУ - Кнежа против решение № 42 от 30.10. 2025 г. по анд № 89/2025 г. по описа на Районен съд - Кнежа, с което съдът е отменил издадено от последния наказателно постановление за налагане на наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. първо ЗДвП на Х. Р.. Съдът е приел, че са изпълнени предпоставките за спиране на производството по образуваното пред него касационно производство, тъй като с определение № 882/ 30.06.2025 г. по адм. дело № 152/2025 г. състав на АС - Габрово е отправил преюдициално запитване в Съда на Европейския съюз с предмет, който е от значение за изхода на делото. Приел е, че по конкретния правен спор следва да бъде извършена преценка за законосъобразност и пропорционалност на определената санкция за административното нарушение, за което е издадено обжалваното наказателно постановление, отменено от първоинстанционния съд, поради което е спрял производството до приключване на образуваното пред СЕС дело. Определението е неправилно. Отправеният с преюдициалното запитване въпрос е "Следва ли постановеното от Съда на Европейския съюз Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. да се тълкува и прилага към всички санкционни норми, предвидени в административното законодателство на Република България, като се има предвид, че в т. 53 от него съдът посочва: "... При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза". Предвид така изложеното възниква въпросът дали разпоредби от националното законодателство, които предвиждат такъв фиксиран размер на санкциите, каквато е нормата на чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, следва да се преценяват за съвместимост с принципа на пропорционалност, заложен в правото на Европейския съюз и в светлината на така цитираното решение на Съда?”. Отговорът на този въпрос според АС - Плевен е относим и по отношение на поставения пред него за разрешаване правен спор. Върховният административен съд приема, че не са изпълнени предпоставките за спиране на съдебното производство на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК. Отправените до СЕС въпроси са свързани с тълкуването на разпоредба по Закона за автомобилните превози, а наложената с оспореното пред Районния съд - Кнежа наказателно постановление административна санкция на Х. Р. е по Закона за движението по пътищата. Това означава, че конкретните факти по делото не попадат в обхвата на въпросите, отправени с преюдициалното запитване, по което е образувано дело № С-437/2025 г. на СЕС, поради което отговорите на въпросите, които са поставени за решаване пред СЕС, не са от значение за правилното решаване на настоящия правен спор. Административното дело, образувано пред АС - Габрово, по което е повдигнат преюдициалният спор, не е с предмет, идентичен с този по делото на АС - Плевен, поради което и няма правно основание за спиране на това дело. Предвид изложеното, Административинят съд - Плевен е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд