Определение № 251 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12125/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Медикъл Ейдс“ ЕООД, ЕИК 205048143, със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от управителя С. А. К., чрез пълномощник адв.В.Минчева, против определение № 3134 от 25.11.2025 г., постановено по административно дело № 708/2025 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е прекратено производството по адм.д.№ 708/2025 г. по описа на АС-Русе, образувано по жалба, постъпила с вх. №4928 от 17.11.2025 г. по описа на АС-Русе, подадена от „Медикъл Ейдс“ ЕООД срещу Писмена покана № 29-08-120 от 28.10.2025 г., издадена от директора на РЗОК-Русе и делото е присъединено към адм. дело № 692/2025 г. по описа на АС-Русе, VІ състав. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон. Счита, че в случая е неотносима разпоредбата на чл.159, т.7 от АПК, на която първоинстанционният съд се е позовал, за да прекрати производството по делото, тъй като към датата на произнасяне на обжалваното определение, не е налице произнасяне на съда по адм.д.№ 629/2025 г. на АС-Русе и яснота дали съдът приема за разглеждане жалбата срещу Писмена покана № 29-08-120 от 28.10.2025 г., издадена от директора на РЗОК-Русе. Иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответната страна – Директорът на РЗОК-Русе, чрез процесуален представител гл.юрк. А.Станчев, в срока по чл. 232 АПК, с писмен отговор, е изложил съображения, че частната жалба е недопустима, като подадена срещу определение, което не подлежи на обжалване, алтернативно неоснователна, като подадена при липса на правен интерес. Посочва, че подадената втора жалба срещу Писмена покана № 29-08-120 от 28.10.2025 г., издадена от директора на РЗОК-Русе, след уведомяването на процесуалния представител на дружеството, че административният орган е изпълнил задължението си да изпрати първата жалба срещу този административен акт в съда, и присъединяването на втората жалба към първата обуславя липсата на правен интерес от оспорване. Иска да се остави в сила обжалваното определение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Шесто отделение при извършената служебно проверка на оспореното определение и предвид наведените в частната жалба доводи и становището на ответната страна, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК, срещу съдебен акт постановен на основание чл.159, т.7 АПК, който по силата на чл.160 АПК подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм.д. № 708/2025 г. по описа на АС-Русе е образувано по жалба с вх.№ 4928 от 17.11.2025 г. по описа на съда, подадена от „Медикъл Ейдс“ ЕООД, срещу Писмена покана № 29 -08-120 от 28.10.2025 г., издадена от директора на РЗОК-Русе за възстановяване на суми, получени без правно основание. Съдът е установил, че със жалби, подадени по пощата до съда чрез административния орган на 05.11.2025 г. дружеството е обжалвало Заповед за налагане на санкция № РД-09-1301 от 28.10.2025 г., издадена от директора на РЗОК-Русе и Писмена покана № 29 -08-120 от 28.10.2025 г., издадена от директора на РЗОК-Русе. Констатирал е, че жалбите, заедно с оригиналите на административните актове и преписката по тяхното издаване са били изпратени в АдмС - Русе на 10.11.2025 г. с молба изх. № 11-00-36 от същата дата, получени са в Административен съд-Русе на 11.11.2025 г., като на същата дата - 11.11.2025 г. е образувано адм.д №692/2025 на VІ състав със страни „Медикъл Ейдс“ ЕООД и директора на РЗОК - Русе. Установил е, че впоследствие в АС-Русе е подадена директно жалба, постъпила с вх. №4928 от 17.11.2025 г. по описа на съда, от „Медикъл Ейдс“ ЕООД срещу Писмена покана № 29 -08-120 от 28.10.2025 г., издадена от директора на РЗОК-Русе, по която е образувано адм.дело №708/2025 г. Предвид наличието на идентичност относно предмета на оспорване и страните по адм.дело № 692/2025 г. и дело № 708/2025 г. досежно Писмена покана № 29 -08-120 от 28.10.2025 г., издадена от директора на РЗОК-Русе, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.159, т.7 от АПК и по-късно заведеното дело следва да бъде прекратено и присъединено към вече образуваното съдебно производство. По изложените съображения съдът постановил обжалваното определение. Определението е правилно. По делото са налице данни, че в АС-Русе са постъпили две жалби от „Медикъл Ейдс“ ЕООД, срещу Писмена покана № 29 -08-120 от 28.10.2025 г., издадена от директора на РЗОК-Русе за възстановяване на суми, получени без правно основание, по които са образувани две административни дела по описа на същия съд. При тези данни, правилни са изводите на съда, че пред същия съд има образувано дело с идентични страни и основание, поради което по-късно образуваното дело подлежи на прекратяване на основание чл. 159, т. 7 АПК. Т.е налице е посочената в акта на съда хипотеза на чл. 159, т. 7 АПК - наличие на друго висящо производство, по-рано образувано, на същото основание и между същите страни. Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства, които да навеждат на извод, различен от този, до който е достигнал АС- Русе. В случая съдът е направил правно обоснован извод за процесуална недопустимост на жалбата в хипотезата на чл. 159, т. 7 АПК - налице е образувано дело пред същия съд, между същите страни, за същото искане и на същото основание, което е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на повторната жалба срещу административния акт. Поради това АС- Русе процесуално законосъобразно е прекратил производството по делото и на основание чл.213 ГПК вр.чл.144 АПК е присъединил адм.д. № 708/2025 г. към адм.д.№ 692/2025 г. по описа на АС-Русе. Оплакванията в частната жалба, касаещи процесуалните действия на съда по адм.д. № 692/2025 г. по описа на АС-Русе са неотносими към правилността на оспорения съдебен акт. Изложеното по-горе води до извода, че обжалваното определение не страда от сочените в частната жалба пороци и същото като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява искането на ответника по частната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се присъди в размер на 100 (сто) лева, определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание § 5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл.24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона и двойно обозначена в диспозитива на решението. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение