Определение № 4363 от 15.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1047/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. К. З., подадена срещу разпореждане №1230 от 04.03.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2902/2025 г., с което Апелативен съд-София, ТО, 15 състав е върнал частна жалба с вх. № 2714/27.02.2026 г. В частната жалба се поддържа оплакване, че съдебният акт, който е бил атакуван с частната жалба, има преграждащо действие, поради което подлежи на обжалване. Прави се искане касационният състав да отмени обжалваното разпореждане. Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Настоящият съдебен състав, след като обсъди данните по делото и прецени доводите на касатора, приема следното: Апелативен съд-София, ТО, 15 състав е бил сезиран с частна жалба от И. К. З., подадена срещу определение № 10792 от 04.06.2025 г., по гр. д. № 9820/2021 г. по описа на СГС, с което е била върната исковата молба на И. К. З. и производството е било прекратено като недопустимо. С определение № 250 от 27.01.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2902/2025 г. Апелативен съд-София, ТО, 15 състав е приел, че частната жалба на И. К. З. е основателна, поради което е отменил обжалваното от нея определение и е върнал делото на СГС със задължителни указания. В диспозитива на определението въззивният съд е посочил, че същото не подлежи на обжалване. С обжалваното разпореждане въззивният състав е посочил, че е сезиран с частна жалба, депозирана от И. К. З. срещу определение № 250 от 27.01.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2902/2025 г., което не подлежи на касационно обжалване. Приел е, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол, поради което следва да бъде върната. Правилно въззивният съд е приел, че обжалваният от страната акт не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК на обжалване подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, за които това изрично е предвидено в закона – чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Преграждащи са тези определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството. Такива са определенията за прекратяване на производството, поради недопустимост на иска, отказ или оттегляне на иска, определенията, с които се спира производството по делото или с които е отказано възобновяване на спряно производство, както и определенията, с които съдът, поради преценена от него липса на подведомственост или подсъдност, изпраща делото на особена юрисдикция или административен съд, или на друг граждански съд. Общото за всички преграждащи определения в исковия процес е това, че с тях се препятства защитата по конкретен, вече предявен иск. Атакуваният пред въззивния състав съдебен акт не попада в категорията актове по чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК. С този акт не се препятства защитата на жалбоподателката. Напротив подадената от същата частна жалба е била уважена и тя е постигнала целения с нея резултат за отмяна на неправилния първоинстанционен акт – изходът от спора е в полза на жалбоподателката – делото е върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Същевременно не съществува изрична норма, допускаща обжалване на акта, с който горестоящият съд отменя определението и връща делото на долустоящия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Поради изложеното, правилно въззивният съд е върнал като недопустима подадената частна жалба срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, тъй като няма преграждащ характер и не е предвидено в закона да има инстанционен контрол по отношение на него. Обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, ВКС, състав на Четвърто Гражданско отделение